10 ползи от Истанбулската агресия

1. Народът радикално се събуди и се оказа, че хич не бил толкова прост, колкото им се иска на някои, а само се е правел:-)))) Което е древен национален спорт по нашите земи:-)))

2. Църквата застана наистина като скала! Какъв кураж дава на цялата нация едно толкова силно и категорично духовно лидерство! Позицията на БПЦ, на католици и на протестанти е изключително силна, духовно аргументирана и юридически безупречна!

3. Истанбулският натиск предизвика всекидневни национални молитви в православните храмове, пост и молитва сред протестантите – както някога в древните библейски времена избраният народ Израил заставаше срещу злото чрез пост и молитва към Бог. Това e епично и вдъхновяващо.

4. Становището на Главното мюфтийство срещу ИК се вписа в една голяма обществена картина, очертаваща реални възможности за ефективно взаимодействие в защитата на семейството от мъж и жена /и няма друго!/. Защитата на семейството е обединителна зона за нацията!

5. Невидимият досега НПО джендър-сектор бе принуден да излезе на светло и положението се оказа силно нефотогенично. Този добре захранен, впил се в редица държавни институции сив сектор се оказа с нулево „сиво“ вещество, истерично бълващ неразбираеми клишета в безсилна словесна агресия.
Грантови технолози, и нищо повече.
Попълвачи на формуляри.
Изпълнители на волята на невидимите си еврократични господари.
Не е добре.

6. Излезе на светло дългогодишната вредна практика избрани джендър-организации да командорят в министерства и агенции, без никой никога да им е давал легитимна власт върху секторните политики на законно избраните институции на националната държава. Сами сме си били полегнали пред тези анонимници и сами сме си били предали властта в техни ръце. Еми стига толкова.

7. Които трябва добре разбраха, че тая работа така няма да стане.

8. Натискът от Брюксел и Берлин ни показа едно неприятно изглеждащо, изкривено от злоба и надменност лице на самозабравила се еврокрация, която всъщност плаче за дълбоки реформи и за „довиждане“. /Може и в обратния ред, макар че ние обратните работи не ги харесваме много-много:-)/. Това е, от което се нуждаят видимо склерозиращите европейски институции – ясна промяна в полза на европейците. А не безвремие в полза на еврократите, както е сега.
Хора, това е нашата Европа и нямаме никакво намерение да се отказваме от нея – напротив! Искаме си я обратно!

9. Врагът е проникнал по-дълбоко, отколкото някога сме предполагали, но не толкова дълбоко, колкото със сигурност му се е искало. Сега е времето за настъпление.

10. „Докле е мъничка змията, елате да се съберем. С крака да й строшим главата, свободни да се назовем“.
Ако сега я пуснем вътре в дома ни, ще я храним с нашите собствени пари и с нашата собствена пасивност. И утре ще се чудим откъде се пръкна този огромен змей, необратимо уловил в пипалата си цялата ни образователна система на всички нива. И не само нея.

11, бонус-извод:-) Видяхме добре и не трябва да забравяме – Истанбулското зло е лукаво!
Истанбулското зло мутира през различни лица – „леви“ и „десни“, „богословски“ и „правозащитни“.
Истанбулското зло ще ни говори с различни гласове, ще ни умолява през различни телевизии, ще ни заплашва от различни телевизионни предавания.

Да не му вярваме и да не очакваме нищо добро от него!
И то също нека да не чака никакъв компромис от нас!

Защото – This is Bulgariaааа!:-)))))

Напред, приятели!:-)
Бог е с нас!

РЪКАТА, която пише на стената

Какво общо може да има една вавилонска случка отпреди 2500 години с едно „истанбулско“ напрежение от днешни дни?
И чия е ръката, която пише на стената?
И какво общо може да има старозаветната Книга на пророк Даниил с днешни събития?

Това се случило през една дълбока вавилонска нощ, когато цар Валтасар направил голямо парти на свои големци, с жените си и наложниците си. И както си пиели и забавлявали, изведнъж на замаяната царска глава й щукнало да му донесат свещените златни съдове от Соломоновия храм. Въпреки, че били трофеи от завладяването на Йерусалим от Навуходоносор, никой досега не си бил позволявал да посегне на тях. Имали си едно наум всички монарси дотогава, включително и самият Навуходоносор, който си имал много повече от едно наум.

Но нали е цар, изпълнили заповедта на Валтасар. Донесли златните съдове пред самозабравилия се владетел и всичките опиянени от власт и вино големци грабнали свещените съдове от Храма на Създателя. „Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове“, пише пророк Даниил за езическата им оргия.

И това посегателство слага началото на края:

„В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха срещу светилника, по стената на царския палат; и царят видя тази част от ръката, която пишеше. Тогава изгледът на царското лице се измени и мислите му го смущаваха, така че ставите на кръста му се разхлабиха и колената му се удряха едно в друго“.

В ужаса си царят обещал да направи равен на себе си онзи, който му изтълкува тези смразили духа му тайнствени думи на стената –
„М’не, м’не, т’кел, упарсин!“

Нито един придворен специалист не успял – нито един от цялото множество от астролози, врачки и специалисти по ретрограден Меркурий, с които се бил обградил Валтасар. Най-накрая се сетили да повикат възрастния вече пророк Даниил – „ще те направя равен на себе си“, казал му царят, за да го впечатли и мотивира. Не разбирал, че за един пророк такова предложение е всъщност унижение.

„Подаръците ти нека останат за теб и дай на друг наградите си“, отвърнал Божият човек и му обяснил напълно безплатно написаното от ръката на стената.

Ето какво значело това:
„Претеглен си на везните и си намерен за недостатъчен, Бог е преброил дните на царството ти и ги е свършил. 
Затова царството ти вече се отне и се даде на мидяни и на перси“, завършил пророкът.

Същата нощ самозабравилият се владетел бил убит и на трона застанал мидянинът Дарий.
Това бил краят на Валтасар и неговото царство. Край, настъпил заради оскверняването на съдовете от Храма на Създателя.

И все пак, какво е общото на тази случка с днешната реалност, освен тоталното главозамайване и окултните зависимости по някои от високите места у нас?
Общото е оскверняването на свещените съдове и предизвикването на Божия гняв.

Защото новозаветните свещени съдове са телата на хората.

Ето какво казва апостол Павел:
„Вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас… И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени“. /1 Коринтяни 6:19-20/

Цената е платена от Христос на кръста, това има предвид апостолът, който в друго свое послание добавя:
„А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас“ /2 Коринтяни 4:7/.

Днес нормативното „истанбулско“ безумие на съвременния Вавилон надминава светотатството на Валтасар – днес посегателството е насочено срещу самата Светая Светих на творението.

Защото именно телата са свещените новозаветни съдове, Храмът на Святия Дух.

Създателят, който направи човека от пръст и му вдъхна жизнено дихание, има много начини да защити свещения съд от посегателства – дори и посегателства на самото творение.

Затова, уважаеми съвременни Валтасари, не си играйте със сили, които очевидно не познавате, иначе няма да се държите по този опасен начин.

Не посягайте на свещените съдове, не посягайте на Храма на Святия Дух, като отворите вратата за мрака на „джендър“-идеологиите и „джендър“-практиките.

Спрете, докато е време.

Спрете, преди да видите ръката, която пише на стената.

Защото тогава няма да има връщане назад.