В подножието на есента

В подножието на есента

Защо обикнах есента?

Едва ли

в миг на утринни кристали,

сякаш в края на света,

докато мигна,

съм захвърлил паметта

за лятото и ято яребици

я е изкълвало и

е литнало към спомена на юг.

Едва ли…

Докато майка ми плете терлици

на небето,

в рая…

Ще се срещнем с нея, зная.

Краката ми са топли

и ще стопят снега на всички зими.

Ще върна яребиците от юг.

И затова оставам тук –

навсякъде в полето,

разпилян във вятъра,

разнесен като дребнотемие

край есенни огньове

в махалите.

Небесно-земен,

спя под одеалото на

късно окосената трева.

Излишно ми е тялото,

излишно ми е лятото.

И затова обикнах есента…

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.