„Педофилия ли? Няма страшно!“

Александър Урумов

Когато ви кажат „няма страшно“ и „няма проблем“ – и разбирате, че има и страшно, има и проблем. И няма никакво значение дали тези, които ви успокояват сами си вярват.
Или сами не си вярват, както джендър-медиите у нас, които незнайно защо реагираха на позицията на ВМРО срещу педофилията.
Една джендър-медия обяснява как нямало страшно, даже било много смешно, понеже така. Единственият аргумент е познатото либерално хихикане под наслов „Ей, много сте прости, нищо не разбирате от педофилия“.
Ми прости сме. Ние и от кръвосмешение не разбираме, и от трансджеризъм не разбираме, и от педофилия не разбираме.
Даже сме толкова прости, че не искаме и да разбираме.
Но за сметка на това разбираме, когато някой ни баламосва, за да може да ни излъже. Пък и понеже сме грамотни и – напук на джендър-либералното папагалстване – сме запазили критичното си мислене, това ни помага да стигаме до някои логични изводи. Аргументирани изводи, за разлика от умотворенията на джендър-либералните папагали.
И какво толкова им пречи на тези пъстроцветни птици следното изречение от позицията на ВМРО:
„Педофилията ще започне да се разглежда като безобидно психическо разстройство, а не като тежка диагноза, която изисква лечение и е несъвместима с обществото“.
Ясно е, че ВМРО и конкретно вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов им пречи, защото категорично застана срещу Истанбулската конвенция от самото начало. Включително с гласуване в МС, когато правителството се раздели при гласуването 11 на 8 гласа. Включително с публичното си изявление, че правителството ще падне, ако ИК бъде ратифицирана от парламента.
Ясно е, че с това много им пречи на джендър-либералите, храненици на джедър-либералната фондация „Америка за България“. Защото много милиони от ментора им Сорос и много милиони от собствения ни джоб под формата на бюджетно съфинансиране отлетяха пред очите им. Кой знае дали вече не са си ги разпределили помежду си. Ама това е – няма.
Но защо тези пъстроцветни птици толкова възбудено запляскаха с крила срещу една напълно естествена позиция срещу педофилията?
Срещу предупреждението, че има опасност педофилията да се класифицира от СЗО като безобидно психическо заболяване.
Приятели,
Обърнете внимание какъв е джендър-либералният аргумент, с който ни успокояват, че „няма страшно“.
„Парафилиите (към които спада и педофилията) не застрашават никого до момент, в който се превърнат в парафилно разстройство, т.е. доведат до в психическо разстройство, личностна дисфункция или сексуална практика без съгласието на другата страна. Това е моментът, в който се поставя диагноза за заболяване или законът започва да преследва извършени престъпления.“
Искате ли да прочетем този текст още веднъж, което ни се налага, понеже вече ни обясниха, че сме прости.
„Парафилиите (към които спада и педофилията) не застрашават никого до момент, в който се превърнат в парафилно разстройство, т.е. доведат до в психическо разстройство, личностна дисфункция или сексуална практика БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГАТА СТРАНА.“
Очевидно тук едната страна е педофилът. Нали? Колкото и да сме прости, това го уточнихме.
А коя е другата страна?
Да помислим малко. Това е, нали?
Другата страна е детето! И ето това е лукавщината в този текст!
Същата лукавщина, както в Истанбулските текстове!
Обърнете внимание!
Кога се поставя диагноза или законът започва преследване?
Поставя се диагноза или законът започва преследване само когато е налице „сексуална практика БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГАТА СТРАНА“.
А ако има съгласие на другата страна?
Ами тогава няма проблем със закона, няма диагноза и няма преследване.
Ама чакай, чакай малко – ще каже някой – това е чудовищно!!!
Чудовищно е, разбира се.
Джендър-идеологията е чудовищна като цяло. А очевидно е чудовищна и поотделно – във всичките й компоненти и проявления. Като педофилията например.
Но как така едно дете може да бъде съгласно на такова извращение?
Реално погледнато, никак.
Но реалността, която джендър-либералите ни приготвят изглежда по друг начин.
В тази джендър-либерална действителност в Германия вече се провежда сексуално образование за деца. Да знаят децата как да мастурбират, как да поставят презервативи… Изобщо, как да бъдат секс-играчки.
В тази джендър-либерална действителност в Норвегия на децата отдавна са предоставени права. Които ако се нарушат – според властите – и родителите се разделят с децата си.
А когато – ако им бъде позволено! – джендър-либералите наложат закони за правата на детето, тогава вече на едно 8-годишно дете, обучено сексуално, ще бъде дадено правото само да реши дали не иска да опита нещо с някой чичко.
И тогава вече ще е налице СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГАТА СТРАНА!
Педофилите вече са го измислили. И не само са го измислили, ами приготвят образователната и правната рамка за постигането на този кошмар.
Което е кошмар за нас, нормалните хора, „простите“, то е рай за джендър-либералите, „сложните“.
И за педофилите, разбира се.
Защото целта на джендър-извращенията не е борба с някаква дискриминация.
И не е равенство и равни права.
Целта на джендър-извращенията е господство!
Целта на джендър-извращенията е налагане на психичните болести като обществена и правна! норма, като социален модел.
Тези психари не просто искат да не ги преследват.
Все по-ясно става, че самите те искат да преследват и да господстват!
И всичко случващо се – от бесовските хомо-манифестации през джендър-конвенциите на Съвета на Европа до педофилската загриженост за правата на детето – всичко случващо се води натам.
Впрочем, току-що /20 часа на 29 юни 2018/ стана ясно, че Конституционният съд на Австрия – ратифицирала Истанбулската – е признал третия пол. По информация на Асошиейтед прес, „съдът взе решение, че властите трябва да позволяват на хората, които не се определят като мъж или жена, да се регистрират в официалните документи като друг пол“.
Разбира се, „това решение е в отговор на искане на гражданин на Австрия, който неуспешно се опитваше да бъде приет с интерсексуална идентичност“.
Вярвахте ли преди 20 години, че някой ден това може да се случи?
Не, нали?
А сега вярвате ли, че след по-малко от 20 години в отговор на жалбата на някой педофил някой съд ще узакони педофилията?
А вярвате ли на тези, които днес джендър-либерално хихикат и ни убеждават как няма смисъл от декларацията на ВМРО срещу педофилията и колко сме прости всички ние, които заставаме срещу джендър-идеологията, и включително срещу педофилията?
Хайде, де, голяма работа станало.
„Педофилия ли? Няма страшно“.

Атаката срещу семейството повече не може да бъде търпяна

Тази пролет предстои поредния гей-прайд – една безумна демонстрация на срам и позор, незнайно защо наричана гордост от болния дух на обърканото време, в което живеем.

Години наред проникналото навсякъде гей-лоби си осигурява декларации на различни посолства в полза на своя парад на позора.
За първи път у нас такава гей-лобистка кампания, използваща дипломатически инструменти в подкрепа на хомосексуализма бе организирана през 2009 г., първата година на либералното управление на президента Барак Хюсеин Обама с държавен секретар Хилъри Клинтън – едно морално провалено управление, оставило след себе си тежко наследство на Съединените американски щати и на целия свят.
Такова назидателно менторство, пряко насочено към насърчаване на хомосексуализма сред народа на България и особено поразяващо децата на нашата страна е оскърбително за нашата вяра и за нашите традиции и НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ТЪРПЯНО ПОВЕЧЕ!

По този повод, в качеството си на български гражданин и вярващ християнин:

Аз, Александър Урумов,
роден в земята на България,
приел Христос в земята на България,
посрещнал децата си в земята на България,
положил родителите си в същата тази земя,

открито заявявам, че ще се възползвам от дадените ми от законите на моята страна права на свободно изразяване на мнение и на публичен протест.

Заявявам, че ще призова към протест пред всяко посолство – без значение на коя страна! – което за пореден път си позволи да злоупотребява с толерантността на българския народ и за пореден път публично внушава разрушителни за човешката личност и за семейството хомосексуални и транс-джендър практики.

Ще призова за протест и самият аз ще застана в протест пред всяко посолство, построено върху земята на България, чийто посланик и тази година си позволи публично да натрапва агресивни и обидни за българската ни християнска вяра твърдения и внушения, насърчаващи еднополови „бракове“ и транс-джендър извратености, с които пряко се атакува Божествено определения пол на личността и даденото от Създателя семейство от мъж и жена /и няма друго!/.

Така, както „различните“ хомосексуалисти, лесбийки, транссексуални и транс-джендъри имат права да развяват знамето на своята извратеност,
така и обикновените български граждани имаме право да развеем знамето на България пред посолствата, построени на същата тази наша българска земя и да им кажем:

Повече няма да търпим да тровят умовете на децата ни и да им внушават, че лъжата е истина, че извратеността е свещена, а разрушението е свобода!

Призовавам мъжете и жените на България да издигнем глас и да се приготвим за протест срещу лъжата!

Това е нашата страна!

Бог е с нас!

Всички лъжи на прехода и на дребния шрифт

Шоковото събуждане беше необходимо.

Защото неочаквано ни донесоха сметката за всички лъжи на прехода под формата на Истанбулската конвенция.

И трябваше да се събудим и да осъзнаем всички отровни еквилибристики и лъжи, които сме напоявали с мълчанието си и които тихо сме оставяли да цъфтят и да /ни/ връзват толкова много години наред.

Днес ни предявяват сметката за всичките отровни мантри на /вече не толкова/ новия либерален окулт – тези сладникави лъжи, скрили в себе си толкова жлъч и разрушение, и смъртна омраза към човека.

И с които лъжи ние се съгласявахме с думи или без думи, с действие или с бездействие. И – без никакво съмнение! ­– с недостатъчно ефективно противодействие.

Държавата е лош стопанин, всичко трябва да е частно и ще е прекрасно – това е, което ви трябва, казаха ни либералните лъжци. Чудесно изглежда, отвърнахме ние.

И тогава те ни показаха и дребния шрифт.

Това по-конкретно означава, че ние ще продадем изключително печеливши ключови сектори от икономиката за жълти стотинки, които ще са за вас, и ще спечелим огромни комисиони, които ще са за нас, добавиха либералните лъжци. Ще крадем и ще лъжем, наметнати със синьото знаме с 12 звезди и ако вие сте против това, значи сте примитивни и прости, и сте лоши стопани, и сте против Европейския съюз. И ние останахме безмълвни пред тази тяхна наглост.

Пазарна икономика, конкуренция и пазарно саморегулиране, пазарът е нещо съвършено – това е, което ви трябва, казаха либералните лъжци. Чудесно изглежда, отвърнахме ние.

Това по-конкретно означава, че при пазара всичко е стока и всичко се купува и продава за пари, поясниха либералните лъжци. Cash is King, парица е царица, Мамонът е новият господар, добавиха лъжците. И ние останахме безмълвни пред тази тяхна наглост.

Правова държава и върховенство на закона – това е, което ви трябва, казаха либералните лъжци. Чудесно изглежда, отвърнахме ние.

Това по-конкретно означава ние да овладеем съдебната система, за да можем да контролираме цялата страна и най-вече да сме сигурни, че никой няма да ни вкара в затвора за всичките тъмни дела, които сме вършили, вършим и ще продължаваме да вършим, поясниха либералните лъжци. И ние останахме безмълвни пред тази тяхна наглост.

Свободна журналистика и неприкосновеност на свободата на словото и частния предприемачески дух – това е, което ви трябва, казаха либералните лъжци. Чудесно изглежда, отвърнахме ние.

Това по-конкретно означава, че ще получаваме грантове от американските леви, за да се правим на българските десни и да ви промиваме мозъците с педерастия, лесбийство и всякакви извращения, хранейки се с парите на нищо неподозиращите десни американски избиратели, избрали консервативен президент, когото ние яростно плюем с техните собствени пари. Не ви се вярва, но от 2011 досега сме получили и усвоили близо 5 милиона долара държавна помощ, за да се правим на свободни предприемачи в разрез с всички правила на пазарната икономика.

И ние останахме безмълвни пред тази тяхна наглост.

Свобода и права на човека – това е, което ви трябва, казаха ни либералните лъжци. Чудесно изглежда, отвърнахме ние.

Това по-конкретно означава законово признаване на еднополови бракове, узаконяване на педерастия, лесбийство и травестизъм, поясниха либералните лъжци. Ако сте против привилегиите на лесбийките и педерастите, значи сте против свободата и правата на човека, казаха либералните лъжци. И ние останахме безмълвни пред тази тяхна наглост.

Равенство на половете и борба с насилието над жени и домашното насилие – това е, което ви трябва, казаха либералните лъжци. Чудесно изглежда, казахме ние.

И тогава те ни показаха дребния шрифт и обяснителния доклад на Истанбулската конвенция.

Това по-конкретно означава, че едни джендър НПО-та ще обясняват на момченцата ви, че са момиченца, а на момиченцата – обратното. Това означава педофили да защитават правата на децата ви като полово объркани по рождение; лесбийки да защитават правата на жените ви като жертви по рождение и феминистки закони да смачкат мъжете ви като насилници по рождение, поясниха либералните лъжци. Ние искаме да притежаваме всичко, включително и вас самите, включително и бъдещето на децата ви – добавиха либералните лъжци.

И тук вече се събуждаме, защото е крайно време да спрем този кошмар!

Всички лъжи на прехода са пред очите ни. Цялата изкривена, грозна псевдо етика на омагьосаното брюкселско-берлинско пространство е пред очите ни. Алчност, лъжи и самозабравяне!

Европейски структури, овладени от анонимни чиновници, които се държат като шефове с нас, техните…работодатели. Анонимни, нагли и безпардонни, самозабравили се надменни еврократи.

Европейско правителство, раздаващо стотици милиони eвро на местни олигарси, сякаш са собствени спестявания на пияницата-европейски премиер, който ги вади от собствения си люксембургски долап.

Европейски парламент с 14 /!/ заместник-председатели, които никой не знае какво точно правят, освен че получават огромните си заплати! Защо всъщност са толкова, на кого му трябват 14 заместник председатели?! Money for nothing and chicks for free?!

Агресивно-истеричният, крадлив либерализъм ни е управлявал единствено чрез заплахи – чрез вменяване на чувство за вина – „ако не правите, каквото ви кажем значи сте американски евангелисти/балкански примитиви/путинофили/прости българи/религиозни фанатици или всичко това заедно!“

Контролирали са ни само с поглед – както змия контролира жертвата си!

Е, това време окончателно свърши. Дотук бяхме. Финито.

„За каквито искате инструменти ни смятайте. Може да ни разстроите /и вече го направихте!/, но не и да свирите на нас!“ Това казва Шекспировият Хамлет, разбрал за скритото коварство на властта.

Днес вече имаме ясен отговор на неговия въпрос „да бъда или да не бъда“.

Ние, българите, ще бъдем въпреки всичко досега!

Ще бъдем заради бъдещето на децата си!

И България ще я бъде!

Въпреки всички лъжи на прехода и на дребния шрифт!

10 ползи от Истанбулската агресия

1. Народът радикално се събуди и се оказа, че хич не бил толкова прост, колкото им се иска на някои, а само се е правел:-)))) Което е древен национален спорт по нашите земи:-)))

2. Църквата застана наистина като скала! Какъв кураж дава на цялата нация едно толкова силно и категорично духовно лидерство! Позицията на БПЦ, на католици и на протестанти е изключително силна, духовно аргументирана и юридически безупречна!

3. Истанбулският натиск предизвика всекидневни национални молитви в православните храмове, пост и молитва сред протестантите – както някога в древните библейски времена избраният народ Израил заставаше срещу злото чрез пост и молитва към Бог. Това e епично и вдъхновяващо.

4. Становището на Главното мюфтийство срещу ИК се вписа в една голяма обществена картина, очертаваща реални възможности за ефективно взаимодействие в защитата на семейството от мъж и жена /и няма друго!/. Защитата на семейството е обединителна зона за нацията!

5. Невидимият досега НПО джендър-сектор бе принуден да излезе на светло и положението се оказа силно нефотогенично. Този добре захранен, впил се в редица държавни институции сив сектор се оказа с нулево „сиво“ вещество, истерично бълващ неразбираеми клишета в безсилна словесна агресия.
Грантови технолози, и нищо повече.
Попълвачи на формуляри.
Изпълнители на волята на невидимите си еврократични господари.
Не е добре.

6. Излезе на светло дългогодишната вредна практика избрани джендър-организации да командорят в министерства и агенции, без никой никога да им е давал легитимна власт върху секторните политики на законно избраните институции на националната държава. Сами сме си били полегнали пред тези анонимници и сами сме си били предали властта в техни ръце. Еми стига толкова.

7. Които трябва добре разбраха, че тая работа така няма да стане.

8. Натискът от Брюксел и Берлин ни показа едно неприятно изглеждащо, изкривено от злоба и надменност лице на самозабравила се еврокрация, която всъщност плаче за дълбоки реформи и за „довиждане“. /Може и в обратния ред, макар че ние обратните работи не ги харесваме много-много:-)/. Това е, от което се нуждаят видимо склерозиращите европейски институции – ясна промяна в полза на европейците. А не безвремие в полза на еврократите, както е сега.
Хора, това е нашата Европа и нямаме никакво намерение да се отказваме от нея – напротив! Искаме си я обратно!

9. Врагът е проникнал по-дълбоко, отколкото някога сме предполагали, но не толкова дълбоко, колкото със сигурност му се е искало. Сега е времето за настъпление.

10. „Докле е мъничка змията, елате да се съберем. С крака да й строшим главата, свободни да се назовем“.
Ако сега я пуснем вътре в дома ни, ще я храним с нашите собствени пари и с нашата собствена пасивност. И утре ще се чудим откъде се пръкна този огромен змей, необратимо уловил в пипалата си цялата ни образователна система на всички нива. И не само нея.

11, бонус-извод:-) Видяхме добре и не трябва да забравяме – Истанбулското зло е лукаво!
Истанбулското зло мутира през различни лица – „леви“ и „десни“, „богословски“ и „правозащитни“.
Истанбулското зло ще ни говори с различни гласове, ще ни умолява през различни телевизии, ще ни заплашва от различни телевизионни предавания.

Да не му вярваме и да не очакваме нищо добро от него!
И то също нека да не чака никакъв компромис от нас!

Защото – This is Bulgariaааа!:-)))))

Напред, приятели!:-)
Бог е с нас!

РЪКАТА, която пише на стената

Какво общо може да има една вавилонска случка отпреди 2500 години с едно „истанбулско“ напрежение от днешни дни?
И чия е ръката, която пише на стената?
И какво общо може да има старозаветната Книга на пророк Даниил с днешни събития?

Това се случило през една дълбока вавилонска нощ, когато цар Валтасар направил голямо парти на свои големци, с жените си и наложниците си. И както си пиели и забавлявали, изведнъж на замаяната царска глава й щукнало да му донесат свещените златни съдове от Соломоновия храм. Въпреки, че били трофеи от завладяването на Йерусалим от Навуходоносор, никой досега не си бил позволявал да посегне на тях. Имали си едно наум всички монарси дотогава, включително и самият Навуходоносор, който си имал много повече от едно наум.

Но нали е цар, изпълнили заповедта на Валтасар. Донесли златните съдове пред самозабравилия се владетел и всичките опиянени от власт и вино големци грабнали свещените съдове от Храма на Създателя. „Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове“, пише пророк Даниил за езическата им оргия.

И това посегателство слага началото на края:

„В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха срещу светилника, по стената на царския палат; и царят видя тази част от ръката, която пишеше. Тогава изгледът на царското лице се измени и мислите му го смущаваха, така че ставите на кръста му се разхлабиха и колената му се удряха едно в друго“.

В ужаса си царят обещал да направи равен на себе си онзи, който му изтълкува тези смразили духа му тайнствени думи на стената –
„М’не, м’не, т’кел, упарсин!“

Нито един придворен специалист не успял – нито един от цялото множество от астролози, врачки и специалисти по ретрограден Меркурий, с които се бил обградил Валтасар. Най-накрая се сетили да повикат възрастния вече пророк Даниил – „ще те направя равен на себе си“, казал му царят, за да го впечатли и мотивира. Не разбирал, че за един пророк такова предложение е всъщност унижение.

„Подаръците ти нека останат за теб и дай на друг наградите си“, отвърнал Божият човек и му обяснил напълно безплатно написаното от ръката на стената.

Ето какво значело това:
„Претеглен си на везните и си намерен за недостатъчен, Бог е преброил дните на царството ти и ги е свършил. 
Затова царството ти вече се отне и се даде на мидяни и на перси“, завършил пророкът.

Същата нощ самозабравилият се владетел бил убит и на трона застанал мидянинът Дарий.
Това бил краят на Валтасар и неговото царство. Край, настъпил заради оскверняването на съдовете от Храма на Създателя.

И все пак, какво е общото на тази случка с днешната реалност, освен тоталното главозамайване и окултните зависимости по някои от високите места у нас?
Общото е оскверняването на свещените съдове и предизвикването на Божия гняв.

Защото новозаветните свещени съдове са телата на хората.

Ето какво казва апостол Павел:
„Вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас… И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени“. /1 Коринтяни 6:19-20/

Цената е платена от Христос на кръста, това има предвид апостолът, който в друго свое послание добавя:
„А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас“ /2 Коринтяни 4:7/.

Днес нормативното „истанбулско“ безумие на съвременния Вавилон надминава светотатството на Валтасар – днес посегателството е насочено срещу самата Светая Светих на творението.

Защото именно телата са свещените новозаветни съдове, Храмът на Святия Дух.

Създателят, който направи човека от пръст и му вдъхна жизнено дихание, има много начини да защити свещения съд от посегателства – дори и посегателства на самото творение.

Затова, уважаеми съвременни Валтасари, не си играйте със сили, които очевидно не познавате, иначе няма да се държите по този опасен начин.

Не посягайте на свещените съдове, не посягайте на Храма на Святия Дух, като отворите вратата за мрака на „джендър“-идеологиите и „джендър“-практиките.

Спрете, докато е време.

Спрете, преди да видите ръката, която пише на стената.

Защото тогава няма да има връщане назад.

Вавилонската конвенция

„ЗЛО — ДОБРО, ДОБРО И ЗЛО, ОТ ЕДНО СА ПОТЕКЛО“?

Автор: Александър Урумов

Откъде идва натискът върху България да приеме Истанбулската конвенция – от Брюксел или по-скоро – от Берлин?

Защо е толкова силен този натиск да се приеме една пожелателна конвенция без задължителен характер?

Защо след като това е конвенция на Съвета на Европа, нито един от нейните автори и идеолози не желае да коментира и старателно отбягва въпроса за „джендърите“?

Защо е приета без гласуване в самия Съвет на Европа?!

Защо високопоставени хора у нас откровено лъжат – с почти истеричен и откровено панически тон – не само за характера и целите, а дори за самия текст, който е публичен?!

Защо политически жени са принудени „да се правят на мъже“ по медиите, а политически мъже са принудени да разкрият своята не толкова мъжествена страна при нейното налагане?

Защо висшият законодателен орган на страната е подложен на такава чудовищна преса от напълно анонимни хора?

Защо уж непримирими политически врагове изведнъж се съюзяват и са готови да разцепват собствените си партии, само и само да наложат този скандален документ?

И накрая – защо цели 11 страни от ЕС не искат да я ратифицират, а всички останали 17 са изразили множество резерви към различни текстове в нея?

Как така една конвенция /уж/ срещу насилието се налага с такова нечувано насилие?!

Защо точно наднационална конвенция, а не просто национален закон?

Всички аргументи в подкрепа на Истанбулската конвенция се сриват само при един-единствен въпрос – не може ли борбата с насилието над жени и домашното насилие /каквото е благовидното име на този акт/ да се води на ниво национално законодателство? В България има редица закони в тази сфера, като се започне с Конституцията и Наказателния кодекс и се продължи със:

          Закон за защита от домашното насилие и подзаконовите актове по прилагането му

          Закон за защита от дискриминация /и Комисия за защита от дискриминация!/

          Закон за закрила на детето и правилник за прилагане на Закона за закрила на детето

          Закон за равнопоставеност на жените и мъжете / ! Чл. 2. ал. 3 равно третиране на жените и мъжете и недопускане на дискриминация и насилие, основани на пола/.

          Закон за здравето, етични кодекси и др.

 Защо тогава „джендър“-организации и ЛГБТ-организации създават психоза в областта на насилието над жени и домашното насилие? Какво общо имат „джендър“-организациите с жените и с дома? Твърде отдалечена и предимно платонична, ако изобщо е връзка. Но не там е въпросът. На „джендърите“ откровено не им пука ни за жени, ни за дом, ни за борба с насилието. Единственото, което ги води е омразата към мъжа – „Спокойно, бели хетеро мъже! Сега рушим само патриархата“ – това бе написано на един от плакатите в подкрепа на Истанбулската. Омраза срещу мъжа! Ерозия на авторитета и подмяна. И точно затова е тази тяхна битка – за да бъде превърната думата „мъж“ в синоним на насилник /вместо закрилник/ и в синоним на престъпност. Мъж да се възприема като престъпник по рождение. Да, да, именно роден престъпник. Вижте този текст от Истанбулската, в който отровата /вижте думите в черно/ е сервирана сред изобилие от сладки медени думички:

Чл. 14 ал.1 “Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.”

Виждате ли как в черпака с мед са интегрирани капсулите с отрова?

Децата ще бъдат обучавани на „нестереотипни роли на пола“/?!/ – какво всъщност означава това?! Остава неясно засега. Това значи, че натискат парламентът на България да се подпише на празен лист, а после на този празен лист едни други хора ще ни напишат какво точно означава „нестереотипни роли на пола“. На тези точно хора със собствените ни пари на данъкоплатци трябва да платим, за да ни насадят „нестереотипни полови роли“.  По-надолу ще се досетим и кои са хората/НПО-тата.  

Подсказва ни го и любимото им „насилие над жените, основано на пола“. Ето това вече е безусловна присъда. Присъда над мъжа като роден насилник. Побойник по рождение. Възмутени ли сте? Не бързайте. Защото въпросът с „насилието, основано на пола“ е малко по-хлъзгав, отколкото си мислим. Либералните фашисти на име „правозащитници“ са му намерили цаката и тук – има и насилие на жени над мъже, основано на полов признак!

Моля?! Да, точно така. Ама как така – питате смаяно вие?! Ами нали точно това ви казваме – отговарят либералните фашисти – че самият пол е генератор на насилие! Затова е нашата борба – казват те – срещу половете и за налагането на „джендър“-ите.

Да, това е сатанинско изобретение! Бог е създател, дяволът е имитатор. Бог създаде два пола – „мъж и жена ги създаде“. Дяволът имитира двеста и двайсет джендъра. Без съмнение, това е шокиращо. И никакви „правозащитници“ не са тези, те са „кривозащитници“.  

Но нека нека продължим с Истанбулската. В нея има много откровени текстове, разкриващи в дълбочина истинския замисъл на анонимния „творчески“ колектив:

 

Гл. 1 ч. 4 ал. 3  Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.

 

Някъде в този текст да става дума за „насилие“? Нали Истанбулската се бори срещу насилието? Е? Някъде в този текст да виждате спомената думата „насилие“? Не, разбира се. На кукловодите не им пука за насилието и изобщо – за хората. Истинската цел е да бъдат „смлени“ обичаите и традициите, чрез наднационален натиск да бъдат преформатирани специфични национални модели. А пък думата „предразсъдъци“ е сложена единствено да внуши колко лоши са традициите и обичаите. Защото именно традициите и обичаите са истинската цел. И кой всъщност има проблем с българските обичаи и традиции, основани на стереотипните роли на пола и изобщо – какво лошо има в тези точно обичаи и традиции? Може ли да попитаме?

Не, не може! Приемайте я и не се обяснявайте! – това ни казва анонимното лоби, налагащо с незапомнен, чудовищен натиск една конвенция, която иначе не е задължителна.

Сега вече започваме да проумяваме защо е цялата тази „анонимна“ истерия.

Защото това е паневропейска наднационална матрица, целяща да разбие националните традиции и обичаи. Целяща да ерозира и „смеле“ този устойчив семеен модел от мъж и жена.

Така става ясно, че целта на Истанбулската не е да реши проблеми на национално ниво. Напротив, тя е предназначена да създава проблеми на национално ниво. Точно затова трябва да бъде приета такава наднационална конвенция. И точно затова кукловодите over there – там някъде – се отнасят с явна ехидност към всяко национално законодателство. Защото тяхната наднационална власт се нуждае от ефективни инструменти за подчинение на националните нива в целия континент и извън него.

Ето това е Истанбулската конвенция. И ето това са „джендър“-ите – езически капища на новата „кривозащитна“ религия – които „кривозащитниците“ искат на всяка цена да наложат.

Това е прословутият член 3, с който чрез думата „джендър“ въвежда законовото понятие „социален пол“. Защото „джендър“ няма дума-пряк аналог на български език. Добре, де, но тогава какво е „джендър“? Именно – не се знае. А тогава как така принуждават българския парламент да гласуват термин с неизвестен превод на български език? И как изобщо ще гласуват тази цялата отровна отвара от целенасочено неясна терминология, целяща единствено объркване?

 

Плам, пламти! Котел, бълбукай! Адска смес, мехури пукай!

 

Това е многократно повтореното заклинание на трите вещици от Шекспировата трагедия „Макбет“ – история за един патологичен стремеж към власт, постигната с убийство и договор с дявола. Вещиците варят своята адска смес, включвайки екзотични съставки като:  

„Змейска люспа, вълчи зъб,

пръча жлъчка, свински пъп…“

Гадно, но от сърце. Точно като някои от текстовете и целите на Истанбулската. А каква е целта на трите вещици /от „Макбет“/?

Да размият до заличаване моралните граници, да подменят хилядолетни етични категории и в крайна сметка да ни убедят, че:

„Зло — добро,

добро и зло

от едно са потекло“.

Ако това е така – че добро и зло от едно са потекло – тогава значи няма ни добро, ни зло. Няма ни бяло, ни черно. Всичко е едно и всичко е сиво. Само че съвременните Истанбулски вещици стигат по-далеч даже и от Шекспировите персонажи! Защото те искат да ни убедят, че доброто е зло, а злото е добро! Амбициозно начинание, нали? Злото в нашата съвременност явно е решено да надмине себе си от времената на Шекспир.

Все пак, класиката продължава да е актуална, защото следва указанията на шефката на вещиците – богинята на подземния свят Хеката:

 

Добре! Готови сте навреме

и всяка своя дял ще вземе.

Сега на феите игрите

наподобете вие трите

и всеки чар, в таз гозба смесен,

доомагьосайте със песен!

 

Коя е европейската Хеката на подземната власт? Къде живее тя? Какви указания дава на местните си вещици /разлетели се тези дни и у нас/ във всички европейски и не-европейски страни? /Защото в Съвета на Европа членуват и редица страни извън европейския континент/. Интересно е каква ще бъде песента на вещиците в предстоящите дебати при обсъждането на Истанбулската в нашия парламент. Със сигурност ще разпръскват чар и със сигурност ще се правят на феи. И със сигурност ще се опитат да ни омагьосват – къде с блага дума, къде с просъскване, къде с директно сплашване, ако им се върже някой. А не трябва да им се връзваме.

Защото никое отстъпване пред мрака не е довело до добро и никой, подписал договор със злото не е излязъл на печалба.

Тази история – както и историята на Макбет – също няма да завърши добре. Защото точно тази история е всъщност много по-стара, отколкото дори и добрият стар Шекспир. Защото това е един провален модел, който отново се опитват да ни пробутват и който – ако продължи така! – ще завърши със същия грандиозен провал. Това вече се е случвало – „не е възможно да не дойдат съблазните, но горко на онзи, чрез когото идват“.

 

Вавилонската конвенция…

 

Историята на Вавилонската кула е известна – Бог разбърква езиците на жадните за слава старовременни люде и оттам „ги разпръсва по цялата земя“. А Вавилон пък – за разлика от „джендър“ – има точен превод на български и означава „объркване“. Объркани езици, объркана комуникация, объркани понятия, объркани посоки и объркани ценности. Объркани лидери и объркано бъдеще. Вавилон. Да ви прилича на нещо днес?

Но нека да видим един малко известен факт от историята на тази прословута Вавилонска кула. За разлика от всичко строено дотогава – този проект е трябвало да бъде изграден от различни материали. Става въпрос не просто за кула, а за град, в който хората да живеят – ясно е, че такова множество не може да се събере в една кула. Но! Какви са тези други материали? Нетрадиционни за времето си материали, нестереотипни за онова строителство. Ето какви:

„Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяха вместо хоросан“.

Думата „вместо“ ясно разграничава традиционните практики тогава от идващото нововъведение. Дотогава са употребявани камъни и хоросан, но за Вавилон градивният материал е нетрадиционен – тухли и смола. Тухлите се правят от пръст – човекът е направен от пръст – и се пекат в пещ. А смолата не е от бор, както бихме си представили. Тази библейска смола е всъщност гъста лепкава смес от органичен произход /мъртви животни и растения/, подобна на мек разтопен асфалт. Добива се от ями в земята, където е натрупана в периода на потопа под голямото налягане на водата в анаеробна среда.

Добре, но защо изобщо трябва да се прави кула, след като Бог прави завет с Ной, че никога вече няма да има глобален потоп? Защото целта на славолюбивото и невярващо тогавашно множество е да се застрахова срещу втори потоп. Неверие. Заветите са забравени, ценностите са станали излишни, грешката ще бъде повторена, кулата ще бъде направен опит да бъде издигната. Както днес. И разбира се, както обикновено, това богопротивно съоръжение на глобалното его ще бъде изградено от нетрадиционни материали. Това е моделът. Вавилонската кула винаги е изграждана от нетрадиционни материали, нестереотипни роли на пола, джендъри и трансджедъри. Мъж – не. И жена – не. А нещо друго. Графа „друго“. Третият пол. Социален пол, различен от биологичния. Нетрадиционни „джендъри“ от неизбежната пръст, но слепени с нормативния асфалт на наднационални конвенции. Асфалтът е изолационен материал, предпазващ очистваща вода да не достига вътре.

Немският /да си дойдем на думата, понеже злото отново се е настанило в Берлин/ философ Зигмунд Бауман въвежда термина „течно общество“. И обяснява какви са неговите характеристики – пълно отсъствие на устойчиви ценностни ориентири. Лишено от смисъл е всяко позоваване на обществените ценности, идентифициращи отделния индивид като част от общност. Неудържим индивидуализъм, превърнал ближния от желан спътник в опасен конкурент, от когото трябва да се пазим. Този агресивен субективизъм подкопава основите на модерната епоха и при отсъствието на ценностни ориентири разтваря всичко в своего рода течливост. Треската на пожеланието мигновено превръща купеното в остаряло, поразявайки човека с потребителска булимия – новият телефон отстъпва на стария, но веднага трябва да го заменим и него с нов, за да участваме в тази потребителска оргия на ненаситното, самоцелно пожелание. Точно това е „течното общество“. Това е тази разложена, разтопена, втечнена ценностно-човешка смес /“мехури пукай!“/, в която „добро и зло все едно са потекло“. И точно от нея трябва да се гради новата Вавилонска кула. Защото „камъкът, който отхвърлиха зидарите“ не е необходим на архитектите на най-новия световен ред.  Никога не е бил. Божествено утвърдени институти като мъжки и женски пол /и няма други!/, като семейство от мъж и жена /и няма други!/, като майка и баща /и няма други!/ със своите деца – всичко това не става за градеж на най-новата Вавилонска кула. Трябва графа „друго“. Трябва трети, пети, десети пол. Друго, нестереотипно.  

Разбира се, Вавилон е изграждан само донякъде, защото той е концептуално неподлежащ на завършване. Винаги – с нетрадиционни материали и завинаги незавършен. Защото презираният от строителите фактор Бог винаги се намесва и резултатът от тази намеса остава като поука завинаги. А фактът, че днешните поколения са загърбили тази поука ще си остане за тяхна сметка – защото прадедите им отдавна са си платили сметката за онази, някогашна кула. Предстои да бъде предявена сметката за това, сегашно съоръжение.

 

…и „Прекрасният нов свят“

 

Но нека сега не говорим такива неща. Стига с това черногледство. Истанбулската конвенция и наднационалното законодателство ще решат всички проблеми и ще влезем в прекрасния нов свят. Гаранция за това е GREVIO. Не знаем какво е GREVIO? Нищо, не сме единствени. Има и едни други близо 240 души, повечето от които също все още не знаят, макар че агресивно ги принуждават да го гласуват. Така че нека да бъдем свободни от чувство за вина. А GREVIO e всъщност постоянен механизъм за наблюдение и контрол. Това пише в Истанбулската:

Гл. 9 Член 66 Експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие

 ал.1 Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (наричана по-нататък „GREVIO“) следи за изпълнението на настоящата Конвенция.

  И още:

Гл. 9 чл.68 ал. 1 Страните представят пред Генералния секретар на Съвета на Европа доклад за законодателни и други мерки, въвеждащи в сила разпоредбите на настоящата Конвенция, съставен на основата на изготвен от GREVIO въпросник, който да бъде разгледан от GREVIO.

 

Експертна група, която сама ще си изготви въпросник и сама ще си го разгледа?! Нима наистина сама? И откъде-накъде дори и най-добрите, но назначени /от някого/ експерти ще контролират несъвършени, но легитимно избрани национални органи като Президент, Парламент, Правителство, съдебна власт. Анонимни експерти ще извиват ръцете на национални институции, ще им дават оценка и практически ще ги натискат в желаната от анонимниците посока.  Това не се ли нарича съзнателен отказ от национален суверенитет? Не се ли нарича доброволно преливане на правомощия от националната държава към наднационални органи? Доброволно, защото Истанбулската има доброволен характер. Поне на книга, докато в реалността е нечуван натиск! Е, тогава защо да вярваме на добрите намерения на тези, които стоят зад Истанбулската конвенция и смятат да ни я прилагат, след като виждаме чудовищният натиск, с който те самите ни я налагат?!

Но това не е краят, това продължава:

Гл. 9, чл. 68 ал.4 GREVIO определя подходящите средства за провеждане на тази процедура по мониторинг. Тя може по-специално да приеме въпросник за всеки кръг на оценяване, който да служи като основа за процедурата на оценка на изпълнението от страните. Този въпросник се изпраща до всички страни. Страните отговарят на въпросника, както и на всяко друго искане за информация от GREVIO.

Добре, но каква информация и изпълнение на какво точно от страните, след като на всички ни е ясно, че нищо не е ясно?! И че няма яснота дори за значението на ключовата /очевидно третополова/ дума „джендър“? И че „стереотипни и нестереотипни роли на пола“ подлежи на свободно тълкуване и произволно прилагане! Кой ще определи как?!

Именно. GREVIO ще определи как, и ще ни го изтълкува и приложи това значение, защото ще напише всичко, което си иска. И ще го напише точно върху белия лист, върху който господарите на ГРЕВИО искат да принудят нашия парламент да се подпише. Празен наднационален чек, плащан с парите от нашия национален бюджет, за да ни се случват неща, които не искаме да ни се случват! И в същото време едни вещици пръскат чар и ни обещават светло бъдеще.

Олдъс Хъксли е автор на пророческата книга „Прекрасният нов свят“, написана през…1932. Измайсторена чрез генно инженерство, това е социална матрица от четири човешки модела – алфа, бета, делта и гама поколения. Всичко е подредено, стерилно, корпоративно ефективно… Нямаш право да обичаш една жена или един мъж. Полигамията е задължение, развратът е нормативно гарантиран, любовта между един мъж и една жена е наказуема отживелица. И все пак, днешните нечестивци надминават дори и Хъксли! Защото дори и неговата фантазия не достига извратеността на един – различен от биологичния – „социален пол“, който може да роди стотици измислени, но узаконени „джендъри“ под закрилата на закона.

Или с други думи – „Името ми е легион, защото сме мнозина“.

Може би си мислим, че все пак Истанбулската конвенция може да бъде приета с резерви и някои от нейните членове да не влязат в сила?

Това е много хитро от наша страна, но все пак – недостатъчно хитро. Защото член 78 на иначе доброволната Истанбулска конвенция, която е загрижена за жените и домашното насилие, напълно изключва всякакви резерви по отношение на „джендър“-текстовете.

Може и сами да проверим и да разсъждаваме– това все пак е публичен текст.

Засега Конвенция срещу разсъждаването все още не са въвели.  

Все още.