„Истанбулски“ статистики и насилие над цял един народ

Александър Урумов

Тези дни една чужда компания за дамски козметични продукти призова своите служители, дистрибутори и клиенти у нас да подкрепят въвеждането на Истанбулската конвенция. У нас, не у тях.

В този козметичен призив се споменава между другото, че в България всеки четвърти мъж в България е престъпник. Неизбежно следствие – има ли жертва, има и престъпник.

От парламентарната трибуна по време на „истанбулските“ напъни се чуха още по-смели статистически полети на изящната словесност – „1 милион жени в България са жертва на домашно насилие“. /За какъв период от време – 1 година или 1 век, това изящната словесност не го каза. Но нека не издребняваме, все пак има хора с мащабно виждане за собствената си некомпетентност/.

В този случай дори бе споменат и източник на тази информация – „по данни на неправителствени организации“. Разбира се, това е толкова конкретен източник, колкото е конкретно и следното пространствено-темпорално упътване – „много отдавна, в една отдалечена галактика“. Знаете ли коя е тая отдалечена галактика? Не? Е, когато узнаете, тогава ще узнаете и кои са тези НПО, подали статистическата информация на козметичната загриженост и на изящната словесност.

Междувременно можем да поразсъждаваме малко, докато все още няма някоя конвенция в защита на задължителното умствено бездействие.

В България, според преброяването от 2011 г, има 3 777 999 жени, или 51.3% от населението на страната.

Мъжете на свой ред са 3 586 571 души, или 48,7 % от общ брой на населението – 7 364 570 души.

Не се отчайвате от числата, /почти/ свършихме. И ето какво се получава.

Ако наистина допуснем, че всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие, то значи, че 950 хиляди жени у нас са пребивани, измъчвани, тормозени физически и/или психически.

950 хиляди жертви-жени!

Съответно у нас има 950 хиляди престъпници-мъже!

И това се случва в домашни условия, пред очите и на други членове на семейството!

Логично е тогава този тормоз да се случва пред очите на поне около 950 хиляди деца и/или възрастни хора, които са членове на тези семейства и са безпомощни свидетели на случващото се!

Сумарно това означава, че 2 850 000 /два милиона осемстотин и петдесет хиляди/ български граждани са в ролята на жертва, престъпник или свидетел на домашно насилие.

Това са 35% от населението!

35% от населението на страната е въвлечено в домашно насилие!

Разбирате ли каква чудовищна вина се опитват да ни вменят „истанбулците“?! Да вменят чудовищна вина на народа на цяла една страна само и само да го накарат да се чувства виновен и да се подчини на зловещия им социален джендъризъм!

Може би някой ще каже, че нещата стоят точно така и че това е положението, и че наистина е баш такава „истанбулската“ истина за клетата ни страна. Но понеже няма реална статистика и… Стоп! Стоп да попитаме?! Защо няма реална статистика?! Защо в Германия има реална статистика, а в България няма реална статистика?!

Ще се върнем на България отново в друга статия по този въпрос, но сега ще продължим с реалната немска статистика.

Според нея, в Германия случаите на домашно насилие са около 100 хиляди. Впечатляващо число, наистина. Но не и на фона на /поне/ 80 милиона население на Федералната Република. Вероятно е около 85 заедно с последната емигрантска вълна, но нека се види, че и ние също сме ларж в сметките, затова ще ги закръглим на 80, та по-лесно да смятаме.

И знаете ли какво се получава, като разделим 100 000 случая на 80 милиона души?

Получава се, че жертва на домашно насилие в Германия са…0.125% от населението на страната.

Не, няма грешка – 0.125% или 1/8 от 1% от населението на Германия.

А в България – ако наистина има 950 хиляди насилени жени според НПО – тогава у нас са цели 13% от населението на страната!

Извинявайте! Баба ми, която редовно упражняваше домашно насилие върху скромната ми непослушна персона като малък – та баба ми казваше: Бива, бива, ама бивол за курбан не бива!

Перифразирано – Бива, бива, ама цял един народ за подигравка не бива!

Сериозно изречено, всеки сам може да си направи изводите.

В заключение трябва ясно да бъде казано едно:

Насилието над ВСЯКО човешко същество е престъпление!

/Освен в случаите на изпълнение на предвидено в закона наказание за престъпление/.

Насилието над жени, над деца, над беззащитни възрастни хора, над мъже – ВСЯКО насилие е отвратително и заслужава наказание!

Но жалко за горките насилени жени – защото такива реално има и със сигурност някои от тях дори и не смеят да се оплачат – жалко за всички тях с такива повърхностни, некомпетентни или дори – злонамерени „защитници“.

Лъжата, истерията, изнудването чрез вменяване на вина на цял един народ – това е подигравка с жертвите на насилие, нуждаещи се от реална подкрепа и реална грижа!

Това е подигравка и с необходимостта от превенция на насилието във всичките му форми в нашето общество.

Защото прословутата вече Истанбулска конвенция и нечуваният натиск за нейното приемане сами по себе си се превърнаха в пример за насилие над цял народ.

Ето това нека си спомним, когато следващият път чуем от телевизора:

„1 милион души по данни на НПО“.

А за козметичната компания и нейната социална безотговорност тепърва ще си говорим – как така една световна мега-корпорация се включва в чудовищния натиск срещу децата на този народ, който все още купува нейните продукти.

Но какво пък – „много отдавна, в една отдалечена галактика“ може би вече зрее бунт срещу чудовищния натиск на Канцлера. Защото вече се усеща, че и в нашия филм Канцлерът се превръща в Император.

По данни на НПО, разбира се.

 

10 ползи от Истанбулската агресия

1. Народът радикално се събуди и се оказа, че хич не бил толкова прост, колкото им се иска на някои, а само се е правел:-)))) Което е древен национален спорт по нашите земи:-)))

2. Църквата застана наистина като скала! Какъв кураж дава на цялата нация едно толкова силно и категорично духовно лидерство! Позицията на БПЦ, на католици и на протестанти е изключително силна, духовно аргументирана и юридически безупречна!

3. Истанбулският натиск предизвика всекидневни национални молитви в православните храмове, пост и молитва сред протестантите – както някога в древните библейски времена избраният народ Израил заставаше срещу злото чрез пост и молитва към Бог. Това e епично и вдъхновяващо.

4. Становището на Главното мюфтийство срещу ИК се вписа в една голяма обществена картина, очертаваща реални възможности за ефективно взаимодействие в защитата на семейството от мъж и жена /и няма друго!/. Защитата на семейството е обединителна зона за нацията!

5. Невидимият досега НПО джендър-сектор бе принуден да излезе на светло и положението се оказа силно нефотогенично. Този добре захранен, впил се в редица държавни институции сив сектор се оказа с нулево „сиво“ вещество, истерично бълващ неразбираеми клишета в безсилна словесна агресия.
Грантови технолози, и нищо повече.
Попълвачи на формуляри.
Изпълнители на волята на невидимите си еврократични господари.
Не е добре.

6. Излезе на светло дългогодишната вредна практика избрани джендър-организации да командорят в министерства и агенции, без никой никога да им е давал легитимна власт върху секторните политики на законно избраните институции на националната държава. Сами сме си били полегнали пред тези анонимници и сами сме си били предали властта в техни ръце. Еми стига толкова.

7. Които трябва добре разбраха, че тая работа така няма да стане.

8. Натискът от Брюксел и Берлин ни показа едно неприятно изглеждащо, изкривено от злоба и надменност лице на самозабравила се еврокрация, която всъщност плаче за дълбоки реформи и за „довиждане“. /Може и в обратния ред, макар че ние обратните работи не ги харесваме много-много:-)/. Това е, от което се нуждаят видимо склерозиращите европейски институции – ясна промяна в полза на европейците. А не безвремие в полза на еврократите, както е сега.
Хора, това е нашата Европа и нямаме никакво намерение да се отказваме от нея – напротив! Искаме си я обратно!

9. Врагът е проникнал по-дълбоко, отколкото някога сме предполагали, но не толкова дълбоко, колкото със сигурност му се е искало. Сега е времето за настъпление.

10. „Докле е мъничка змията, елате да се съберем. С крака да й строшим главата, свободни да се назовем“.
Ако сега я пуснем вътре в дома ни, ще я храним с нашите собствени пари и с нашата собствена пасивност. И утре ще се чудим откъде се пръкна този огромен змей, необратимо уловил в пипалата си цялата ни образователна система на всички нива. И не само нея.

11, бонус-извод:-) Видяхме добре и не трябва да забравяме – Истанбулското зло е лукаво!
Истанбулското зло мутира през различни лица – „леви“ и „десни“, „богословски“ и „правозащитни“.
Истанбулското зло ще ни говори с различни гласове, ще ни умолява през различни телевизии, ще ни заплашва от различни телевизионни предавания.

Да не му вярваме и да не очакваме нищо добро от него!
И то също нека да не чака никакъв компромис от нас!

Защото – This is Bulgariaааа!:-)))))

Напред, приятели!:-)
Бог е с нас!

РЪКАТА, която пише на стената

Какво общо може да има една вавилонска случка отпреди 2500 години с едно „истанбулско“ напрежение от днешни дни?
И чия е ръката, която пише на стената?
И какво общо може да има старозаветната Книга на пророк Даниил с днешни събития?

Това се случило през една дълбока вавилонска нощ, когато цар Валтасар направил голямо парти на свои големци, с жените си и наложниците си. И както си пиели и забавлявали, изведнъж на замаяната царска глава й щукнало да му донесат свещените златни съдове от Соломоновия храм. Въпреки, че били трофеи от завладяването на Йерусалим от Навуходоносор, никой досега не си бил позволявал да посегне на тях. Имали си едно наум всички монарси дотогава, включително и самият Навуходоносор, който си имал много повече от едно наум.

Но нали е цар, изпълнили заповедта на Валтасар. Донесли златните съдове пред самозабравилия се владетел и всичките опиянени от власт и вино големци грабнали свещените съдове от Храма на Създателя. „Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове“, пише пророк Даниил за езическата им оргия.

И това посегателство слага началото на края:

„В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха срещу светилника, по стената на царския палат; и царят видя тази част от ръката, която пишеше. Тогава изгледът на царското лице се измени и мислите му го смущаваха, така че ставите на кръста му се разхлабиха и колената му се удряха едно в друго“.

В ужаса си царят обещал да направи равен на себе си онзи, който му изтълкува тези смразили духа му тайнствени думи на стената –
„М’не, м’не, т’кел, упарсин!“

Нито един придворен специалист не успял – нито един от цялото множество от астролози, врачки и специалисти по ретрограден Меркурий, с които се бил обградил Валтасар. Най-накрая се сетили да повикат възрастния вече пророк Даниил – „ще те направя равен на себе си“, казал му царят, за да го впечатли и мотивира. Не разбирал, че за един пророк такова предложение е всъщност унижение.

„Подаръците ти нека останат за теб и дай на друг наградите си“, отвърнал Божият човек и му обяснил напълно безплатно написаното от ръката на стената.

Ето какво значело това:
„Претеглен си на везните и си намерен за недостатъчен, Бог е преброил дните на царството ти и ги е свършил. 
Затова царството ти вече се отне и се даде на мидяни и на перси“, завършил пророкът.

Същата нощ самозабравилият се владетел бил убит и на трона застанал мидянинът Дарий.
Това бил краят на Валтасар и неговото царство. Край, настъпил заради оскверняването на съдовете от Храма на Създателя.

И все пак, какво е общото на тази случка с днешната реалност, освен тоталното главозамайване и окултните зависимости по някои от високите места у нас?
Общото е оскверняването на свещените съдове и предизвикването на Божия гняв.

Защото новозаветните свещени съдове са телата на хората.

Ето какво казва апостол Павел:
„Вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас… И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени“. /1 Коринтяни 6:19-20/

Цената е платена от Христос на кръста, това има предвид апостолът, който в друго свое послание добавя:
„А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас“ /2 Коринтяни 4:7/.

Днес нормативното „истанбулско“ безумие на съвременния Вавилон надминава светотатството на Валтасар – днес посегателството е насочено срещу самата Светая Светих на творението.

Защото именно телата са свещените новозаветни съдове, Храмът на Святия Дух.

Създателят, който направи човека от пръст и му вдъхна жизнено дихание, има много начини да защити свещения съд от посегателства – дори и посегателства на самото творение.

Затова, уважаеми съвременни Валтасари, не си играйте със сили, които очевидно не познавате, иначе няма да се държите по този опасен начин.

Не посягайте на свещените съдове, не посягайте на Храма на Святия Дух, като отворите вратата за мрака на „джендър“-идеологиите и „джендър“-практиките.

Спрете, докато е време.

Спрете, преди да видите ръката, която пише на стената.

Защото тогава няма да има връщане назад.

Църквата на всички ереси

Истанбулската конвенция и църквата на всички ереси

Александър Урумов

Чудехме се откъде идва външният натиск върху България за задължителното приемане на доброволната Истанбулска конвенция. И сякаш съвсем навреме тези дни от тайнствените мъглявини на брюкселско-страсбургските възвишения изплува едно лице и дори благоволи да се обърне към нас, българите. Достойна награда за нашето упорство.
Това е г-жа/г-н Бриджит О’Лъфлин, началник на отдел в експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие.
Дълго и специализирано наименование, чиято английска абревиатура е GREVIO.
Става дума за същото това GREVIO, което е институционализирано в Истанбулската конвенция като мониторингов механизъм над всяка страна, подписала този документ.
Две раздразнени фрази, изречени от г-жа/г-н О’Лъфлин пред български телевизии се откроиха над всичко.

Ето първата от тях:
1.​„Общото между противниците на Истанбулската конвенция е, че идват от бивши комунистически страни, а днес са силно повлияни от религиозните си възгледи“.

Уважаема госпожо/господин О’Лъфлин,
Питаме ви – не е ли дискриминационно да делите гражданите на Европейския съюз на бивши комунистически и на бивши некомунистически?
Презрение ли влагате в отношението си към нас, източноевропейците? Презрение заради един исторически факт, за който западните страни имате пряка вина с разделението на Европа след Втората световна война? Забравихте ли, че ние – източноевропейските страни – бяхме подарени на Сталин от вашите тогавашни политици, в резултат на което по принуда станахме комунистически, та да може днес самозабравили се еврочиновници да ни наричат бивши комунистически? Еврочиновници, на които ние плащаме заплатите?!
И тогава пак никой не ни е питал дали искаме да станем комунистически – съветските танкове тогава не поискаха разрешение – така, както вие днес нямахте никакво намерение да ни питате за вашата Истанбулска конвенция.
Отнасяйки се все пак с уважение към вашия избор да подчертавате „бивши комунистически страни“, добре ли е на свой ред да отговорим, че идеолозите на Истанбулската конвенция идват от бивши колониални или бивши фашистки страни и се ръководят от агресивни феминистки или антихристки възгледи.
Така добре ли е да отговорим? Може ли?
А може ли също така да сме вярващи – или както вие се изразявате, религиозни? Или нашата вяра също ви е проблем в Страсбург/Брюксел? А смятате ли да въведете Конвенция срещу християнската вяра?
Звучи нелепо, разбира се, поне на този етап. Но тя и Истанбулската конвенция не звучи много разумно.

И вторият цитат:
2.​„Често мъжете имат повече сила, повече физическа и икономическа сила – това е естествено. Но те често имат повече авторитет и стоят по-високо в йерархията от жените.“

Имат повече авторитет?! И това какво общо има с насилието над жени?! Това ли ви е проблемът – авторитетът на мъжа?! Нямате проблем с физическата или икономическата сила на мъжа, но имате проблем с неговия авторитет?! Затова ли един ваш поклонник/поклонничка издигна лозунг пред българския парламент: „Спокойно, бели хетеро мъже! Днес рушим само патриархата!“
Омразата към мъжа ли е това, което ви води?
Авторитетът на мъжа ли е това, което искате да унищожите?
Това ли е истинската ви цел?
Защото все по-ясно става, че вие не искате да издигнете жената, вие искате да принизите мъжа.
Да съсипете естествените авторитети, да преформатирате семейството, да бръкнете в основите на творението.
Бъдете сигурни, че това е амбициозно-нелепо и гарантирано неизпълнимо намерение.
Това не успя да го направи дори и комунизмът, дори и фашизмът.
Макар че като става дума за фашизъм, има една малко известна фраза на Бенито Мусолини, който още в началото на своя замисъл заявява:
„Фашизмът ще бъде църквата на всички ереси!“
Днешната църква на всички ереси е джендър-идеологията. Това е новата религиозна система на човешкото безправие, маскирано като човешки права.
И това е голямата разлика между учението на Христос и вашето учение. Включително и в джендър-областта.
Ние, християните, подкрепяме човека в хомосексуалиста, вие, джендър-активистите, подкрепяте хомосексуалиста в човека.
Ние, християните, подкрепяме жената в лесбийката, вие, джендър-активистите подкрепяте лесбийката в жената.
Адвокати на дявола, на които – на всичко отгоре – ние, „от бившите комунистически страни“ плащаме от джоба си.
И по този повод нека попитаме съвсем конкретно:
Как така Вие, госпожо/господин О’Лъфлин,
си позволявате да говорите с такова презрение и с такава назидателност на народа на една суверенна европейска страна?!
България плаща всяка година над 1 милион евро членска вноска в Съвета на Европа! Ние ви плащаме на вас, а не обратното! Затова вие, които се предполага да сте наши служители, как така си позволявате да ни третирате по този обиден начин, едва ли не като ваши подчинени! Как така си позволявате да влизате в ролята на господари – вие, назначени чиновници, които ние издържаме!
И като става дума за чиновници, може ли да попитаме на какво се дължи факта, че всички осем работещи във вашия отдел са жени? Осем от осем. Това не е ли обратна дискриминация? Вие, които искате жените да бъдат равнопоставени не сте счели за нужно да равнопоставите нито един мъж сред вашите подчинени. Защо?
Защото лицемерието е една от иконите в църквата на всички ереси.
Но бъдете сигурни в едно – нито ще приемем да построите вашата църква на всички ереси в България, нито ще ви позволим да разрушите ценностите на вярата в храма на нашите сърца.
Истанбулската конвенция е категорично отхвърлена от сърцата ни.

Вавилонската конвенция

„ЗЛО — ДОБРО, ДОБРО И ЗЛО, ОТ ЕДНО СА ПОТЕКЛО“?

Автор: Александър Урумов

Откъде идва натискът върху България да приеме Истанбулската конвенция – от Брюксел или по-скоро – от Берлин?

Защо е толкова силен този натиск да се приеме една пожелателна конвенция без задължителен характер?

Защо след като това е конвенция на Съвета на Европа, нито един от нейните автори и идеолози не желае да коментира и старателно отбягва въпроса за „джендърите“?

Защо е приета без гласуване в самия Съвет на Европа?!

Защо високопоставени хора у нас откровено лъжат – с почти истеричен и откровено панически тон – не само за характера и целите, а дори за самия текст, който е публичен?!

Защо политически жени са принудени „да се правят на мъже“ по медиите, а политически мъже са принудени да разкрият своята не толкова мъжествена страна при нейното налагане?

Защо висшият законодателен орган на страната е подложен на такава чудовищна преса от напълно анонимни хора?

Защо уж непримирими политически врагове изведнъж се съюзяват и са готови да разцепват собствените си партии, само и само да наложат този скандален документ?

И накрая – защо цели 11 страни от ЕС не искат да я ратифицират, а всички останали 17 са изразили множество резерви към различни текстове в нея?

Как така една конвенция /уж/ срещу насилието се налага с такова нечувано насилие?!

Защо точно наднационална конвенция, а не просто национален закон?

Всички аргументи в подкрепа на Истанбулската конвенция се сриват само при един-единствен въпрос – не може ли борбата с насилието над жени и домашното насилие /каквото е благовидното име на този акт/ да се води на ниво национално законодателство? В България има редица закони в тази сфера, като се започне с Конституцията и Наказателния кодекс и се продължи със:

          Закон за защита от домашното насилие и подзаконовите актове по прилагането му

          Закон за защита от дискриминация /и Комисия за защита от дискриминация!/

          Закон за закрила на детето и правилник за прилагане на Закона за закрила на детето

          Закон за равнопоставеност на жените и мъжете / ! Чл. 2. ал. 3 равно третиране на жените и мъжете и недопускане на дискриминация и насилие, основани на пола/.

          Закон за здравето, етични кодекси и др.

 Защо тогава „джендър“-организации и ЛГБТ-организации създават психоза в областта на насилието над жени и домашното насилие? Какво общо имат „джендър“-организациите с жените и с дома? Твърде отдалечена и предимно платонична, ако изобщо е връзка. Но не там е въпросът. На „джендърите“ откровено не им пука ни за жени, ни за дом, ни за борба с насилието. Единственото, което ги води е омразата към мъжа – „Спокойно, бели хетеро мъже! Сега рушим само патриархата“ – това бе написано на един от плакатите в подкрепа на Истанбулската. Омраза срещу мъжа! Ерозия на авторитета и подмяна. И точно затова е тази тяхна битка – за да бъде превърната думата „мъж“ в синоним на насилник /вместо закрилник/ и в синоним на престъпност. Мъж да се възприема като престъпник по рождение. Да, да, именно роден престъпник. Вижте този текст от Истанбулската, в който отровата /вижте думите в черно/ е сервирана сред изобилие от сладки медени думички:

Чл. 14 ал.1 “Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.”

Виждате ли как в черпака с мед са интегрирани капсулите с отрова?

Децата ще бъдат обучавани на „нестереотипни роли на пола“/?!/ – какво всъщност означава това?! Остава неясно засега. Това значи, че натискат парламентът на България да се подпише на празен лист, а после на този празен лист едни други хора ще ни напишат какво точно означава „нестереотипни роли на пола“. На тези точно хора със собствените ни пари на данъкоплатци трябва да платим, за да ни насадят „нестереотипни полови роли“.  По-надолу ще се досетим и кои са хората/НПО-тата.  

Подсказва ни го и любимото им „насилие над жените, основано на пола“. Ето това вече е безусловна присъда. Присъда над мъжа като роден насилник. Побойник по рождение. Възмутени ли сте? Не бързайте. Защото въпросът с „насилието, основано на пола“ е малко по-хлъзгав, отколкото си мислим. Либералните фашисти на име „правозащитници“ са му намерили цаката и тук – има и насилие на жени над мъже, основано на полов признак!

Моля?! Да, точно така. Ама как така – питате смаяно вие?! Ами нали точно това ви казваме – отговарят либералните фашисти – че самият пол е генератор на насилие! Затова е нашата борба – казват те – срещу половете и за налагането на „джендър“-ите.

Да, това е сатанинско изобретение! Бог е създател, дяволът е имитатор. Бог създаде два пола – „мъж и жена ги създаде“. Дяволът имитира двеста и двайсет джендъра. Без съмнение, това е шокиращо. И никакви „правозащитници“ не са тези, те са „кривозащитници“.  

Но нека нека продължим с Истанбулската. В нея има много откровени текстове, разкриващи в дълбочина истинския замисъл на анонимния „творчески“ колектив:

 

Гл. 1 ч. 4 ал. 3  Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.

 

Някъде в този текст да става дума за „насилие“? Нали Истанбулската се бори срещу насилието? Е? Някъде в този текст да виждате спомената думата „насилие“? Не, разбира се. На кукловодите не им пука за насилието и изобщо – за хората. Истинската цел е да бъдат „смлени“ обичаите и традициите, чрез наднационален натиск да бъдат преформатирани специфични национални модели. А пък думата „предразсъдъци“ е сложена единствено да внуши колко лоши са традициите и обичаите. Защото именно традициите и обичаите са истинската цел. И кой всъщност има проблем с българските обичаи и традиции, основани на стереотипните роли на пола и изобщо – какво лошо има в тези точно обичаи и традиции? Може ли да попитаме?

Не, не може! Приемайте я и не се обяснявайте! – това ни казва анонимното лоби, налагащо с незапомнен, чудовищен натиск една конвенция, която иначе не е задължителна.

Сега вече започваме да проумяваме защо е цялата тази „анонимна“ истерия.

Защото това е паневропейска наднационална матрица, целяща да разбие националните традиции и обичаи. Целяща да ерозира и „смеле“ този устойчив семеен модел от мъж и жена.

Така става ясно, че целта на Истанбулската не е да реши проблеми на национално ниво. Напротив, тя е предназначена да създава проблеми на национално ниво. Точно затова трябва да бъде приета такава наднационална конвенция. И точно затова кукловодите over there – там някъде – се отнасят с явна ехидност към всяко национално законодателство. Защото тяхната наднационална власт се нуждае от ефективни инструменти за подчинение на националните нива в целия континент и извън него.

Ето това е Истанбулската конвенция. И ето това са „джендър“-ите – езически капища на новата „кривозащитна“ религия – които „кривозащитниците“ искат на всяка цена да наложат.

Това е прословутият член 3, с който чрез думата „джендър“ въвежда законовото понятие „социален пол“. Защото „джендър“ няма дума-пряк аналог на български език. Добре, де, но тогава какво е „джендър“? Именно – не се знае. А тогава как така принуждават българския парламент да гласуват термин с неизвестен превод на български език? И как изобщо ще гласуват тази цялата отровна отвара от целенасочено неясна терминология, целяща единствено объркване?

 

Плам, пламти! Котел, бълбукай! Адска смес, мехури пукай!

 

Това е многократно повтореното заклинание на трите вещици от Шекспировата трагедия „Макбет“ – история за един патологичен стремеж към власт, постигната с убийство и договор с дявола. Вещиците варят своята адска смес, включвайки екзотични съставки като:  

„Змейска люспа, вълчи зъб,

пръча жлъчка, свински пъп…“

Гадно, но от сърце. Точно като някои от текстовете и целите на Истанбулската. А каква е целта на трите вещици /от „Макбет“/?

Да размият до заличаване моралните граници, да подменят хилядолетни етични категории и в крайна сметка да ни убедят, че:

„Зло — добро,

добро и зло

от едно са потекло“.

Ако това е така – че добро и зло от едно са потекло – тогава значи няма ни добро, ни зло. Няма ни бяло, ни черно. Всичко е едно и всичко е сиво. Само че съвременните Истанбулски вещици стигат по-далеч даже и от Шекспировите персонажи! Защото те искат да ни убедят, че доброто е зло, а злото е добро! Амбициозно начинание, нали? Злото в нашата съвременност явно е решено да надмине себе си от времената на Шекспир.

Все пак, класиката продължава да е актуална, защото следва указанията на шефката на вещиците – богинята на подземния свят Хеката:

 

Добре! Готови сте навреме

и всяка своя дял ще вземе.

Сега на феите игрите

наподобете вие трите

и всеки чар, в таз гозба смесен,

доомагьосайте със песен!

 

Коя е европейската Хеката на подземната власт? Къде живее тя? Какви указания дава на местните си вещици /разлетели се тези дни и у нас/ във всички европейски и не-европейски страни? /Защото в Съвета на Европа членуват и редица страни извън европейския континент/. Интересно е каква ще бъде песента на вещиците в предстоящите дебати при обсъждането на Истанбулската в нашия парламент. Със сигурност ще разпръскват чар и със сигурност ще се правят на феи. И със сигурност ще се опитат да ни омагьосват – къде с блага дума, къде с просъскване, къде с директно сплашване, ако им се върже някой. А не трябва да им се връзваме.

Защото никое отстъпване пред мрака не е довело до добро и никой, подписал договор със злото не е излязъл на печалба.

Тази история – както и историята на Макбет – също няма да завърши добре. Защото точно тази история е всъщност много по-стара, отколкото дори и добрият стар Шекспир. Защото това е един провален модел, който отново се опитват да ни пробутват и който – ако продължи така! – ще завърши със същия грандиозен провал. Това вече се е случвало – „не е възможно да не дойдат съблазните, но горко на онзи, чрез когото идват“.

 

Вавилонската конвенция…

 

Историята на Вавилонската кула е известна – Бог разбърква езиците на жадните за слава старовременни люде и оттам „ги разпръсва по цялата земя“. А Вавилон пък – за разлика от „джендър“ – има точен превод на български и означава „объркване“. Объркани езици, объркана комуникация, объркани понятия, объркани посоки и объркани ценности. Объркани лидери и объркано бъдеще. Вавилон. Да ви прилича на нещо днес?

Но нека да видим един малко известен факт от историята на тази прословута Вавилонска кула. За разлика от всичко строено дотогава – този проект е трябвало да бъде изграден от различни материали. Става въпрос не просто за кула, а за град, в който хората да живеят – ясно е, че такова множество не може да се събере в една кула. Но! Какви са тези други материали? Нетрадиционни за времето си материали, нестереотипни за онова строителство. Ето какви:

„Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяха вместо хоросан“.

Думата „вместо“ ясно разграничава традиционните практики тогава от идващото нововъведение. Дотогава са употребявани камъни и хоросан, но за Вавилон градивният материал е нетрадиционен – тухли и смола. Тухлите се правят от пръст – човекът е направен от пръст – и се пекат в пещ. А смолата не е от бор, както бихме си представили. Тази библейска смола е всъщност гъста лепкава смес от органичен произход /мъртви животни и растения/, подобна на мек разтопен асфалт. Добива се от ями в земята, където е натрупана в периода на потопа под голямото налягане на водата в анаеробна среда.

Добре, но защо изобщо трябва да се прави кула, след като Бог прави завет с Ной, че никога вече няма да има глобален потоп? Защото целта на славолюбивото и невярващо тогавашно множество е да се застрахова срещу втори потоп. Неверие. Заветите са забравени, ценностите са станали излишни, грешката ще бъде повторена, кулата ще бъде направен опит да бъде издигната. Както днес. И разбира се, както обикновено, това богопротивно съоръжение на глобалното его ще бъде изградено от нетрадиционни материали. Това е моделът. Вавилонската кула винаги е изграждана от нетрадиционни материали, нестереотипни роли на пола, джендъри и трансджедъри. Мъж – не. И жена – не. А нещо друго. Графа „друго“. Третият пол. Социален пол, различен от биологичния. Нетрадиционни „джендъри“ от неизбежната пръст, но слепени с нормативния асфалт на наднационални конвенции. Асфалтът е изолационен материал, предпазващ очистваща вода да не достига вътре.

Немският /да си дойдем на думата, понеже злото отново се е настанило в Берлин/ философ Зигмунд Бауман въвежда термина „течно общество“. И обяснява какви са неговите характеристики – пълно отсъствие на устойчиви ценностни ориентири. Лишено от смисъл е всяко позоваване на обществените ценности, идентифициращи отделния индивид като част от общност. Неудържим индивидуализъм, превърнал ближния от желан спътник в опасен конкурент, от когото трябва да се пазим. Този агресивен субективизъм подкопава основите на модерната епоха и при отсъствието на ценностни ориентири разтваря всичко в своего рода течливост. Треската на пожеланието мигновено превръща купеното в остаряло, поразявайки човека с потребителска булимия – новият телефон отстъпва на стария, но веднага трябва да го заменим и него с нов, за да участваме в тази потребителска оргия на ненаситното, самоцелно пожелание. Точно това е „течното общество“. Това е тази разложена, разтопена, втечнена ценностно-човешка смес /“мехури пукай!“/, в която „добро и зло все едно са потекло“. И точно от нея трябва да се гради новата Вавилонска кула. Защото „камъкът, който отхвърлиха зидарите“ не е необходим на архитектите на най-новия световен ред.  Никога не е бил. Божествено утвърдени институти като мъжки и женски пол /и няма други!/, като семейство от мъж и жена /и няма други!/, като майка и баща /и няма други!/ със своите деца – всичко това не става за градеж на най-новата Вавилонска кула. Трябва графа „друго“. Трябва трети, пети, десети пол. Друго, нестереотипно.  

Разбира се, Вавилон е изграждан само донякъде, защото той е концептуално неподлежащ на завършване. Винаги – с нетрадиционни материали и завинаги незавършен. Защото презираният от строителите фактор Бог винаги се намесва и резултатът от тази намеса остава като поука завинаги. А фактът, че днешните поколения са загърбили тази поука ще си остане за тяхна сметка – защото прадедите им отдавна са си платили сметката за онази, някогашна кула. Предстои да бъде предявена сметката за това, сегашно съоръжение.

 

…и „Прекрасният нов свят“

 

Но нека сега не говорим такива неща. Стига с това черногледство. Истанбулската конвенция и наднационалното законодателство ще решат всички проблеми и ще влезем в прекрасния нов свят. Гаранция за това е GREVIO. Не знаем какво е GREVIO? Нищо, не сме единствени. Има и едни други близо 240 души, повечето от които също все още не знаят, макар че агресивно ги принуждават да го гласуват. Така че нека да бъдем свободни от чувство за вина. А GREVIO e всъщност постоянен механизъм за наблюдение и контрол. Това пише в Истанбулската:

Гл. 9 Член 66 Експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие

 ал.1 Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (наричана по-нататък „GREVIO“) следи за изпълнението на настоящата Конвенция.

  И още:

Гл. 9 чл.68 ал. 1 Страните представят пред Генералния секретар на Съвета на Европа доклад за законодателни и други мерки, въвеждащи в сила разпоредбите на настоящата Конвенция, съставен на основата на изготвен от GREVIO въпросник, който да бъде разгледан от GREVIO.

 

Експертна група, която сама ще си изготви въпросник и сама ще си го разгледа?! Нима наистина сама? И откъде-накъде дори и най-добрите, но назначени /от някого/ експерти ще контролират несъвършени, но легитимно избрани национални органи като Президент, Парламент, Правителство, съдебна власт. Анонимни експерти ще извиват ръцете на национални институции, ще им дават оценка и практически ще ги натискат в желаната от анонимниците посока.  Това не се ли нарича съзнателен отказ от национален суверенитет? Не се ли нарича доброволно преливане на правомощия от националната държава към наднационални органи? Доброволно, защото Истанбулската има доброволен характер. Поне на книга, докато в реалността е нечуван натиск! Е, тогава защо да вярваме на добрите намерения на тези, които стоят зад Истанбулската конвенция и смятат да ни я прилагат, след като виждаме чудовищният натиск, с който те самите ни я налагат?!

Но това не е краят, това продължава:

Гл. 9, чл. 68 ал.4 GREVIO определя подходящите средства за провеждане на тази процедура по мониторинг. Тя може по-специално да приеме въпросник за всеки кръг на оценяване, който да служи като основа за процедурата на оценка на изпълнението от страните. Този въпросник се изпраща до всички страни. Страните отговарят на въпросника, както и на всяко друго искане за информация от GREVIO.

Добре, но каква информация и изпълнение на какво точно от страните, след като на всички ни е ясно, че нищо не е ясно?! И че няма яснота дори за значението на ключовата /очевидно третополова/ дума „джендър“? И че „стереотипни и нестереотипни роли на пола“ подлежи на свободно тълкуване и произволно прилагане! Кой ще определи как?!

Именно. GREVIO ще определи как, и ще ни го изтълкува и приложи това значение, защото ще напише всичко, което си иска. И ще го напише точно върху белия лист, върху който господарите на ГРЕВИО искат да принудят нашия парламент да се подпише. Празен наднационален чек, плащан с парите от нашия национален бюджет, за да ни се случват неща, които не искаме да ни се случват! И в същото време едни вещици пръскат чар и ни обещават светло бъдеще.

Олдъс Хъксли е автор на пророческата книга „Прекрасният нов свят“, написана през…1932. Измайсторена чрез генно инженерство, това е социална матрица от четири човешки модела – алфа, бета, делта и гама поколения. Всичко е подредено, стерилно, корпоративно ефективно… Нямаш право да обичаш една жена или един мъж. Полигамията е задължение, развратът е нормативно гарантиран, любовта между един мъж и една жена е наказуема отживелица. И все пак, днешните нечестивци надминават дори и Хъксли! Защото дори и неговата фантазия не достига извратеността на един – различен от биологичния – „социален пол“, който може да роди стотици измислени, но узаконени „джендъри“ под закрилата на закона.

Или с други думи – „Името ми е легион, защото сме мнозина“.

Може би си мислим, че все пак Истанбулската конвенция може да бъде приета с резерви и някои от нейните членове да не влязат в сила?

Това е много хитро от наша страна, но все пак – недостатъчно хитро. Защото член 78 на иначе доброволната Истанбулска конвенция, която е загрижена за жените и домашното насилие, напълно изключва всякакви резерви по отношение на „джендър“-текстовете.

Може и сами да проверим и да разсъждаваме– това все пак е публичен текст.

Засега Конвенция срещу разсъждаването все още не са въвели.  

Все още.

Гълъб и гарван – библейските символи

Защо гълъбът, а не гарванът се превръща в символ на Святия Дух? Какви са тайните на тази библейска орнитология?:-)

Защо гарванът не се завръща обратно в кораба на Ной, за да донесе добрата новина за края на потопа?

Защо точно гарванът е „птица проклета“ и „грачи грозно, зловещо в Ботевото стихотворение?  И защо точно гарванът е този злокобен солист, който дава тон на „псета и вълци да вият в полето“?

Смайващо неизвестно е, че гарванът е всъщност пойна птица – не знаехте това, нали?

И освен това, той е доказано една от най-умните птици, ако не и най-умната. Тогава защо е всичко това?

Вероятно защото гарванът е престъпният ум в света на птиците – той е пресметлив, подмолен, суетен и егоистичен.

Обект на поклонение и страх, гарваните са свързвани с много митове, с тайнственост, смърт, убийство и задгробен живот.

През 60-те години на 17 век английският крал Чарлз II издава специален декрет, че в Лондонската кула трябва да живеят 6 гарвана. Иначе ако те напуснат, монархията ще падне и страната ще бъде сполетяна от големи беди. Не е ясно дали това има отношение към Брексита на Кралството, но и в момента два гарвана живеят в кулата.

Отвъд митовете, в днешната научна реалност има специални изследвания върху гарваните. В долината Грюнау в австрийските Алпи институтът „Конрад Лоренц“ изследва поведението на гарваните. Това, което не е широко известно е, че птиците са пойни и пеят – особено мъжките, за да впечатлят женските и да комплексират другите мъжки. Не е широко известен и фактът, че гарваните имат един партньор до края на живота си.

Според емпирични изследвания в този институт /на д-р Бугнар/ гарваните се радват на всяка възможност да надхитрят другите. И тъй като всички гарвани са такива, те очевидно трябва да развиват постоянно тези свои способности, ако искат да надхитрят другите.

Социалното им поведение се диктува от техния голям мозък – пропорционално мозъкът на гарваните е голям колкото мозъка на шимпанзе.

Те умеят да закопават някъде храната си и да се запасяват. Но тъй като всички гарвани го правят – за да се предпазят от кражби от други гарвани, те са развили способности да заблуждават своите събратя къде наистина крият храната.

Гарван, който крие храната, трябва да си гарантира, че няма да бъде видян и че няма да бъде ограбен от другите.

От друга страна, за да докопат храната на друг гарван, трябва да могат внимателно да наблюдават какво се случва с конкуренцията и да имат умения да разкодират действията на скриващия плячката си гарван.

Стига се до следната игра – гарван, който иска да скрие храна, но усеща, че е наблюдаван започва да имитира, че крие храна. А всъщност прави фалшиво скривалище, за да накара своя наблюдател да се заеме с разкриването на храната, която си мисли, че е там. През това време гарванът с храната отива и скрива необезпокоявано своите запаси в истинско скривалище. Играта обаче не свършва тук. Ако наблюдателят усети, че е разкрит, той на свои ред имитира разкриване на някакво друго скривалище и демонстрира пълна незаинтересованост към действията на гарвана с храната. И така – докато се преструва, че си е намерил храна и че не го наблюдава своя събрат с храна в човката, той наднича към него и се надява онзи да се отпусне, да притъпи бдителността си и да скрие храната на място, което лесно може да бъде разкодирано.

Такава сложна стратегия се среща много рядко при животните..

Гарваните са рядък пример на способност за умело прикриване на информация и избирателно предоставяне на фалшива информация. Това означава, че те могат да контролират своите емоции и да крият намеренията си, което е много трудно за другите животни.

Друг експеримент, правен с гарвани е следният: учени връзват единия край на връв за клон на дърво, а на другия край, който виси надолу свободно, връзват парче месо. Така птицата трябва да кацне на клона, да дърпа връвта с човката си и да затиска издърпаната част с крак, като не позволява да се изхлузи обратно. И пак да дърпа следващия участък и да го затиска с крак, докато по този начин контролирано издърпа цялото въже и стигне до храната. При направените експерименти с различни птици, гарваните стигат до 100 процента успеваемост, докато при другите птици стойностите достигат едва 50%.

Гарванът е способен дори да ползва способностите на компютър /опитът е проведен в института „Лоренц“ в Австрия/ – като клъвва с човка един от два възможни символа. Избирайки „правилния“, той получава награда. И така гарванът много бързо се ориентира кой е „правилният“ символ, който ще му донесе за награда едно парче вкусна храна.

В Япония гарвани изпускат орех от височина над пътното платно, изчакват колите да минат върху него и да го разтрошат, след което изчакват и червен светофар да спре движението и тогава отиват да вземат своята вкусна ядка.

Учени от Оксфордския университет, водени от доктор Алекс Уиър /Alex Weir/ правят опити с гарвани от Нова Каледония в Южния Пасифик. Гарваните там – вероятно поради липса на бозайници и на мърша – са се специализирали в изваждане на ларви от изсъхнали дървета в този остров. Те изваждат храната си със специално направени инструменти от клечки, включително чупят клончета с човка, постигайки изготвянето на кука, чиито връх допълнително заострят с човка.

Така в лабораторен опит гарван извива жица, за да извади парче месо от колба. Друг гарван обаче трябва да реши по-сложна задача. В една колба има парче месо, а в друга колба има специално направена дървена клечка, с която да извади парчето месо. Първо обаче трябва да извади този инструмент от колбата, ползвайки друг инструмент, който е оставен встрани. Тук изпитанието е да ползва в последователност два инструмента един след друг. Гарванът се справя с лекота.

Ако под интелигентност се разбира интерес към нови неща, справяне със сложни социални задачи, раждане на нови идеи, проби и разсъждения – то гарваните със сигурност са много интелигентни птици.

Ако вече сте започнали да им се възхищавате, спокойно и естествено може да прехвърлите това свое преклонение към Създателя, вложил всички тези таланти във въпросното Свое творениеJ

И тук е мястото да излезем извън строго емпиричната парадигма, поглеждайки през библейската призма отвъд видимата страна на материалните проявления.

За първи път гарванът се появява в дълбоката древност на известната ни човешка цивилизация, като една твърде важна птицаJ Важна го прави мисията, която му е възложена. Именно гарванът е птицата, която първа е изпратена от Ной в края на потопа с надеждата да донесе добрата новина за оттеглянето на водите от повърхността на земята. Това се случва след повече от 300 дни непрестанен дъжд, потопил цялата земя в дълбока водна обвивка. И е буквално жизнено важно за всички обитатели на Ноевия ковчег – този уникален по рода си плавателен съд, скрил в себе си надеждата за новата земя – да се уверят, че сушата отново се показва изпод водата, носеща в себе си посланието на новата епоха.

Натоварен с тази изключителна мисия, гарванът излита и не се завръща. Като всеки егоистичен ум той избира да се погрижи единствено за себе си. Няма значение, че е бил заедно с всички останали обитатели на кораба /ковчега/ на Ной. Няма значение, че е делил заедно с тях всичките ограничени хранителни ресурси. Няма значение, че сред тях е имал приятели, които са вярвали в него и са го изпратили с огромна надежда и очакване да го посрещнат като добрият вестоносец.

Егоистичният ум не се впечатлява от подобни сантименти, не признава подобни ангажименти и не се чувства длъжен на онези, които са му спасили живота. Той намира земя само за себе си. В тази земя намира място само за себе си. И остава там, за да се грижи и наслаждава на себе си. Дори и с риска да остане сам-самичък в целия свят. Единствен. Егоизмът обича да е единствен в целия свят. Обича да е самодостатъчен.

Разбира се, някой може и да одобрява подобна себичност и дори да намира известен чар в такова егоцентрично, самовлюбено отношение. Някой може и да оправдае такъв егоизъм и да го сметне за нормален. Но този някой не би могъл да обясни това на онези очакващи спасението си обитатели на Ноевия ковчег.

Гълъбът изпълнява докрай мисията на верния пратеник. Завръща се с „пресен маслинов лист“ /Битие 8/ и така Ной разбира, че водата вече е спаднала и брегът на спасението е съвсем близо.

Не интелектът е решаващ. Не егоизмът е необходим.

А решителността да приемеш с покорство своята мисия.

Твърдостта да устоиш и да си верен на призванието си докрай.

Гълъбът не изглежда самоуверен, самовлюбен в собствените си умствени възможности.

Напротив, даже е плах. Не се натрапва. Отдръпва се и остава в очакване, ако се почувства нежелан. Готов да послужи, ако човек отвори вратата. /Откровение 3:20/

Има такива хора в живота ни, за които понякога са нужни години да забележим и да оценим по достойнство.

Но точно гълъбът ще прелети хиляди километри, за да занесе добрата вест. Затова има пощенски гълъби и няма пощенски гарвани.

Защото гълъбът е верен, покорен на своята мисия и на Този, Който го праща. И затова Святият Дух се появява във вид на гълъб – защото този символ най-добре изявява нежното отношение и чувствителността на Утешителя. Неограничената Божия сила можеше да се яви лъв или орел. Като гръмотевична буря или като ураган. Но характерът на Святия Дух най-точно е разкрит в образа на гълъба. Чувствителният и предан Служител, приел образ на верният и покорен гълъб.

Покорен като Авраам, повел сина си към хълма Мория.

Покорен като Исаак, подчинил се на баща си и легнал на жертвеника.

Покорен като Елисей, отзовал се на Божия повик.

Покорен като Мария, приела думите на Божия пратеник.

Покорен като Йешуа ха-Машиях, подложил ръцете си за гвоздеите – вместо теб и мен.

Покорен като Ананий, отишъл да отвори очите на страшния враг на вярата Савел…превърнал се в апостол Павел.

Характерът на гарвана е да получава, а не да дава. Консуматорското време, в което живеем е време с дух на гарван. И колкото и да изглежда героичен стремежът да разчиташ само на себе си, на собствените си сили, колкото и страстно да се покланяш на онази древна езическа триада, наречена Аз, Мен и Моето си – това е нищо повече от една обречена религия на егоцентризма.

Смирението на гълъба в крайна сметка побеждава самоувереността на гарвана.

„Който смирява себе си, ще се издигне“.

„Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“.

Затова и гълъбът, осъзнал приетата мисия като по-голяма от самия себе си, се върна с маслинената клонка и се превърна в символ на мира, заедно с дъгата.

Но за дъгата – някой следващ път, ако ви е интересно:-)

Александър Урумов