„Истанбулски“ статистики и насилие над цял един народ

Александър Урумов

Тези дни една чужда компания за дамски козметични продукти призова своите служители, дистрибутори и клиенти у нас да подкрепят въвеждането на Истанбулската конвенция. У нас, не у тях.

В този козметичен призив се споменава между другото, че в България всеки четвърти мъж в България е престъпник. Неизбежно следствие – има ли жертва, има и престъпник.

От парламентарната трибуна по време на „истанбулските“ напъни се чуха още по-смели статистически полети на изящната словесност – „1 милион жени в България са жертва на домашно насилие“. /За какъв период от време – 1 година или 1 век, това изящната словесност не го каза. Но нека не издребняваме, все пак има хора с мащабно виждане за собствената си некомпетентност/.

В този случай дори бе споменат и източник на тази информация – „по данни на неправителствени организации“. Разбира се, това е толкова конкретен източник, колкото е конкретно и следното пространствено-темпорално упътване – „много отдавна, в една отдалечена галактика“. Знаете ли коя е тая отдалечена галактика? Не? Е, когато узнаете, тогава ще узнаете и кои са тези НПО, подали статистическата информация на козметичната загриженост и на изящната словесност.

Междувременно можем да поразсъждаваме малко, докато все още няма някоя конвенция в защита на задължителното умствено бездействие.

В България, според преброяването от 2011 г, има 3 777 999 жени, или 51.3% от населението на страната.

Мъжете на свой ред са 3 586 571 души, или 48,7 % от общ брой на населението – 7 364 570 души.

Не се отчайвате от числата, /почти/ свършихме. И ето какво се получава.

Ако наистина допуснем, че всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие, то значи, че 950 хиляди жени у нас са пребивани, измъчвани, тормозени физически и/или психически.

950 хиляди жертви-жени!

Съответно у нас има 950 хиляди престъпници-мъже!

И това се случва в домашни условия, пред очите и на други членове на семейството!

Логично е тогава този тормоз да се случва пред очите на поне около 950 хиляди деца и/или възрастни хора, които са членове на тези семейства и са безпомощни свидетели на случващото се!

Сумарно това означава, че 2 850 000 /два милиона осемстотин и петдесет хиляди/ български граждани са в ролята на жертва, престъпник или свидетел на домашно насилие.

Това са 35% от населението!

35% от населението на страната е въвлечено в домашно насилие!

Разбирате ли каква чудовищна вина се опитват да ни вменят „истанбулците“?! Да вменят чудовищна вина на народа на цяла една страна само и само да го накарат да се чувства виновен и да се подчини на зловещия им социален джендъризъм!

Може би някой ще каже, че нещата стоят точно така и че това е положението, и че наистина е баш такава „истанбулската“ истина за клетата ни страна. Но понеже няма реална статистика и… Стоп! Стоп да попитаме?! Защо няма реална статистика?! Защо в Германия има реална статистика, а в България няма реална статистика?!

Ще се върнем на България отново в друга статия по този въпрос, но сега ще продължим с реалната немска статистика.

Според нея, в Германия случаите на домашно насилие са около 100 хиляди. Впечатляващо число, наистина. Но не и на фона на /поне/ 80 милиона население на Федералната Република. Вероятно е около 85 заедно с последната емигрантска вълна, но нека се види, че и ние също сме ларж в сметките, затова ще ги закръглим на 80, та по-лесно да смятаме.

И знаете ли какво се получава, като разделим 100 000 случая на 80 милиона души?

Получава се, че жертва на домашно насилие в Германия са…0.125% от населението на страната.

Не, няма грешка – 0.125% или 1/8 от 1% от населението на Германия.

А в България – ако наистина има 950 хиляди насилени жени според НПО – тогава у нас са цели 13% от населението на страната!

Извинявайте! Баба ми, която редовно упражняваше домашно насилие върху скромната ми непослушна персона като малък – та баба ми казваше: Бива, бива, ама бивол за курбан не бива!

Перифразирано – Бива, бива, ама цял един народ за подигравка не бива!

Сериозно изречено, всеки сам може да си направи изводите.

В заключение трябва ясно да бъде казано едно:

Насилието над ВСЯКО човешко същество е престъпление!

/Освен в случаите на изпълнение на предвидено в закона наказание за престъпление/.

Насилието над жени, над деца, над беззащитни възрастни хора, над мъже – ВСЯКО насилие е отвратително и заслужава наказание!

Но жалко за горките насилени жени – защото такива реално има и със сигурност някои от тях дори и не смеят да се оплачат – жалко за всички тях с такива повърхностни, некомпетентни или дори – злонамерени „защитници“.

Лъжата, истерията, изнудването чрез вменяване на вина на цял един народ – това е подигравка с жертвите на насилие, нуждаещи се от реална подкрепа и реална грижа!

Това е подигравка и с необходимостта от превенция на насилието във всичките му форми в нашето общество.

Защото прословутата вече Истанбулска конвенция и нечуваният натиск за нейното приемане сами по себе си се превърнаха в пример за насилие над цял народ.

Ето това нека си спомним, когато следващият път чуем от телевизора:

„1 милион души по данни на НПО“.

А за козметичната компания и нейната социална безотговорност тепърва ще си говорим – как така една световна мега-корпорация се включва в чудовищния натиск срещу децата на този народ, който все още купува нейните продукти.

Но какво пък – „много отдавна, в една отдалечена галактика“ може би вече зрее бунт срещу чудовищния натиск на Канцлера. Защото вече се усеща, че и в нашия филм Канцлерът се превръща в Император.

По данни на НПО, разбира се.

 

Напрежение

България е прекалено малко пространство за толкова многото паралелни светове, живеещи в нея.
Което създава напрежение.