Европейски ценности = джендър-идеология?

Александър Урумов, основател на БОРД

Как Договорите за Европейския съюз родиха неолибералната диктатура

Изключителен пример за национално достойнство – това бе победата на
България над Истанбулската конвенция. Едно изключение на фона на
европейския ценностен разпад, което прави чест на
България даде пример на воля за облик!
Ние заявихме пред целия свят: „Харесваме се много повече такива,
каквито сме – в сравнение с тези, в каквито неолибералната идеология
иска да ни превърне. Отдавна не вярваме на анонимните брюкселски
чиновници и сега е моментът да им кажем какво мислим за тях и за
техните налудничави теории“.
Това бе челен сблъсък на две различни ценностни пространства.
Това бе български национален принос за събуждането на Европа и за
връщането й към нейните християнски корени, ценности и стандарти.
Победа на обикновените хора над брюкселските елити.
Победа на човечността над лудостта.
Победа на бай Яне от Луковит над бай Юнкер от Люксембург.
Победа на чичо Данчо от Криводол над чичо Жозеф Дол от Брюксел.
Победа на здравия български разум над аморфната идеологическа
налудност.
Победа в една тежка битка на противостоящи ценности.
Защото именно ценностите – това е разделителната линия в Европа.

Европейски ценности = джендър-идеология?

Известно е, че всяка верига е толкова силна, колкото силно е най-слабото й
звено. Ценностите се оказаха най-слабото свързващо звено в Европейския
съюз и точно в тези области започна видим разпад. Лесно е да се скъсат
връзки, които никога не са били създавани. Това е видимо най-вече в
областта на т.нар. права на човека, превърнали се в парад на извратеност
и откровена морална мерзост.
Поне от нормалната, източноевропейска гледна точка, разбира се. В
Западна Европа явно са по-развити, по-широкоскроени, по-по-най. Ние
тук, слава Богу, изоставаме от този допотопен ценностен разпад – заради
подобни процеси е трябвало да бъде рестарирана цяла една до-потопна
цивилизация, ако се доверим на библейския разказ за Ной.
Но както Римската империя не е разрушена за един ден, така и Римският
договор от 1957 г. не подсказва този случващ се пред очите ни ценностен
разпад.
Затова нека накратко проследим как се развиват европейските ценности от
първия договор за първото европейско обединение – Европейската
икономическа общност в Рим през 1957 – до Лисабонския договор през
2009 г.
Договорът за създаване на ЕИО е подписан (за неопределен срок) в Рим
през 1957 г., поради което става известен като Римския договор. Той влиза
в сила от 1 януари 1958, а практическото му изпълнение почва от 1 януари
1959.
ЕИО е учредена единствено като икономически съюз за създаване на
единна икономическа територия – Общ пазар.
С Римския договор се поставят само и единствено икономически цели и
задачи за тяхното постигане:
премахване на митата и количествените ограничения в търговията между
страните членки;
установяване обща митническа тарифа и обща търговска политика към
страните, невключени в ЕИО;
отстраняване на пречките за свободно движение в рамките на ЕИО на
лица, стоки и капитали;

провеждане обща политика в селското стопанство и транспорта и
установяване на правила за съгласуване икономическата политика на
държавите членки;
сближаване на законодателството на страните членки в степен, която е
необходима за функциониране на „Общия пазар“.
В този договор всичко е само бизнес. Никъде не се говори за ценности.
Никъде не се говори за етика и морал – отстраняването на пречките пред
свободното движение на хора, стоки и капитали е инструмент на бизнеса,
а не етична категория.
Камо ли пък да се споменава за еднополови бракове или за смяна на
модела на семейство от мъж и жена, или за отваряне на вратите на ЕИО за
мигранти.
И все пак, годината е все още 1957, джендър-идеологията тепърва
предстои да бъде зачената.
Междувременно нещата търпят развитие. В преамбюла на подписания
през 1992 г. Маастрихтски договор, с който се създава днешният формат
на ЕС, се появяват следните изречения-мотиви от името на 12-те страни-
основателки:
„КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ своята привързаност към принципите на
свободата, демокрацията и зачитането правата на човека и основните
свободи, както и принципа на правовата държава,
КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ, че зачитат основните социални права, определени
в Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г.
и в Хартата на Общността за основните социални права на работниците от
1989 г.,
КАТО ЖЕЛАЯТ да задълбочат солидарността между своите народи, при
зачитане на тяхната история, култура и традиции“.

Демокрация, свобода, права и свободи на човека – разбира се, но! в
съчетание със зачитането на историята, културата и традициите на
народите и страните, подписващи Договора за ЕС в Маастрихт.

Дотук – по-скоро добре. Добър баланс на индивидуални свободи и
национални култури и традиции.
Лукавостта на „правата на човека“ обаче не спира дотук.
През 2007 година е подписан Лисабонският договор, появил се вместо
отхвърления през 2005 г. на референдуми в Холандия и Франция Договор
за европейска Конституция.
Влязъл в сила през 2009 г., в Лисабонския договор е добавен следния текст
– член 1а:
„Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство,
на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на
зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които
принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-
членки в общество, чиито характеристики са плурализмът,
недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и
равенството между жените и мъжете.“
Този очевидно левичарски неолиберален, очевидно джендърски подход –
и то в утвърдения в България основателно негативен, „истанбулски“
смисъл на понятието „джендър“ – внася смущаващ подтекст в този
допълнително включен текст.
Какво му е лошото или какво му е неясното на текста от Маастрихт:
„КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ своята привързаност към принципите на
свободата, демокрацията и зачитането правата на човека и основните
свободи, както и принципа на правовата държава“.
Кое налага изричното включване на текста за „правата на лицата, които
принадлежат към малцинства“? И ако се запази тази тенденция на
конкретизиране, в някой от следващите версии на Договора за ЕС дали
няма да бъдат изрично изброени лесбийките, гейовете, бисексуалните,
транссексуалните, интерсексуалните и каквито други джендъри са се
появили през това време? А защо не ги изброят и поименно?!
И всъщност тези „малцинства“ не са ли под закрилата на „правата на
човека и основните свободи“?

И за какви малцинства става дума в този случай, след като в Европа няма
системни проблеми със спазването на правата на етнически или
религиозни малцинства?
Очевидно левите и либералите, под благосклонния поглед на
Европейската народна партия, са добавили и още един текст в
Маастрихтския договор, според който „ЕС се бори срещу социалното
изключване и дискриминациите и насърчава социалната справедливост и
закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между
поколенията и защитата на правата на детето“.
И ето я тематично-терминологичната боза – включване-изключване,
дискриминации и равенство между мъже и жени, и всички поколения, и
защитата на правата на детето! /Ако родителите са естествените
защитници на правата на детето, защо това изрично трябва да се запише в
такъв документ? А правата на родителите? А правата на възрастните?
Каква е тази непонятна „правозащитна“ логика?/
Вместо свободно икономическо пространство и насърчаване на
конкуренцията –
заповядайте един чисто нов неолиберален джендър-фашизъм.
Заповядайте всякакви „Истанбулски конвенции“, всякакви задължителни
джендър-идеологии, и всякакви днешни и утрешни извратености,
облечени в юридическа форма.
Добре дошли в пред-християнската ера – това ни казват от Брюксел.
Затова няма как да пропуснем и „храмовата“ структура на днешния ЕС,
както я наричат за удобство.
Фигуративно онагледено, „храмовата структура на Европейския съюз“ е
модел на гръцки храм с три стълба (устои) и общ „покрив“.
Съгласно този модел Европейските общности от Римския Договор –
Европейска икономическа общност, Европейска общност за въглища и
стомана и Европейска общност за атомна енергия – са първият стълб от
тази храмова структура. Вторият и третият стълб са „Обща външна
политика и политика на сигурност“ и „Сътрудничество в областта на
правосъдието и вътрешните работи“.

В основата на „храма“ е залегнало т.нар. „засилено сътрудничество“,
което се отнася и за втория и третия стълб.
И ако сме се чудили откъде влиза този неприятен джендърски повей в
България – вече разбираме откъде.
Джендърският натиск над България се осъществяваше именно през
„засиленото сътрудничество“ в областта на външните работи и
правосъдието.
И ще продължи да се налага оттам – натиск в полза на анонимни елити в
Брюксел и Страсбург и втръснали до баналност неолиберални слуги в
София, зад всички от които наднича сянката на Сорос.
Затова днес възниква въпроса – Министерството на външните работи на
Република България дали не се е превърнало в Министерство на
вътрешните работи на Джордж Сорос?
Дали Министерството на правосъдието на Република България не е на път
да стане послушен инструмент за задкулисно налагане – без никакво
обсъждане! – на всякакви малоумни директиви и конвенции като
Истанбулската?
Колко други „пожелателни“ джендър-директиви са подписани, без дори
да знаем?
Всички тези въпроси трябва да получат отговор.
Защото обществената търпимост към подобно биполярно разстройство в
институционалното поведение ще изчерпи своя лимит.
Институциите на националната държава трябва да защитават първо
интересите на своя народ.
Недопустимо е джендър-идеологията да влиза като у дома си през широко
отворените врати на системата на външните работи и системата на
правосъдието. Както и през доверени лица – в системата на
образованието.
Това е неприемливо за огромното мнозинство от българския народ.
Неприемливо е от гледна точка на
– вяра в Бог
– любов към България и родовите традиции

– привързаност към семейството от мъж и жена
– убеденост, че възпитанието на децата е изключителна функция
първо и преди всичко на родителите, и едва след това на
образователната система.
Това трябва да бъде спряно.
И ще бъде спряно – с привличане на общественото внимание върху
невралгичните точки в институциите и с натиск на общественото мнение
върху джендър-пипалата в системите на външните работи, правосъдието и
особено – образованието.
БОРД срещу джендър-идеологията и национална съпротива на всички
нива – пълна мобилизация на имунната система на обществото ни.
Решаващият сблъсък е през май 2019 г., когато предстои историческата
битка за България и за бъдещето на децата ни.
Защото победата за България минава през битката за Европа.

 

Какво каза Жан-Клод Юнкер в своята реч

Какво каза Жан-Клод Ишиас-Юнкер в своята реч, какво трябваше да каже и какво искаше да каже

Жан-Клод Ишиас-Юнкер тези дни изнесе реч.
Обикновено него го изнасят, но този път той се държа мъжки и изнесе реч. И понеже според нас се е объркал напълно с тая реч – то не може и реч, пък и смислени неща вътре, угодия няма! – нека внесем пояснения.
Какво беше заглавието на речта на Юнкер?
„За състоянието на Съюза“.
Какво трябваше да бъде?
„За плановете на Сорос за състоянието на Съюза“.

Какво каза Юнкер:
„ЕС да е глобален играч и да каже „не“ на нездравия национализъм“.

Какво трябваше да каже:
ЕС да е Съюз на националните държави и да каже „не“ на нездравия глобализъм.

Какво още каза Юнкер:
„Съвременният свят се нуждае от силна единна Европа, която работи за мир, за търговски споразумения и за стабилни парични отношения“.

Какво всъщност искаше да каже:
Сорос се нуждае от една мощна евро-бюрокрация от негови слуги, която да работи за разпад на националните държави, за глобални далавери като сделката с иранските аятоласи и за стабилни парични потоци към Сорос и соросоидните непеота.

Какво каза още Юнкер:
„Европа е твърде малка, за да бъде разделена на две или на четири части, трябва да покажем, че заедно можем да създадем една по-суверенна Европа“

Какво всъщност искаше да каже:
Престанете да ни правите проблеми, защото ни изнервяте страшно много, един ишиас не мога да пия от вас. И Сорос се е изнервил, оня ден ме направи на мат и маскара – аз се оправям с цял свят, вика, ти с една Европа не мое се оправиш, за това ли те сложих там, пияница с пияница!

Какво още каза Юнкер:
„След болезнени години, след безпрецедентни социални проблеми Гърция успя да излезе от програмата и да се изправи на крака“.

Какво всъщност искаше да каже:
„След като предишните европейски некадърници проспаха гръцките лъжи на Папандреу със статистиката за публичните финанси и целият гръцки народ трябваше да плати цената. Гърция трябваше да си продаде голяма част от икономиката – барабар с пристанището в Пирея, тук китайците намазаха – а Световната банка и Международния валутен фонд намазаха още повече от лихвите, с които Гърция им върна заемите. Сорос беше много доволен, вика ми – маладец, Юнкер, маладец! Много се смяхме, а аз получих остър пристъп на ишиас.

Какво каза още Юнкер:
„Европейският суверенитет не трябва да бъде насочен срещу другите,
Европа никога няма да бъде крепост, която обръща гръб на света и най-вече на света, който страда,
Европа никога няма да бъде остров, планетата принадлежи на всички ни, а не само на малцина“.

Какво всъщност искаше да каже:
На нас в Брюксел не ни пука за националния суверенитет и за националните граници – Орбан и Качински, супер много ме дразните!
Европа никога няма да си защити външните граници, понеже на Сорос идеята му е да пресели Близкия Изток в Европа,
затова ще натискаме националните държави по всякакъв начин, за да съсипем континента, докато го играем хуманисти, загрижени за целия свят.

Какво каза още Юнкер:
„В оставащите няколко месеца от мандата Еврокомисията ще предложи подход за укрепването на еврото на международната сцена.“

Какво всъщност искаше да каже:
Ти мен уважа’аш ли ма? Хахаха! Аре, че пак ме хвана ишиасът!

Балканджи Йово на Яна думаше

Разказах им на моите републикански приятели във Вашингтон /бяха от цяла Америка/ – разказах им за Балканджи Йово.
Как се отстоява вяра.
„Ръцете ти давам, хубава Яна не давам…“
„Краката ти давам, хубава Яна не давам…“
„Очите ти давам, хубава Яна не давам…“

Чакай малко, какво е зависило от теб, твърдоглави фанатико – нали така биха го нарекли днес умните и красиви лЕберали? Така, нали?
Това е въпросът – какво е зависило от него? Нищо, нали?
Те могат ли да си я вземат хубавата Яна и да си заминат? Могат, естествено!

Можел ли е да им каже Балканджи Йово – убийте ме, но не я давам? Можел е. И всичко щеше да свърши бързо, „хуманно“. Та нали в крайна сметка те ще я вземат?

Но какво им казва Балканджи Йово?
Никога няма ме пречупите!
На парчета ще ме направите, но няма да ме пречупите!
По-силен съм от вас! Без крака – по-силен съм.
Без ръце – по-силен съм. Без очи – по-силен съм.

Защото вярата ми е по-силна!

И дали, дори когато оставя своя брат на парчета зад гърба си и поема в нежелана за нея посока – дали хубавата Яна някога ще приеме чуждата вяра в сърцето си, с примера, който брат й е оставил в нейния спомен?

На Яна е говорил Балканджи Йово, не на поробителите!
На сестра си е говорил братът! „Виждаш ли как се отстоява вяра? Ето такава бъди и ти!“
Защото примерът е важен! Той води, той доминира!

Непреклонен до последната си капка кръв.
Заради примерът, който ще остане завинаги в българската история.

Потресаващо е – едва-едва продумаха моите приятели във Вашингтон. Толкова болка и толкова вяра!

Това е сърцето на България в дни на изпитания, отвърнах.

Който и каквото да си мисли, това е сърцето на България!

Mr. Soros, with God’s help we defeated you!

Dear Mr. Soros,
As you are already well-informed, with God’s help we defeated you.

The Bulgarian Constitutional Court on Friday, the 27th of July, ruled that the Council of Europe’s convention, known as the Istanbul Convention, does not conform to the Bulgarian constitution.
The 12-member court ruled by eight to four that the convention’s definition of “gender” as a social construct “relativizes the borderline between the two sexes – male and female as biologically determined”.

Little Bulgaria defeated your massive global corporation.
Neither your money, nor your lies, nor your long-time reared puppets in Brussels and, unfortunately also in Sofia – none managed to defeat the Bulgarian nation. This same small nation which you may despise as insignificant in comparison to the sizeable world map – this nation quickly grasped a cunning scheme and completely blocked all plans for the imposing of the gender ideology which is so dear to your heart. At least as far as the Istanbul Convention is concerned.

Of course we’re aware that you and your puppets won’t give up. You should therefore know that the Bulgarian nation and its leaders in this battle also won’t give up. Our own history gives us plenty of inspiring examples to follow, the most notable being the saving of Bulgaria’s Jews in 1943. 48,000 people which the Bulgarian nation deemed as flesh of their own flesh and blood of their own blood, holding up spirit and cross to defend them, Mr. Soros.

The Bulgarian Orthodox church was a key factor in the saving of Bulgaria’s Jews in 1943 – the time when Hitler was all-powerful, and Nazism was proclaimed as the new messianic ideology and was promising a bright future.
This same Bulgarian Orthodox Church today was a key factor in the rejection of the gender ideology – the new pseudo-messianic ideology promising a bright future.

It’s worth pondering on these two irrefutable facts. Because for Bulgarians love for the Motherland cannot be expressed through the trampling down of the rights of other ethnicities, other religions and other life philosophies. On the contrary, as early as in the first Bulgarian constitution, after having endured an almost five-century-long enslavement, we wrote in black and white that every slave who sets foot on Bulgarian soil, in the kingdom of the Bulgarians, becomes a freeman! Unconditionally! Because Bulgaria is a land of freedom!

But we also never have and never will give way to lies and attempts at imposing feelings of guilt upon us for not having given way to these lies.

We’ll never give way to your gender lies, Mr. Soros!
And not only that but we also believe that you yourself will see the crumbling of your own global gender creation and of your own „messianic fantasies“.
The speech marks indicate that this is a quote.
Same „messianic fantasies“ you mentioned in your book published in 1991 “Underwriting Democracy”, “If truth be known, I carried some rather potent messianic fantasies with me from childhood which I felt I had to control, otherwise I might end up in the loony bin. But when I made my way in the world I wanted to indulge myself in my fantasies to the extent that I could afford.”

Mr. Soros,
your messianic fantasies will be completely dismantled. Because there really is a Messiah and He has accomplished everything that needed accomplishing. But this Messiah is called Yeshua Hamashiach. Jesus the Messiah in Hebrew. Or Jesus Christ in Greek.

Jesus Christ, not George Soros.

King of kings, who paid with His own life and with His own blood for the freedom of those who believe in Him.

Not a mentor of puppets who pays the victims of his lies and of his “messianic fantasies” with stolen money from nation states.

Yet there’s good news, Mr. Soros – the news that God loves you! He loves me and He also loves you! So much so that He sent His Son Jesus Christ to die instead of me and instead of you. Hell isn’t inevitable, you don’t have to go to hell! Only one thing is needed – to repent of evil deeds, to confess with your mouth that Jesus Christ is Lord and to believe in your heart that God raised Him from the dead.

Maybe no one has said this to you before. Maybe you never knew it and that’s why you did all these evil deeds to humanity which you call “messianic fantasies”.

You don’t have to do it anymore. There’s forgiveness and redemption for you and they are available through repentance and faith in the only Messiah – the Saviour, the Redeemer, the Eternal King Jesus Christ.

Today the door is open for you. Today – under heaven – God’s love still works and there’s still time for salvation.
Because only God’s justice works in heaven works.
By the way it’s at work under heaven also for those who believe in God.

That’s why our victory in this battle over the gender ideology was a manifestation of God’s mercy and of God’s justice.
We believe that it will be so from on too – against all attempts of evil to conquer territories in our dear Motherland.
Because that’s all we have, Mr. Soros. We don’t have fantasies to be world citizens or world rulers. We have only our beautiful Bulgaria and believe me – we would give anything for our country!
May God have mercy on your soul! But on the part of Bulgaria, expect steadfastness against your lie!

Long live Bulgaria!
God is with us!

Господин Сорос, с Божия помощ ние ви победихме!

Уважаеми господин Сорос,
Както вече сте добре информиран, с Божията помощ ние Ви победихме.
Малка България победи огромната Ви глобална корпорация.
Нито парите Ви, нито лъжите Ви, нито дълго отглежданите Ви марионетки в Брюксел и, за съжаление, и в София – никой от тях не успя да победи българския народ. Същият този малък народ, който Ви изглежда толкова пренебрежително незначителен на фона на мащабната глобална картина – този народ много бързо проумя коварния замисъл и напълно блокира всички планове за налагане на любимата Ви джендър-идеология. Поне що се отнася до Истанбулската конвенция.
Разбира се, наясно сме, че Вие и марионетките Ви няма да се откажете. Поради което е добре да знаете, че българският народ и неговите лидери в тази битка също няма да се откажат. Имаме достатъчно вдъхновяващи примери в своята история, а най-забележителният от тях е спасението на българските евреи през 1943 година. 48 хиляди души, които българският народ приема като плът от плътта си и като кръв от кръвта си. И затова застава с плът и кръв, с дух и кръст в тяхна защита, господин Сорос.
Българската православна църква е ключов фактор в спасяването на българските евреи през 1943 г. – времето, в което Хитлер е всесилен, а нацизмът е обявен за новата месианска идеология и обещава светло бъдеще.
Същата тази Българска православна църква днес е ключов фактор за отхвърлянето на джендър-идеологията – новата псевдо-месианска идеология, обещаваща светло бъдеще.
Струва си да се замисли човек върху тези два безспорни факта.
Защото за българите любовта към Родината не минава през потъпкване на правата на други етноси, други религии и други разбирания за живота. Напротив, още в първата българска конституция в края на XIX век след близо 5-вековно робство ние сме записали ясно, че всеки роб, който стъпи на българска земя, в царството на българите – той свободен става! Безусловно!
Защото България е земя на свобода!
И затова няма да се примирим с лъжи и с опити да ни се вменява вина, че не се покоряваме на тези лъжи.
Никога няма да се примирим с джендър-лъжите Ви, господин Сорос!
И не само това, но и вярваме, че Вие самият ще видите краха на своето глобално джендър-творение и на собствените си „месиански фантазии“.
Кавичките служат, за да покажат, че става дума за цитат.
Както казвате в своята издадена през 1991 година книга “Underwriting Democracy”: “Ако трябва да кажа истината, аз имах месиански фантазии още от детството си, които трябваше да изоставя, защото щяха да ми донесат неприятности. Но когато вече бях постигнал своя успех, аз исках да изживея своите фантазии в най-широките мащаби, които можех да постигна“.

Господин Сорос,
Месианските Ви фантазии ще претърпят пълен крах. Защото Месия наистина има и Той постигна реално всичко, което трябваше да постигне. Но този Месия се казва Йешуа ха-Машиях. Исус Месията, на иврит. Или Исус Христос, на гръцки.

Исус Христос, а не Джордж Сорос.

Цар на царете, заплатил със собствения Си живот и собствената Си кръв свободата на вярващите в Него.
А не ментор на марионетки, заплащащ с откраднати пари от национални държави на жертвите на своите лъжи и „месиански фантазии“.

Но има добра новина, господин Сорос – това е новината, че Бог Ви обича! Обича всеки човек – обича мен, обича и Вас. Толкова много, че изпрати Своя Син Исус Христос да умре вместо мен и вместо Вас. Адът не е неизбежен, не е задължително да отивате в ада! Достатъчно е само едно – да се покаете за извършеното зло, като изповядате с устата си, че Исус Христос е Господ и повярвате в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите.
Може би никой досега не Ви го е казвал. Може би не сте го знаели и затова сте вършили всички тези злини на човечеството, които наричате „месиански фантазии“.
Не е нужно вече да го правите. Има прошка и изкупление за Вас и те са чрез покаяние и вяра в единствения Месия – Спасителят, Изкупителят, Вечният Цар Исус Христос.
Днес вратата е отворена за Вас. Днес – под небето – все още действа Божията Любов и все още е време за спасение.
Защото над небето действа единствено Божията справедливост.
Впрочем, тя е в сила и под небето за тези, които вярват в Бог.
Затова и нашата победа в тази битка над джендър-идеологията бе израз на Божията милост и Божията справедливост.
Вярваме, че така ще бъде и занапред – срещу всички опити на злото да завладее територии в нашето скъпо Отечество.
Защото ние имаме само своето Отечество, господин Сорос. Ние нямаме фантазии да бъдем жители на света или владетели на света. Ние имаме само своята единствена, красива България и повярвайте – бихме дали всичко за нея!
Нека Бог има милост над душата Ви!
А от страна на България разчитайте на твърдост срещу лъжата Ви!

Да живее България!
Бог е с нас!

Този ден ще се помни като победа на българската нация над Соросовата корпорация

Този ден ще остане в историята.
Не само в българската история, и дори не само в европейската история.
Този ден ще остане в световната история като ден на здрав разум и национален характер във времена на налудничава извратеност и глобален ценностен разпад.
Този ден ще се помни като победа на българската нация над Соросовата корпорация.

Една малка страна доказа голям дух!
Едно наранено общество показа завидна имунна система!
Една национална институция пречупи задкулисния заговор за изграждане на нелегитимна наднационална властова мрежа – мрежа, насочена срещу държавите и нациите и пряко обслужваща Сорос и корпорациите.

Какви са измеренията на този съкрушителен удар срещу налудничавата джендър-идеология, заповядваща полът като социална роля и еднополовите „бракове“ като задължително проявление на „правата на човека“?

За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем, че залогът за ИК е бил огромен.
Истерията за нейното налагане се дължи на факта, че по време на българското европредседателство не просто е било предвидено да се приеме ИК на национално ниво. Предвидено е било да се приеме механизъм за действие на ИК на европейско ниво, задействащ властта на ГРЕВИО над националните страни. Това означава предоставяне на информация от соросоидните НПО към Съвета на Европа в Страсбург и натиск от ГРЕВИО към националните правителства за финансиране на тези НПО. /Все пак, Сорос дава донякъде, само да може после да взема повече/. Накратко, трябвало е джендър-организациите у нас да станат началници на националното правителство и да го командорят законно.

Разбира се, възможно е това да бъде направено сега в рамките на австрийското председателство. Но България няма да участва!
С днешното решение на Конституционния съд България е зона, свободна от джендър-идеология!

Какви са първите рационални изводи, освен многото емоционални и голямата радост за България?

1. Слугите на Сорос и на либерастката Клинтънова клика във всички нива на властта у нас трябва да поемат публична отговорност за „истанбулския“ натиск върху институциите и обществото!

Как така „този ключов въпрос за Европа“ се оказа с противоконституционни измерения?!

Как така председател на Народното събрание си позволява да нарича цяла България „тъмни сили“?!
8 Конституционни съдии „тъмни сили“ ли са?!
Кой ще отговори на този въпрос?!
Как така вицепрезидент и омбудсман, министър на правосъдието и министър на външните работи, кмет на София и евродепутати под една или друга форма си позволиха да оказват натиск и да вменяват вина на обществото, и да го изнудват да приеме една оказала се противоконституционна конвенция?!

Те нямат ли юридически съветници?!
Някои от тях нямат ли претенции самите те да са юристи?!
Колко струват дипломите им в този случай?!
Колко струва моралът им в този случай?!

Някой ще отговори ли?!
Или ще се ослушват да премине бурята и да се забрави?!

Само че тази буря ще се задържи и тяхното поведение няма да бъде забравено!
Напротив – ще бъде припомнено!
Защото утре отново ще дойдат избори и всички тези изнудвачи ще се появят на „килимчето“ на избирателите.
Е, чакаме ги с нетърпение!

2. Какво продължава да прави подписът на правосъдния министър на България под Истанбулската конвенция? На 21 април 2016 г. тогавашният правосъден министър Екатерина Захариева с дадени му правомощия от тогавашния Министерски съвет подписва Истанбулската конвенция.
Питаме в контекста на днешното решение на ИК – кога ще бъде оттеглен този министерски подпис?!
И да не се ослушват, защото ще продължим да питаме!

Питаме – ще изразят ли съжаление за нелепото си публично поведение и за обидите си към българския народ всичките „истанбулски“ изнудвачи на Соросовата ясла?!
И да не се ослушват, защото ще продължим да питаме!

Питаме – ще поемат ли отговорност ключови фактори в Министерството на образованието и науката за вкарването на джендър-идеологията в училищата и за посегателството над децата ни?!
И да не се ослушват, защото ще продължим да питаме!

Питаме – ще излязат ли с извинение бандата евродепутати, които спяха в телевизора, за да излъжат, да изнудят, да принудят гражданите на България да предадат децата си и семействата си на Сорос в името на една безумна, налудничава джендър-идеология?!

Кой Ви избра всичките Вас?!
Глобалният спекулант Сорос и зловещата Клинтънова клика, или ние, българските гласоподаватели?!

Не се ослушвайте, защото ще продължим да питаме и да ви припомняме!
И така – на всеки следващ избор, когато ще дойдете да ни правите мили очи и да ни се мазните!
Чакаме Ви!

3. Сорос приключи с аурата си на недосегаем и непобедим. Финито! Този глобален спекулант се оказа и досегаем, и победим от една малка България. Соросоидите губят стратегическото си психологическо предимство на всесилни контрольори в стил „каквото кажем ние, това става“. Не, свърши се с това! Една национална институция – Конституционния съд на Република България – днес сложи край на този зловещ мит.
С вяра и с любов към България, с решителност в закрила на семействата и домовете ни ние, българските граждани, може да преминем през всичко!
Включително и през лъжи и рекет, и да победим!

4. Човешката съвест и любовта към род и Родина надделя над политическата конюнктура. Срещу Истанбулската заплаха категорично и независимо един от друг застанаха отдалечени един от друг, и дори – диаметрално противоположни политици отляво и отдясно, от управляващи и опозиция.

Първият, който постави темата в общественото внимание и който никога не промени позицията си бе вицепремиерът Красимир Каракачанов. Всичко в публичното пространство започна още през декември миналата година, когато той категорично се противопостави на идеята Министерски съвет да одобри ИК и да я изпрати за гласуване в Народното събрание. Така започна всичко – това действие постави темата в центъра на обществения дебат и съпротивата срещу злото.
После се мина през гласуване в самия МС на 3 януари, когато правителството се раздели на две – 11 гласуваха „за“, 8 гласуваха „против“. За да се стигне до изявлението на Каракачанов – „Ако се направи опит за ратифициране на ИК, правителството ще падне“. Точно това беше преломната точка в публичния дебат, след което парламентът изпрати ИК в Конституционния съд, за да бъде отхвърлена днес.
Това е фактологично точното и е редно да бъде отдадено – както казва Левски – “ всекиму – своето!“
Защото много преувеличени спасители се появиха тези дни, та не е лошо да се помнят фактите. Както и имената на президента Радев, лидера на БСП Корнелия Нинова, депутатите от ГЕРБ Георги Марков, Красимир Велчев и Вежди Рашидов; председателя на ПГ на ОП Волен Сидеров и цялата парламентарна група на патриотите.
Всички те допринесоха за блокирането на всички възможности за гласуване в НС и за постигането на днешния успех!
И разбира се – поклон пред почитаемите конституционни съдии г-жа Кети Маркова, г-жа Мариана Карагьозова-Финкова, г-жа Стефка Стоева, г-жа Таня Райковска, г-жа Цанка Цанкова, г-н Борис Велчев, г-н Анастас Анастасов и г-н Гроздан Илиев.
Достойни!
Поклон доземи и благодарност с цяло сърце!

И нещо много важно и много знаково – категоричната роля на Българската православна църква! Ключов принос в тази епохална битка! Православната църква застана като истински закрилник на българския народ, като защитник на вярата и като носител на традиции и ценности, опазили националната ни идентичност през вековете! Тази нейна позиция – до която с признателност трябва да се отбележат позициите както на католици и протестанти, така и на мюфтийството! – се превърна в непреодолим фактор за „истанбулската“ клика в София.

5. Нека си представим, че коалиционен партньор на ГЕРБ бяха не хора с патриотични убеждения, а джендър-коалицията със соросоиден генезис „Да, България“. Днес Истанбулската щеше вече да е ратифицирана в НС. Затова да внимаваме кой вълк с каква овча кожа утре ще се яви на изборите, за да не го вкарваме отново вътре в кошарата, а да го оставим да стои отвън и да вие от глад.

6. Семейството е голяма сила в България! В разгара на дебата, когато ИК бе вкарана в парламента, родителите на един от депутатите от мнозинството му бяха казали следното: „Ние никога не сме ти се бъркали в политиката, но ако гласуваш за Истанбулската, помисли си дали имаш майка и баща и дали имаш бащин дом, в който да си идваш“. Иди и гласувай след това за Истанбулската! Голяма сила е семейството и думата на майката и бащата!
Голяма и невидима сила за онези промити мозъци в Брюксел и Страсбург! Непреодолима сила за тях!

7. Оттук нататък не трябва да забравяме – слугите на Сорос продължават да заемат важни позиции. В момента са в нокдаун, но ще се окопитят. И ще продължат да вършат всичко, за което са изпратени там.

Затова и ние трябва да продължим да вършим всичко, за да защитим семействата си!
Всичко, за да защитим бъдещето на децата ни!
Всичко, за да сме достойни за завета на родителите ни!

Битката бе ключова! Победата бе стратегическа!
Но войната сега започва!

Войната ще бъде дълга, ще бъде позиционна, ще бъде тактическа!

В тази война ще изтласкваме джендърите от техните ключови позиции на всички нива единствено ако сме такива, каквито бяхме досега – решителни, обединени, активни, всеотдайни, постоянни, безкористни!

Приятели,
с вяра и с любов към род и Родина, към дом и семейство – ние ще победим!

Да живее България!
Бог, Който ни даде тази победа е с нас!