Мечта за свобода

Александър Урумов

Преди години една тайландка ми разказва в Банско…докато ме разглоби на съставните ми части и ме сглоби отново. И оттогава не вярвам, че има масаж, по-добър от тайландския. Ма няма да спорим:-) Мир!:-) На който – каквото му харесва:-))))
Та тази миловидна жена ми разказа – в отговор на въпроса ми как се е озовала в нашата страна – как един холандец й поискал ръката в Тайланд. Появил се като принцът от приказките, западноевропеец, мечта за почти всяко тайландско момиче.
Пристанала му тя, фамилията й я дала в ръцете му – да живее по-добър живот, да отиде в Европа. Той – влюбен до уши, тя – също.
Адът започнал, когато пристигнали в Холандия.
Превърнал я в робиня. Робиня! Спестявам подробностите, унизително е дори да се изговорят малкото неща, които тя спомена. Не съм я карал да говори, просто я слушах.
Веднъж се прибрала в Тайланд, усмихната, демонстрираща просперитет и европейско самочувствие.
Майка й обаче я гледала в очите – каза ми тя – и когато останали сами тя просто я прегърнала и я попитала:
– Миличка, кажи ми истината! Какво се случва с теб?! Защо очите ти са толкова тъжни?!
„Аз избухнах в плач – каза ми жената. Разревах се, не можех да се успокоя и не можех да обясня. Майка ми се разплака заедно с мен… Говорихме дълго.
Прибрах се в Холандия, изнесох се, подадох документи за развод и се разведох. През цялото време той се унижаваше, молеше ме, обещаваше ми, че никога вече…
Не му вярвах, не можех повече… Така приключи всичко. Започнах да работя като масажистка, изкарвам достатъчно, за да съм самостоятелна. А когато получих предложение за България за тази верига хотели и видях условията на договора – не се колебах. Така попаднах тук. Свободна съм, независима…чувствам се добре.“

Разказвам ви тази история, не за да внушавам невярното твърдение, че всички холандци са такива. Има всякакви хора навсякъде.

Но има и общи неща за всяка страна.
Редица западноевропейски страни са основали своя материален просперитет и висок жизнен стандарт И на заграбени богатства на определени общества. Не само на това, но И на това.

Някъде в социалния код на тези общества има мечта за робство. Да владеят, да подчиняват с дълбокото убеждение, че те са повече от другите.
Някъде в социалния код на тези общества има убеждение за превъзходство. И Германия е добър пример за това – макар че не е толкова типичен пример за колониална страна като Холандия, Белгия, Англия, Португалия, Испания.

Българската държава е възстановена в бунт срещу робството. Възстановена е с мечтата за свобода. Да бъдем свободни, това са искали дедите ни! А не да правим други хора – роби.
Затова и в първата българска Конституция – Търновската Конституция – е записано, че всеки чужденец, който стъпи на българска земя ако е роб – свободен става! Земя на свобода!
Когато питат Левски какво ще прави, когато се освободи страната ни, той отговаря без колебание:
– Ще отида да освобождавам други народи!
Не да поробва други народи е мечтаел Апостола, а да освобождава други народи.
Ето това е огромната разлика между България /а и цяла Източна Европа!/ и вече изброените страни.

Ето затова тези страни трябва да приемат всякакви конвенции за борба със всякакви насилия – защото стремежът към доминация и поробване на по-слабите е жив някъде дълбоко в националното им ДНК.

Българите сме свободни от такава ДНК стигма.
Имаме си своите кусури и комплекси, но стремеж към поробване на други хора и болестна убеденост в превъзходство над другите – не, това го няма при нас.

Точно затова не ни трябват истанбулски конвенции и други фашистки компенсаторни измислици, предназначени да успокоят нечия нечиста съвест в Северозападна Европа.

В България има мечта за национална свобода.
Няма мечта за поробване на други нации.

За тази мечта дедите ни са умирали.
За тази мечта ние и децата ни трябва да живеем.

Да живее България!
Бог е с нас!