Забравената власт на вярващия

Александър Урумов

Има много неща, за които да сме благодарни на Създателя.

За изкуплението и спасението, за Спасителя.

За любовта и верността му, за милостта му – нова всеки ден.

За прошката, за вярата, за бъдещето и надеждата.

Всичко изброено дотук се отнася до нас.

От Него към нас.

Но всичко започна с властта и с предателството.

 

Най-големият предател не е Петър.

Защото Петър отрече да познава Христос. Но Петър не предаде Христос. И след покаянието му Христос му даде най-голямата отговорност на този свят – отговорността за Църквата.

Петър, който се направи, че не познава Христос бе разпознат – след своето искрено покаяние – от Христос като лидер завинаги.

Като жив камък, който да се вгради в идващата вечност.

 

Мислите, че е най-големият предател е Юда?

Да, Юда е синоним за вероломно предателство.

И все пак, дори и той за миг съжали! Дори се върна и хвърли онези проклети 30 сребърника в лицето на първосвещеника и неговата клика.

Най-големият предател под това небе е Адам.

Когато за първи път Адам отвори очи, той видя срещу себе си лицето на Създателя!

Видя съвършената градина. Видя рая, създаден специално за него! И на Адам беше дадена властта над рая! Да, власт! Това е, за което човекът беше призован – „да обработва и да пази“ Едемската градина.

Да има власт над нея!

И вместо да я пази, Адам я предаде. Не беше ли Ева, ще кажете? Адам беше отговорен за всичко, включително и за Ева.

И затова когато системно не сте до жена си, вероятността да я срещне някоя змия и да я заговори рязко нараства.

 

Адам нито веднъж не съжали за стореното.

Нито веднъж не се разкая, не се отрече от стореното зло. Няма такъв запис, няма дори и най-малък намек за това.

Дядо ни Адам. Общият ни дядо Адам.

Някой със сигурност си мисли, че това са приказки за деца, брътвежи и глупости.

Може и да си го мисли – имаме свободна воля. В съчетание с неизбежна отговорност!

Най-големият грях, който някога ни е прощаван е грехът на Адам.

Грехът на първосътворения.

Грехът, който влезе в ДНК-то на цялото човечество.

И ако подценяваме това, нека погледнем какво трябваше да направи Христос, за да покрие с кръвта си и с мъките си този чудовищен грях.

И да ни върне…какво?

Да ни върне властта!

Това е, което каза Христос за властта:

„Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята!“

„Давам ви власт да настъпвате над змии…и над цялата сила на врага!“

Властта не ни е дадена сама по себе си. Властта ни е дадена с цел – да настъпваме над врага!

Защото – да, врагът има сила, все още. Но няма власт!

Властта! – ето това е голямата разлика между вярващите в Христос и онази старовременна змия.

Христос ограби началствата и властите – така казва Библията.

Тя казва също, че има поднебесни сили между небето и земята, които все още се съпротивляват на Божията воля.

И че нашата борба е точно срещу тях! Не срещу плът и кръв, защото хората имат плът и кръв. Не и тези сили!

И точно срещу тях е истинската ни битка!
Тези плът и кръв, които са станали подвластни на злото, не са истинската ни цел. Те са отклоняваща цел. Жертви и роби на злото, те все пак са хора и към тях Бог протяга ръце така, както протягаше към нас, докато ходехме слепи в мрака.

 

Да, тази власт е духовна!

Да, тази власт има конкретни измерения във видимия свят!

И така, като погледнем видимия свят около нас, дали сме взели тази власт, която Христос ни дава?

 

Тази власт, за която Той умря?

Тази власт, която предателят Адам даде на дявола?

Тази власт, която Христос отне от дявола и я върна обратно на вярващите в Него?

Властта е отговорност.
Отговорността е териториална.

Адам получи власт и отговорност за конкретно пространство – Едемската градина.

Нашата духовна власт и отговорност е за България!

Молитва и работа във видимите и невидимите физически и духовни пространства!

Има невидими пространства и невидими битки, откъдето идват видими последствия в нашия свят.

Така България успя да спре ИК без огромни митинги като тези в Хърватия, например. А хърватите въпреки тези митинги не успяха.

Защото има победа, която се постига с предаване – в Божиите ръце!

Има позиции, които се запазват и разширяват с работа.

Днес е време да застанем на хълма като онзи град, за който Христос каза, че не може да се укрие.

Град, поставен на хълм!

Светлина, която е запалена, за да свети, а да не се крие!

Защото няма мрак, който да устои на светлината!

Какво означава това конкретно?

Бъди светлина там, където си!

Не само в неделя на служба, не само на Великден в църква!

Да имаме власт значи да имаме власт първо над себе си във вършене на Божията воля в живота ни. „И защо ме зовете „Господи! Господи!“, а не вършите това, което ви казвам?“

Освен всичко друго, хората следваха Христос, защото Той говореше „като един, Който има власт!“

Един, Който ни върна тази изгубена власт.

Властта, за която толкова удобно забравяме, тъй като добре разбираме, че властта върви заедно с отговорността.

Ако нямаме власт, няма да имаме и отговорност, нали?

Днес е време да поемем своята отговорност, като вземем своята – дадена ни от Победителя Христос – власт!

Всичко започна от проблема за властта и всичко ще завърши с решаването на проблема за властта!

И ако в тази битка за своята християнска идентичност и за бъдещето на децата ни трябва да имаме публично присъствие, нека да го имаме!

Ако трябва да бъдем в медиите и да говорим истини, нека да бъдем!

Ако трябва да стигнем до промяна в законодателството, нека да стигнем!

Време е за действия чрез властта на вярата!

Да живее България!

Бог е с нас!

 

10 ползи от Истанбулската агресия

1. Народът радикално се събуди и се оказа, че хич не бил толкова прост, колкото им се иска на някои, а само се е правел:-)))) Което е древен национален спорт по нашите земи:-)))

2. Църквата застана наистина като скала! Какъв кураж дава на цялата нация едно толкова силно и категорично духовно лидерство! Позицията на БПЦ, на католици и на протестанти е изключително силна, духовно аргументирана и юридически безупречна!

3. Истанбулският натиск предизвика всекидневни национални молитви в православните храмове, пост и молитва сред протестантите – както някога в древните библейски времена избраният народ Израил заставаше срещу злото чрез пост и молитва към Бог. Това e епично и вдъхновяващо.

4. Становището на Главното мюфтийство срещу ИК се вписа в една голяма обществена картина, очертаваща реални възможности за ефективно взаимодействие в защитата на семейството от мъж и жена /и няма друго!/. Защитата на семейството е обединителна зона за нацията!

5. Невидимият досега НПО джендър-сектор бе принуден да излезе на светло и положението се оказа силно нефотогенично. Този добре захранен, впил се в редица държавни институции сив сектор се оказа с нулево „сиво“ вещество, истерично бълващ неразбираеми клишета в безсилна словесна агресия.
Грантови технолози, и нищо повече.
Попълвачи на формуляри.
Изпълнители на волята на невидимите си еврократични господари.
Не е добре.

6. Излезе на светло дългогодишната вредна практика избрани джендър-организации да командорят в министерства и агенции, без никой никога да им е давал легитимна власт върху секторните политики на законно избраните институции на националната държава. Сами сме си били полегнали пред тези анонимници и сами сме си били предали властта в техни ръце. Еми стига толкова.

7. Които трябва добре разбраха, че тая работа така няма да стане.

8. Натискът от Брюксел и Берлин ни показа едно неприятно изглеждащо, изкривено от злоба и надменност лице на самозабравила се еврокрация, която всъщност плаче за дълбоки реформи и за „довиждане“. /Може и в обратния ред, макар че ние обратните работи не ги харесваме много-много:-)/. Това е, от което се нуждаят видимо склерозиращите европейски институции – ясна промяна в полза на европейците. А не безвремие в полза на еврократите, както е сега.
Хора, това е нашата Европа и нямаме никакво намерение да се отказваме от нея – напротив! Искаме си я обратно!

9. Врагът е проникнал по-дълбоко, отколкото някога сме предполагали, но не толкова дълбоко, колкото със сигурност му се е искало. Сега е времето за настъпление.

10. „Докле е мъничка змията, елате да се съберем. С крака да й строшим главата, свободни да се назовем“.
Ако сега я пуснем вътре в дома ни, ще я храним с нашите собствени пари и с нашата собствена пасивност. И утре ще се чудим откъде се пръкна този огромен змей, необратимо уловил в пипалата си цялата ни образователна система на всички нива. И не само нея.

11, бонус-извод:-) Видяхме добре и не трябва да забравяме – Истанбулското зло е лукаво!
Истанбулското зло мутира през различни лица – „леви“ и „десни“, „богословски“ и „правозащитни“.
Истанбулското зло ще ни говори с различни гласове, ще ни умолява през различни телевизии, ще ни заплашва от различни телевизионни предавания.

Да не му вярваме и да не очакваме нищо добро от него!
И то също нека да не чака никакъв компромис от нас!

Защото – This is Bulgariaааа!:-)))))

Напред, приятели!:-)
Бог е с нас!

РЪКАТА, която пише на стената

Какво общо може да има една вавилонска случка отпреди 2500 години с едно „истанбулско“ напрежение от днешни дни?
И чия е ръката, която пише на стената?
И какво общо може да има старозаветната Книга на пророк Даниил с днешни събития?

Това се случило през една дълбока вавилонска нощ, когато цар Валтасар направил голямо парти на свои големци, с жените си и наложниците си. И както си пиели и забавлявали, изведнъж на замаяната царска глава й щукнало да му донесат свещените златни съдове от Соломоновия храм. Въпреки, че били трофеи от завладяването на Йерусалим от Навуходоносор, никой досега не си бил позволявал да посегне на тях. Имали си едно наум всички монарси дотогава, включително и самият Навуходоносор, който си имал много повече от едно наум.

Но нали е цар, изпълнили заповедта на Валтасар. Донесли златните съдове пред самозабравилия се владетел и всичките опиянени от власт и вино големци грабнали свещените съдове от Храма на Създателя. „Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове“, пише пророк Даниил за езическата им оргия.

И това посегателство слага началото на края:

„В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха срещу светилника, по стената на царския палат; и царят видя тази част от ръката, която пишеше. Тогава изгледът на царското лице се измени и мислите му го смущаваха, така че ставите на кръста му се разхлабиха и колената му се удряха едно в друго“.

В ужаса си царят обещал да направи равен на себе си онзи, който му изтълкува тези смразили духа му тайнствени думи на стената –
„М’не, м’не, т’кел, упарсин!“

Нито един придворен специалист не успял – нито един от цялото множество от астролози, врачки и специалисти по ретрограден Меркурий, с които се бил обградил Валтасар. Най-накрая се сетили да повикат възрастния вече пророк Даниил – „ще те направя равен на себе си“, казал му царят, за да го впечатли и мотивира. Не разбирал, че за един пророк такова предложение е всъщност унижение.

„Подаръците ти нека останат за теб и дай на друг наградите си“, отвърнал Божият човек и му обяснил напълно безплатно написаното от ръката на стената.

Ето какво значело това:
„Претеглен си на везните и си намерен за недостатъчен, Бог е преброил дните на царството ти и ги е свършил. 
Затова царството ти вече се отне и се даде на мидяни и на перси“, завършил пророкът.

Същата нощ самозабравилият се владетел бил убит и на трона застанал мидянинът Дарий.
Това бил краят на Валтасар и неговото царство. Край, настъпил заради оскверняването на съдовете от Храма на Създателя.

И все пак, какво е общото на тази случка с днешната реалност, освен тоталното главозамайване и окултните зависимости по някои от високите места у нас?
Общото е оскверняването на свещените съдове и предизвикването на Божия гняв.

Защото новозаветните свещени съдове са телата на хората.

Ето какво казва апостол Павел:
„Вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас… И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени“. /1 Коринтяни 6:19-20/

Цената е платена от Христос на кръста, това има предвид апостолът, който в друго свое послание добавя:
„А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас“ /2 Коринтяни 4:7/.

Днес нормативното „истанбулско“ безумие на съвременния Вавилон надминава светотатството на Валтасар – днес посегателството е насочено срещу самата Светая Светих на творението.

Защото именно телата са свещените новозаветни съдове, Храмът на Святия Дух.

Създателят, който направи човека от пръст и му вдъхна жизнено дихание, има много начини да защити свещения съд от посегателства – дори и посегателства на самото творение.

Затова, уважаеми съвременни Валтасари, не си играйте със сили, които очевидно не познавате, иначе няма да се държите по този опасен начин.

Не посягайте на свещените съдове, не посягайте на Храма на Святия Дух, като отворите вратата за мрака на „джендър“-идеологиите и „джендър“-практиките.

Спрете, докато е време.

Спрете, преди да видите ръката, която пише на стената.

Защото тогава няма да има връщане назад.