Кое от двете деца сме?

Александър Урумов

Чудили ли сте се защо има хора, които правят грешки и въпреки това вървят напред и сякаш Бог им помага?
И защо има хора, които изглеждат безупречни, а все не им върви, сякаш нещо им пречи?
Няма логика, нали? Откъде-накъде? Не е справедливо! Поне според хората:-)
:-))))
Но ако сте родител, ще ме разберете:-)
Представете си, че сте родител на две деца.
Едното е палаво и постоянно е в приключения – или ще се сбие, или ще счупи някой прозорец, или ще се върне цялото в кал – оцапано до ушите.
Но винаги идва при вас! и винаги търси вашата помощ, прошка и любов. Винаги!
Как може да го отхвърлите?! Ще ви даде ли сърце?! Не. Разбира се, че не!
Ще го вкарате в банята, ще го изкъпете, може и да го пляснете по дупето, докато го къпете:-)
Но за Бога – това е вашето дете! Нали? Което след всичко това се гушка във вас и ви казва – Тате/мамо, ти си най-добрият татко/най-добрата мама на света! И заспива във вас!
И само заради това вие ще го изкъпете и другия път. И ще го пляснете по дупето – може и по-силно от предишния – но ще си го приемете. Дори и само заради мига с прегръдката и вълшебните думички, преди да заспи във вас.
Другото дете е винаги чисто и изрядно, никога не се забърква с проблеми. Безупречно в училище, вкъщи стаята му е винаги подредена. То е винаги сериозно и съсредоточено. Пресмята всичко в живота си със студено и калкулативно отношение. Самовъзприема се като съвършено същество, което няма нужда от вас. Смята, че парите по банковата му карта са плод на неговото съвършенство и безупречност, а не плод на вашата любов, заради която това дете изобщо го има, и има стая, и има училище, и има всичко, което си мисли, че заслужава поради делата си!
Никога не идва при вас да ви гушне! Никога не ви казва – Тате/мамо, обичам ви! Вие сте най-добрите тате/мама на света! И между другото, благодаря за ягодовия сладолед вчера – беше прекрасен!
Не!
Знаете ли защо не идва при вас?
Защото за него вие не съществувате! Няма ви! Нула!
Като родител знам, че ме разбирате.
Кое дете докосва сърцето ни с любов, въпреки своите очевидни грешки?
И кое дете докосва сърцето ни с болка, въпреки своята привидна безупречност?
Сега разбираме ли защо на едното дете му се отварят врати сякаш по чудо и то върви напред, сякаш незаслужено?
И защо другото дете никога не напредва истински, въпреки своята педантичност?
Отношението на сърцето ни към Създателя!
Първото дете – след всичките си простотии – един ден ще каже:
„Тате/мамо, ти толкова много ме обичаш! Винаги си ми прощавал/а! Съжалявам за всичките си глупости! Съжалявам за сълзите ти, когато ме виждаше мръсен или окървавен, или полужив от мъка, или на ръба на самоубийство от болка!
Съжалявам! Прости ми!
Искам да бъда такъв, какъвто ти искаш да бъда!“
И тогава започват чудесата! Не че преди това не е било чудо изобщо да останеш жив!
Но големите чудеса – и то като система на чудесата:-) – започват след като кажеш –
„Искам да бъда такъв, какъвто ти искаш да бъда!“
И тогава няма какво да се изправи срещу вас!
Тогава дори Истанбулския вятър бяга от вас:-))))))
Защото щом Бог е откъм вас, тогава кой ще е срещу вас?:-)
Като родител знам, че ме разбирате.
А като дете – каквото е всеки един от нас към Бог…
Като дете пред нас стои въпросът – кое от двете деца сме?
🙂
Добрата новина е, че и в двата случая Бог не е престанал нито за миг да ни обича:-)
Просто няма как:-)
Защото Бог е любов!:-)