Забравената власт на вярващия

Александър Урумов

Има много неща, за които да сме благодарни на Създателя.

За изкуплението и спасението, за Спасителя.

За любовта и верността му, за милостта му – нова всеки ден.

За прошката, за вярата, за бъдещето и надеждата.

Всичко изброено дотук се отнася до нас.

От Него към нас.

Но всичко започна с властта и с предателството.

 

Най-големият предател не е Петър.

Защото Петър отрече да познава Христос. Но Петър не предаде Христос. И след покаянието му Христос му даде най-голямата отговорност на този свят – отговорността за Църквата.

Петър, който се направи, че не познава Христос бе разпознат – след своето искрено покаяние – от Христос като лидер завинаги.

Като жив камък, който да се вгради в идващата вечност.

 

Мислите, че е най-големият предател е Юда?

Да, Юда е синоним за вероломно предателство.

И все пак, дори и той за миг съжали! Дори се върна и хвърли онези проклети 30 сребърника в лицето на първосвещеника и неговата клика.

Най-големият предател под това небе е Адам.

Когато за първи път Адам отвори очи, той видя срещу себе си лицето на Създателя!

Видя съвършената градина. Видя рая, създаден специално за него! И на Адам беше дадена властта над рая! Да, власт! Това е, за което човекът беше призован – „да обработва и да пази“ Едемската градина.

Да има власт над нея!

И вместо да я пази, Адам я предаде. Не беше ли Ева, ще кажете? Адам беше отговорен за всичко, включително и за Ева.

И затова когато системно не сте до жена си, вероятността да я срещне някоя змия и да я заговори рязко нараства.

 

Адам нито веднъж не съжали за стореното.

Нито веднъж не се разкая, не се отрече от стореното зло. Няма такъв запис, няма дори и най-малък намек за това.

Дядо ни Адам. Общият ни дядо Адам.

Някой със сигурност си мисли, че това са приказки за деца, брътвежи и глупости.

Може и да си го мисли – имаме свободна воля. В съчетание с неизбежна отговорност!

Най-големият грях, който някога ни е прощаван е грехът на Адам.

Грехът на първосътворения.

Грехът, който влезе в ДНК-то на цялото човечество.

И ако подценяваме това, нека погледнем какво трябваше да направи Христос, за да покрие с кръвта си и с мъките си този чудовищен грях.

И да ни върне…какво?

Да ни върне властта!

Това е, което каза Христос за властта:

„Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята!“

„Давам ви власт да настъпвате над змии…и над цялата сила на врага!“

Властта не ни е дадена сама по себе си. Властта ни е дадена с цел – да настъпваме над врага!

Защото – да, врагът има сила, все още. Но няма власт!

Властта! – ето това е голямата разлика между вярващите в Христос и онази старовременна змия.

Христос ограби началствата и властите – така казва Библията.

Тя казва също, че има поднебесни сили между небето и земята, които все още се съпротивляват на Божията воля.

И че нашата борба е точно срещу тях! Не срещу плът и кръв, защото хората имат плът и кръв. Не и тези сили!

И точно срещу тях е истинската ни битка!
Тези плът и кръв, които са станали подвластни на злото, не са истинската ни цел. Те са отклоняваща цел. Жертви и роби на злото, те все пак са хора и към тях Бог протяга ръце така, както протягаше към нас, докато ходехме слепи в мрака.

 

Да, тази власт е духовна!

Да, тази власт има конкретни измерения във видимия свят!

И така, като погледнем видимия свят около нас, дали сме взели тази власт, която Христос ни дава?

 

Тази власт, за която Той умря?

Тази власт, която предателят Адам даде на дявола?

Тази власт, която Христос отне от дявола и я върна обратно на вярващите в Него?

Властта е отговорност.
Отговорността е териториална.

Адам получи власт и отговорност за конкретно пространство – Едемската градина.

Нашата духовна власт и отговорност е за България!

Молитва и работа във видимите и невидимите физически и духовни пространства!

Има невидими пространства и невидими битки, откъдето идват видими последствия в нашия свят.

Така България успя да спре ИК без огромни митинги като тези в Хърватия, например. А хърватите въпреки тези митинги не успяха.

Защото има победа, която се постига с предаване – в Божиите ръце!

Има позиции, които се запазват и разширяват с работа.

Днес е време да застанем на хълма като онзи град, за който Христос каза, че не може да се укрие.

Град, поставен на хълм!

Светлина, която е запалена, за да свети, а да не се крие!

Защото няма мрак, който да устои на светлината!

Какво означава това конкретно?

Бъди светлина там, където си!

Не само в неделя на служба, не само на Великден в църква!

Да имаме власт значи да имаме власт първо над себе си във вършене на Божията воля в живота ни. „И защо ме зовете „Господи! Господи!“, а не вършите това, което ви казвам?“

Освен всичко друго, хората следваха Христос, защото Той говореше „като един, Който има власт!“

Един, Който ни върна тази изгубена власт.

Властта, за която толкова удобно забравяме, тъй като добре разбираме, че властта върви заедно с отговорността.

Ако нямаме власт, няма да имаме и отговорност, нали?

Днес е време да поемем своята отговорност, като вземем своята – дадена ни от Победителя Христос – власт!

Всичко започна от проблема за властта и всичко ще завърши с решаването на проблема за властта!

И ако в тази битка за своята християнска идентичност и за бъдещето на децата ни трябва да имаме публично присъствие, нека да го имаме!

Ако трябва да бъдем в медиите и да говорим истини, нека да бъдем!

Ако трябва да стигнем до промяна в законодателството, нека да стигнем!

Време е за действия чрез властта на вярата!

Да живее България!

Бог е с нас!

 

Дъгата като заложник на ЛГБТ

Ще стане малко като неделна проповед, ама няма лошо. Даже напротив.
За дъгата ми е думата. Дъгата е символ на завет между Бог и хората. И като знак за ново начало на Земята. Но нека караме поред.
Вероятно от векове прилагателното „Допотопно“ се използва като синоним на изостаналост и като антипод на модерност.
Крайните либерали и ЛГБТ-активисти днес с удоволствие биха използвали този термин по отношение на християнските ценности и на хората, които ги споделят.
Изненадващо на пръв поглед, но историята говори друго. Всъщност, именно агресивните либерали и ЛГБТ-екстремисти са символ на допотопното състояние на човешката цивилизация.
Защо? Защото допотопната цивилизация е унищожена с глобален потоп именно заради повсеместния разврат, възцарил се на земята – „умножаващото се нечестие“. /Битие 6:5-7/.
Тази история започва така:
И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие. И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята. И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята! /Битие 6:11-13/
Съвременно звучи. Тогава се случва потопът. И след него Бог казва:
„И Бог каза: Ето знакът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мен и вас, и всяко живо същество, което е с вас: поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята. Когато докарам облака на земята, дъгата ще се яви в облака, и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас, и всяко живо същество от всяка плът, и водите няма вече да станат потоп, за да изтребят всяка плът. Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да помня вечния завет между Бога и всяко живо същество от всяка плът, което е на земята. И Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който поставих между Мен и всяка плът, която е на земята.“/Битие 9:12-17/
Дъгата е символ на мир между Бог и творението – „всяко живо същество от всяка плът“.
Дъгата е знак за ново и чисто начало, нова ера на Земята.
Водната стихия унищожава злото и измива планетата, за да започне след-потопната епоха.
И в наши дни точно този допотопен дух на непримиримото зло, на глобалното насилие, на духовната извратеност – точно тази старовременна змия чрез своите слуги се протяга и обсебва дъгата.
И я превръща в символ на разврат и насилие, в знаме на подновената война срещу Създателя.
Това е дъгата, която новите слуги на старите демони ще развеят на извратената хомосексуална манифестация, която ще видим на 9 юни.
Импорт на гейове специално за случая и експорт на пропагандни клишета за успеха на борбата с дискриминацията у нас.
Допотопните демони с нови дрехи и стари претенции за модерност.
Дъгата, символ на победата над злото, днес е превърната в заложник на злото – така стоят нещата с либералния екстремизъм.

А как унищожението на злото променя климата на цялата планета и какви са били климатичните условия на Земята преди потопа – това също е интересна тема за следваща статия.

Край на разговора

 

Атаката срещу семейството повече не може да бъде търпяна

Тази пролет предстои поредния гей-прайд – една безумна демонстрация на срам и позор, незнайно защо наричана гордост от болния дух на обърканото време, в което живеем.

Години наред проникналото навсякъде гей-лоби си осигурява декларации на различни посолства в полза на своя парад на позора.
За първи път у нас такава гей-лобистка кампания, използваща дипломатически инструменти в подкрепа на хомосексуализма бе организирана през 2009 г., първата година на либералното управление на президента Барак Хюсеин Обама с държавен секретар Хилъри Клинтън – едно морално провалено управление, оставило след себе си тежко наследство на Съединените американски щати и на целия свят.
Такова назидателно менторство, пряко насочено към насърчаване на хомосексуализма сред народа на България и особено поразяващо децата на нашата страна е оскърбително за нашата вяра и за нашите традиции и НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ТЪРПЯНО ПОВЕЧЕ!

По този повод, в качеството си на български гражданин и вярващ християнин:

Аз, Александър Урумов,
роден в земята на България,
приел Христос в земята на България,
посрещнал децата си в земята на България,
положил родителите си в същата тази земя,

открито заявявам, че ще се възползвам от дадените ми от законите на моята страна права на свободно изразяване на мнение и на публичен протест.

Заявявам, че ще призова към протест пред всяко посолство – без значение на коя страна! – което за пореден път си позволи да злоупотребява с толерантността на българския народ и за пореден път публично внушава разрушителни за човешката личност и за семейството хомосексуални и транс-джендър практики.

Ще призова за протест и самият аз ще застана в протест пред всяко посолство, построено върху земята на България, чийто посланик и тази година си позволи публично да натрапва агресивни и обидни за българската ни християнска вяра твърдения и внушения, насърчаващи еднополови „бракове“ и транс-джендър извратености, с които пряко се атакува Божествено определения пол на личността и даденото от Създателя семейство от мъж и жена /и няма друго!/.

Така, както „различните“ хомосексуалисти, лесбийки, транссексуални и транс-джендъри имат права да развяват знамето на своята извратеност,
така и обикновените български граждани имаме право да развеем знамето на България пред посолствата, построени на същата тази наша българска земя и да им кажем:

Повече няма да търпим да тровят умовете на децата ни и да им внушават, че лъжата е истина, че извратеността е свещена, а разрушението е свобода!

Призовавам мъжете и жените на България да издигнем глас и да се приготвим за протест срещу лъжата!

Това е нашата страна!

Бог е с нас!

Гълъб и гарван – библейските символи

Защо гълъбът, а не гарванът се превръща в символ на Святия Дух? Какви са тайните на тази библейска орнитология?:-)

Защо гарванът не се завръща обратно в кораба на Ной, за да донесе добрата новина за края на потопа?

Защо точно гарванът е „птица проклета“ и „грачи грозно, зловещо в Ботевото стихотворение?  И защо точно гарванът е този злокобен солист, който дава тон на „псета и вълци да вият в полето“?

Смайващо неизвестно е, че гарванът е всъщност пойна птица – не знаехте това, нали?

И освен това, той е доказано една от най-умните птици, ако не и най-умната. Тогава защо е всичко това?

Вероятно защото гарванът е престъпният ум в света на птиците – той е пресметлив, подмолен, суетен и егоистичен.

Обект на поклонение и страх, гарваните са свързвани с много митове, с тайнственост, смърт, убийство и задгробен живот.

През 60-те години на 17 век английският крал Чарлз II издава специален декрет, че в Лондонската кула трябва да живеят 6 гарвана. Иначе ако те напуснат, монархията ще падне и страната ще бъде сполетяна от големи беди. Не е ясно дали това има отношение към Брексита на Кралството, но и в момента два гарвана живеят в кулата.

Отвъд митовете, в днешната научна реалност има специални изследвания върху гарваните. В долината Грюнау в австрийските Алпи институтът „Конрад Лоренц“ изследва поведението на гарваните. Това, което не е широко известно е, че птиците са пойни и пеят – особено мъжките, за да впечатлят женските и да комплексират другите мъжки. Не е широко известен и фактът, че гарваните имат един партньор до края на живота си.

Според емпирични изследвания в този институт /на д-р Бугнар/ гарваните се радват на всяка възможност да надхитрят другите. И тъй като всички гарвани са такива, те очевидно трябва да развиват постоянно тези свои способности, ако искат да надхитрят другите.

Социалното им поведение се диктува от техния голям мозък – пропорционално мозъкът на гарваните е голям колкото мозъка на шимпанзе.

Те умеят да закопават някъде храната си и да се запасяват. Но тъй като всички гарвани го правят – за да се предпазят от кражби от други гарвани, те са развили способности да заблуждават своите събратя къде наистина крият храната.

Гарван, който крие храната, трябва да си гарантира, че няма да бъде видян и че няма да бъде ограбен от другите.

От друга страна, за да докопат храната на друг гарван, трябва да могат внимателно да наблюдават какво се случва с конкуренцията и да имат умения да разкодират действията на скриващия плячката си гарван.

Стига се до следната игра – гарван, който иска да скрие храна, но усеща, че е наблюдаван започва да имитира, че крие храна. А всъщност прави фалшиво скривалище, за да накара своя наблюдател да се заеме с разкриването на храната, която си мисли, че е там. През това време гарванът с храната отива и скрива необезпокоявано своите запаси в истинско скривалище. Играта обаче не свършва тук. Ако наблюдателят усети, че е разкрит, той на свои ред имитира разкриване на някакво друго скривалище и демонстрира пълна незаинтересованост към действията на гарвана с храната. И така – докато се преструва, че си е намерил храна и че не го наблюдава своя събрат с храна в човката, той наднича към него и се надява онзи да се отпусне, да притъпи бдителността си и да скрие храната на място, което лесно може да бъде разкодирано.

Такава сложна стратегия се среща много рядко при животните..

Гарваните са рядък пример на способност за умело прикриване на информация и избирателно предоставяне на фалшива информация. Това означава, че те могат да контролират своите емоции и да крият намеренията си, което е много трудно за другите животни.

Друг експеримент, правен с гарвани е следният: учени връзват единия край на връв за клон на дърво, а на другия край, който виси надолу свободно, връзват парче месо. Така птицата трябва да кацне на клона, да дърпа връвта с човката си и да затиска издърпаната част с крак, като не позволява да се изхлузи обратно. И пак да дърпа следващия участък и да го затиска с крак, докато по този начин контролирано издърпа цялото въже и стигне до храната. При направените експерименти с различни птици, гарваните стигат до 100 процента успеваемост, докато при другите птици стойностите достигат едва 50%.

Гарванът е способен дори да ползва способностите на компютър /опитът е проведен в института „Лоренц“ в Австрия/ – като клъвва с човка един от два възможни символа. Избирайки „правилния“, той получава награда. И така гарванът много бързо се ориентира кой е „правилният“ символ, който ще му донесе за награда едно парче вкусна храна.

В Япония гарвани изпускат орех от височина над пътното платно, изчакват колите да минат върху него и да го разтрошат, след което изчакват и червен светофар да спре движението и тогава отиват да вземат своята вкусна ядка.

Учени от Оксфордския университет, водени от доктор Алекс Уиър /Alex Weir/ правят опити с гарвани от Нова Каледония в Южния Пасифик. Гарваните там – вероятно поради липса на бозайници и на мърша – са се специализирали в изваждане на ларви от изсъхнали дървета в този остров. Те изваждат храната си със специално направени инструменти от клечки, включително чупят клончета с човка, постигайки изготвянето на кука, чиито връх допълнително заострят с човка.

Така в лабораторен опит гарван извива жица, за да извади парче месо от колба. Друг гарван обаче трябва да реши по-сложна задача. В една колба има парче месо, а в друга колба има специално направена дървена клечка, с която да извади парчето месо. Първо обаче трябва да извади този инструмент от колбата, ползвайки друг инструмент, който е оставен встрани. Тук изпитанието е да ползва в последователност два инструмента един след друг. Гарванът се справя с лекота.

Ако под интелигентност се разбира интерес към нови неща, справяне със сложни социални задачи, раждане на нови идеи, проби и разсъждения – то гарваните със сигурност са много интелигентни птици.

Ако вече сте започнали да им се възхищавате, спокойно и естествено може да прехвърлите това свое преклонение към Създателя, вложил всички тези таланти във въпросното Свое творениеJ

И тук е мястото да излезем извън строго емпиричната парадигма, поглеждайки през библейската призма отвъд видимата страна на материалните проявления.

За първи път гарванът се появява в дълбоката древност на известната ни човешка цивилизация, като една твърде важна птицаJ Важна го прави мисията, която му е възложена. Именно гарванът е птицата, която първа е изпратена от Ной в края на потопа с надеждата да донесе добрата новина за оттеглянето на водите от повърхността на земята. Това се случва след повече от 300 дни непрестанен дъжд, потопил цялата земя в дълбока водна обвивка. И е буквално жизнено важно за всички обитатели на Ноевия ковчег – този уникален по рода си плавателен съд, скрил в себе си надеждата за новата земя – да се уверят, че сушата отново се показва изпод водата, носеща в себе си посланието на новата епоха.

Натоварен с тази изключителна мисия, гарванът излита и не се завръща. Като всеки егоистичен ум той избира да се погрижи единствено за себе си. Няма значение, че е бил заедно с всички останали обитатели на кораба /ковчега/ на Ной. Няма значение, че е делил заедно с тях всичките ограничени хранителни ресурси. Няма значение, че сред тях е имал приятели, които са вярвали в него и са го изпратили с огромна надежда и очакване да го посрещнат като добрият вестоносец.

Егоистичният ум не се впечатлява от подобни сантименти, не признава подобни ангажименти и не се чувства длъжен на онези, които са му спасили живота. Той намира земя само за себе си. В тази земя намира място само за себе си. И остава там, за да се грижи и наслаждава на себе си. Дори и с риска да остане сам-самичък в целия свят. Единствен. Егоизмът обича да е единствен в целия свят. Обича да е самодостатъчен.

Разбира се, някой може и да одобрява подобна себичност и дори да намира известен чар в такова егоцентрично, самовлюбено отношение. Някой може и да оправдае такъв егоизъм и да го сметне за нормален. Но този някой не би могъл да обясни това на онези очакващи спасението си обитатели на Ноевия ковчег.

Гълъбът изпълнява докрай мисията на верния пратеник. Завръща се с „пресен маслинов лист“ /Битие 8/ и така Ной разбира, че водата вече е спаднала и брегът на спасението е съвсем близо.

Не интелектът е решаващ. Не егоизмът е необходим.

А решителността да приемеш с покорство своята мисия.

Твърдостта да устоиш и да си верен на призванието си докрай.

Гълъбът не изглежда самоуверен, самовлюбен в собствените си умствени възможности.

Напротив, даже е плах. Не се натрапва. Отдръпва се и остава в очакване, ако се почувства нежелан. Готов да послужи, ако човек отвори вратата. /Откровение 3:20/

Има такива хора в живота ни, за които понякога са нужни години да забележим и да оценим по достойнство.

Но точно гълъбът ще прелети хиляди километри, за да занесе добрата вест. Затова има пощенски гълъби и няма пощенски гарвани.

Защото гълъбът е верен, покорен на своята мисия и на Този, Който го праща. И затова Святият Дух се появява във вид на гълъб – защото този символ най-добре изявява нежното отношение и чувствителността на Утешителя. Неограничената Божия сила можеше да се яви лъв или орел. Като гръмотевична буря или като ураган. Но характерът на Святия Дух най-точно е разкрит в образа на гълъба. Чувствителният и предан Служител, приел образ на верният и покорен гълъб.

Покорен като Авраам, повел сина си към хълма Мория.

Покорен като Исаак, подчинил се на баща си и легнал на жертвеника.

Покорен като Елисей, отзовал се на Божия повик.

Покорен като Мария, приела думите на Божия пратеник.

Покорен като Йешуа ха-Машиях, подложил ръцете си за гвоздеите – вместо теб и мен.

Покорен като Ананий, отишъл да отвори очите на страшния враг на вярата Савел…превърнал се в апостол Павел.

Характерът на гарвана е да получава, а не да дава. Консуматорското време, в което живеем е време с дух на гарван. И колкото и да изглежда героичен стремежът да разчиташ само на себе си, на собствените си сили, колкото и страстно да се покланяш на онази древна езическа триада, наречена Аз, Мен и Моето си – това е нищо повече от една обречена религия на егоцентризма.

Смирението на гълъба в крайна сметка побеждава самоувереността на гарвана.

„Който смирява себе си, ще се издигне“.

„Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“.

Затова и гълъбът, осъзнал приетата мисия като по-голяма от самия себе си, се върна с маслинената клонка и се превърна в символ на мира, заедно с дъгата.

Но за дъгата – някой следващ път, ако ви е интересно:-)

Александър Урумов