Забравената власт на вярващия

Александър Урумов

Има много неща, за които да сме благодарни на Създателя.

За изкуплението и спасението, за Спасителя.

За любовта и верността му, за милостта му – нова всеки ден.

За прошката, за вярата, за бъдещето и надеждата.

Всичко изброено дотук се отнася до нас.

От Него към нас.

Но всичко започна с властта и с предателството.

 

Най-големият предател не е Петър.

Защото Петър отрече да познава Христос. Но Петър не предаде Христос. И след покаянието му Христос му даде най-голямата отговорност на този свят – отговорността за Църквата.

Петър, който се направи, че не познава Христос бе разпознат – след своето искрено покаяние – от Христос като лидер завинаги.

Като жив камък, който да се вгради в идващата вечност.

 

Мислите, че е най-големият предател е Юда?

Да, Юда е синоним за вероломно предателство.

И все пак, дори и той за миг съжали! Дори се върна и хвърли онези проклети 30 сребърника в лицето на първосвещеника и неговата клика.

Най-големият предател под това небе е Адам.

Когато за първи път Адам отвори очи, той видя срещу себе си лицето на Създателя!

Видя съвършената градина. Видя рая, създаден специално за него! И на Адам беше дадена властта над рая! Да, власт! Това е, за което човекът беше призован – „да обработва и да пази“ Едемската градина.

Да има власт над нея!

И вместо да я пази, Адам я предаде. Не беше ли Ева, ще кажете? Адам беше отговорен за всичко, включително и за Ева.

И затова когато системно не сте до жена си, вероятността да я срещне някоя змия и да я заговори рязко нараства.

 

Адам нито веднъж не съжали за стореното.

Нито веднъж не се разкая, не се отрече от стореното зло. Няма такъв запис, няма дори и най-малък намек за това.

Дядо ни Адам. Общият ни дядо Адам.

Някой със сигурност си мисли, че това са приказки за деца, брътвежи и глупости.

Може и да си го мисли – имаме свободна воля. В съчетание с неизбежна отговорност!

Най-големият грях, който някога ни е прощаван е грехът на Адам.

Грехът на първосътворения.

Грехът, който влезе в ДНК-то на цялото човечество.

И ако подценяваме това, нека погледнем какво трябваше да направи Христос, за да покрие с кръвта си и с мъките си този чудовищен грях.

И да ни върне…какво?

Да ни върне властта!

Това е, което каза Христос за властта:

„Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята!“

„Давам ви власт да настъпвате над змии…и над цялата сила на врага!“

Властта не ни е дадена сама по себе си. Властта ни е дадена с цел – да настъпваме над врага!

Защото – да, врагът има сила, все още. Но няма власт!

Властта! – ето това е голямата разлика между вярващите в Христос и онази старовременна змия.

Христос ограби началствата и властите – така казва Библията.

Тя казва също, че има поднебесни сили между небето и земята, които все още се съпротивляват на Божията воля.

И че нашата борба е точно срещу тях! Не срещу плът и кръв, защото хората имат плът и кръв. Не и тези сили!

И точно срещу тях е истинската ни битка!
Тези плът и кръв, които са станали подвластни на злото, не са истинската ни цел. Те са отклоняваща цел. Жертви и роби на злото, те все пак са хора и към тях Бог протяга ръце така, както протягаше към нас, докато ходехме слепи в мрака.

 

Да, тази власт е духовна!

Да, тази власт има конкретни измерения във видимия свят!

И така, като погледнем видимия свят около нас, дали сме взели тази власт, която Христос ни дава?

 

Тази власт, за която Той умря?

Тази власт, която предателят Адам даде на дявола?

Тази власт, която Христос отне от дявола и я върна обратно на вярващите в Него?

Властта е отговорност.
Отговорността е териториална.

Адам получи власт и отговорност за конкретно пространство – Едемската градина.

Нашата духовна власт и отговорност е за България!

Молитва и работа във видимите и невидимите физически и духовни пространства!

Има невидими пространства и невидими битки, откъдето идват видими последствия в нашия свят.

Така България успя да спре ИК без огромни митинги като тези в Хърватия, например. А хърватите въпреки тези митинги не успяха.

Защото има победа, която се постига с предаване – в Божиите ръце!

Има позиции, които се запазват и разширяват с работа.

Днес е време да застанем на хълма като онзи град, за който Христос каза, че не може да се укрие.

Град, поставен на хълм!

Светлина, която е запалена, за да свети, а да не се крие!

Защото няма мрак, който да устои на светлината!

Какво означава това конкретно?

Бъди светлина там, където си!

Не само в неделя на служба, не само на Великден в църква!

Да имаме власт значи да имаме власт първо над себе си във вършене на Божията воля в живота ни. „И защо ме зовете „Господи! Господи!“, а не вършите това, което ви казвам?“

Освен всичко друго, хората следваха Христос, защото Той говореше „като един, Който има власт!“

Един, Който ни върна тази изгубена власт.

Властта, за която толкова удобно забравяме, тъй като добре разбираме, че властта върви заедно с отговорността.

Ако нямаме власт, няма да имаме и отговорност, нали?

Днес е време да поемем своята отговорност, като вземем своята – дадена ни от Победителя Христос – власт!

Всичко започна от проблема за властта и всичко ще завърши с решаването на проблема за властта!

И ако в тази битка за своята християнска идентичност и за бъдещето на децата ни трябва да имаме публично присъствие, нека да го имаме!

Ако трябва да бъдем в медиите и да говорим истини, нека да бъдем!

Ако трябва да стигнем до промяна в законодателството, нека да стигнем!

Време е за действия чрез властта на вярата!

Да живее България!

Бог е с нас!