Гълъб и гарван – библейските символи

Защо гълъбът, а не гарванът се превръща в символ на Святия Дух? Какви са тайните на тази библейска орнитология?:-)

Защо гарванът не се завръща обратно в кораба на Ной, за да донесе добрата новина за края на потопа?

Защо точно гарванът е „птица проклета“ и „грачи грозно, зловещо в Ботевото стихотворение?  И защо точно гарванът е този злокобен солист, който дава тон на „псета и вълци да вият в полето“?

Смайващо неизвестно е, че гарванът е всъщност пойна птица – не знаехте това, нали?

И освен това, той е доказано една от най-умните птици, ако не и най-умната. Тогава защо е всичко това?

Вероятно защото гарванът е престъпният ум в света на птиците – той е пресметлив, подмолен, суетен и егоистичен.

Обект на поклонение и страх, гарваните са свързвани с много митове, с тайнственост, смърт, убийство и задгробен живот.

През 60-те години на 17 век английският крал Чарлз II издава специален декрет, че в Лондонската кула трябва да живеят 6 гарвана. Иначе ако те напуснат, монархията ще падне и страната ще бъде сполетяна от големи беди. Не е ясно дали това има отношение към Брексита на Кралството, но и в момента два гарвана живеят в кулата.

Отвъд митовете, в днешната научна реалност има специални изследвания върху гарваните. В долината Грюнау в австрийските Алпи институтът „Конрад Лоренц“ изследва поведението на гарваните. Това, което не е широко известно е, че птиците са пойни и пеят – особено мъжките, за да впечатлят женските и да комплексират другите мъжки. Не е широко известен и фактът, че гарваните имат един партньор до края на живота си.

Според емпирични изследвания в този институт /на д-р Бугнар/ гарваните се радват на всяка възможност да надхитрят другите. И тъй като всички гарвани са такива, те очевидно трябва да развиват постоянно тези свои способности, ако искат да надхитрят другите.

Социалното им поведение се диктува от техния голям мозък – пропорционално мозъкът на гарваните е голям колкото мозъка на шимпанзе.

Те умеят да закопават някъде храната си и да се запасяват. Но тъй като всички гарвани го правят – за да се предпазят от кражби от други гарвани, те са развили способности да заблуждават своите събратя къде наистина крият храната.

Гарван, който крие храната, трябва да си гарантира, че няма да бъде видян и че няма да бъде ограбен от другите.

От друга страна, за да докопат храната на друг гарван, трябва да могат внимателно да наблюдават какво се случва с конкуренцията и да имат умения да разкодират действията на скриващия плячката си гарван.

Стига се до следната игра – гарван, който иска да скрие храна, но усеща, че е наблюдаван започва да имитира, че крие храна. А всъщност прави фалшиво скривалище, за да накара своя наблюдател да се заеме с разкриването на храната, която си мисли, че е там. През това време гарванът с храната отива и скрива необезпокоявано своите запаси в истинско скривалище. Играта обаче не свършва тук. Ако наблюдателят усети, че е разкрит, той на свои ред имитира разкриване на някакво друго скривалище и демонстрира пълна незаинтересованост към действията на гарвана с храната. И така – докато се преструва, че си е намерил храна и че не го наблюдава своя събрат с храна в човката, той наднича към него и се надява онзи да се отпусне, да притъпи бдителността си и да скрие храната на място, което лесно може да бъде разкодирано.

Такава сложна стратегия се среща много рядко при животните..

Гарваните са рядък пример на способност за умело прикриване на информация и избирателно предоставяне на фалшива информация. Това означава, че те могат да контролират своите емоции и да крият намеренията си, което е много трудно за другите животни.

Друг експеримент, правен с гарвани е следният: учени връзват единия край на връв за клон на дърво, а на другия край, който виси надолу свободно, връзват парче месо. Така птицата трябва да кацне на клона, да дърпа връвта с човката си и да затиска издърпаната част с крак, като не позволява да се изхлузи обратно. И пак да дърпа следващия участък и да го затиска с крак, докато по този начин контролирано издърпа цялото въже и стигне до храната. При направените експерименти с различни птици, гарваните стигат до 100 процента успеваемост, докато при другите птици стойностите достигат едва 50%.

Гарванът е способен дори да ползва способностите на компютър /опитът е проведен в института „Лоренц“ в Австрия/ – като клъвва с човка един от два възможни символа. Избирайки „правилния“, той получава награда. И така гарванът много бързо се ориентира кой е „правилният“ символ, който ще му донесе за награда едно парче вкусна храна.

В Япония гарвани изпускат орех от височина над пътното платно, изчакват колите да минат върху него и да го разтрошат, след което изчакват и червен светофар да спре движението и тогава отиват да вземат своята вкусна ядка.

Учени от Оксфордския университет, водени от доктор Алекс Уиър /Alex Weir/ правят опити с гарвани от Нова Каледония в Южния Пасифик. Гарваните там – вероятно поради липса на бозайници и на мърша – са се специализирали в изваждане на ларви от изсъхнали дървета в този остров. Те изваждат храната си със специално направени инструменти от клечки, включително чупят клончета с човка, постигайки изготвянето на кука, чиито връх допълнително заострят с човка.

Така в лабораторен опит гарван извива жица, за да извади парче месо от колба. Друг гарван обаче трябва да реши по-сложна задача. В една колба има парче месо, а в друга колба има специално направена дървена клечка, с която да извади парчето месо. Първо обаче трябва да извади този инструмент от колбата, ползвайки друг инструмент, който е оставен встрани. Тук изпитанието е да ползва в последователност два инструмента един след друг. Гарванът се справя с лекота.

Ако под интелигентност се разбира интерес към нови неща, справяне със сложни социални задачи, раждане на нови идеи, проби и разсъждения – то гарваните със сигурност са много интелигентни птици.

Ако вече сте започнали да им се възхищавате, спокойно и естествено може да прехвърлите това свое преклонение към Създателя, вложил всички тези таланти във въпросното Свое творениеJ

И тук е мястото да излезем извън строго емпиричната парадигма, поглеждайки през библейската призма отвъд видимата страна на материалните проявления.

За първи път гарванът се появява в дълбоката древност на известната ни човешка цивилизация, като една твърде важна птицаJ Важна го прави мисията, която му е възложена. Именно гарванът е птицата, която първа е изпратена от Ной в края на потопа с надеждата да донесе добрата новина за оттеглянето на водите от повърхността на земята. Това се случва след повече от 300 дни непрестанен дъжд, потопил цялата земя в дълбока водна обвивка. И е буквално жизнено важно за всички обитатели на Ноевия ковчег – този уникален по рода си плавателен съд, скрил в себе си надеждата за новата земя – да се уверят, че сушата отново се показва изпод водата, носеща в себе си посланието на новата епоха.

Натоварен с тази изключителна мисия, гарванът излита и не се завръща. Като всеки егоистичен ум той избира да се погрижи единствено за себе си. Няма значение, че е бил заедно с всички останали обитатели на кораба /ковчега/ на Ной. Няма значение, че е делил заедно с тях всичките ограничени хранителни ресурси. Няма значение, че сред тях е имал приятели, които са вярвали в него и са го изпратили с огромна надежда и очакване да го посрещнат като добрият вестоносец.

Егоистичният ум не се впечатлява от подобни сантименти, не признава подобни ангажименти и не се чувства длъжен на онези, които са му спасили живота. Той намира земя само за себе си. В тази земя намира място само за себе си. И остава там, за да се грижи и наслаждава на себе си. Дори и с риска да остане сам-самичък в целия свят. Единствен. Егоизмът обича да е единствен в целия свят. Обича да е самодостатъчен.

Разбира се, някой може и да одобрява подобна себичност и дори да намира известен чар в такова егоцентрично, самовлюбено отношение. Някой може и да оправдае такъв егоизъм и да го сметне за нормален. Но този някой не би могъл да обясни това на онези очакващи спасението си обитатели на Ноевия ковчег.

Гълъбът изпълнява докрай мисията на верния пратеник. Завръща се с „пресен маслинов лист“ /Битие 8/ и така Ной разбира, че водата вече е спаднала и брегът на спасението е съвсем близо.

Не интелектът е решаващ. Не егоизмът е необходим.

А решителността да приемеш с покорство своята мисия.

Твърдостта да устоиш и да си верен на призванието си докрай.

Гълъбът не изглежда самоуверен, самовлюбен в собствените си умствени възможности.

Напротив, даже е плах. Не се натрапва. Отдръпва се и остава в очакване, ако се почувства нежелан. Готов да послужи, ако човек отвори вратата. /Откровение 3:20/

Има такива хора в живота ни, за които понякога са нужни години да забележим и да оценим по достойнство.

Но точно гълъбът ще прелети хиляди километри, за да занесе добрата вест. Затова има пощенски гълъби и няма пощенски гарвани.

Защото гълъбът е верен, покорен на своята мисия и на Този, Който го праща. И затова Святият Дух се появява във вид на гълъб – защото този символ най-добре изявява нежното отношение и чувствителността на Утешителя. Неограничената Божия сила можеше да се яви лъв или орел. Като гръмотевична буря или като ураган. Но характерът на Святия Дух най-точно е разкрит в образа на гълъба. Чувствителният и предан Служител, приел образ на верният и покорен гълъб.

Покорен като Авраам, повел сина си към хълма Мория.

Покорен като Исаак, подчинил се на баща си и легнал на жертвеника.

Покорен като Елисей, отзовал се на Божия повик.

Покорен като Мария, приела думите на Божия пратеник.

Покорен като Йешуа ха-Машиях, подложил ръцете си за гвоздеите – вместо теб и мен.

Покорен като Ананий, отишъл да отвори очите на страшния враг на вярата Савел…превърнал се в апостол Павел.

Характерът на гарвана е да получава, а не да дава. Консуматорското време, в което живеем е време с дух на гарван. И колкото и да изглежда героичен стремежът да разчиташ само на себе си, на собствените си сили, колкото и страстно да се покланяш на онази древна езическа триада, наречена Аз, Мен и Моето си – това е нищо повече от една обречена религия на егоцентризма.

Смирението на гълъба в крайна сметка побеждава самоувереността на гарвана.

„Който смирява себе си, ще се издигне“.

„Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“.

Затова и гълъбът, осъзнал приетата мисия като по-голяма от самия себе си, се върна с маслинената клонка и се превърна в символ на мира, заедно с дъгата.

Но за дъгата – някой следващ път, ако ви е интересно:-)

Александър Урумов

 

Напрежение

България е прекалено малко пространство за толкова многото паралелни светове, живеещи в нея.
Което създава напрежение.

Преходът

Преходът е естественото състояние на българското общество.
Той е необходимата илюзия, че това общество върви нанякъде.

Закон на Салтиков-Шчедрин – Урумов

Комбиниран закон на Салтиков-Шчедрин – Урумов за психологическата

обработка на населението при крупни кражби от държавно значение

Когато в Русия се заговори за патриотизъм, значи някъде нещо са

откраднали.

(Салтиков-Шчедрин)

Когато в България се заговори за демокрация, значи някъде нещо ще

откраднат.

(Александър Урумов)

Българинът не е прост човек.

Българинът не е прост човек.

Те му говорят, той присвива очи и си мисли: „Тия искат да ме

излъжат“.

След което те го излъгват. Но той вече се е досетил!

Казвам ви, българинът не е прост човек.

=======

Благият дар отива на адреса на благодарния:-)))))