Този ден ще се помни като победа на българската нация над Соросовата корпорация

Този ден ще остане в историята.
Не само в българската история, и дори не само в европейската история.
Този ден ще остане в световната история като ден на здрав разум и национален характер във времена на налудничава извратеност и глобален ценностен разпад.
Този ден ще се помни като победа на българската нация над Соросовата корпорация.

Една малка страна доказа голям дух!
Едно наранено общество показа завидна имунна система!
Една национална институция пречупи задкулисния заговор за изграждане на нелегитимна наднационална властова мрежа – мрежа, насочена срещу държавите и нациите и пряко обслужваща Сорос и корпорациите.

Какви са измеренията на този съкрушителен удар срещу налудничавата джендър-идеология, заповядваща полът като социална роля и еднополовите „бракове“ като задължително проявление на „правата на човека“?

За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем, че залогът за ИК е бил огромен.
Истерията за нейното налагане се дължи на факта, че по време на българското европредседателство не просто е било предвидено да се приеме ИК на национално ниво. Предвидено е било да се приеме механизъм за действие на ИК на европейско ниво, задействащ властта на ГРЕВИО над националните страни. Това означава предоставяне на информация от соросоидните НПО към Съвета на Европа в Страсбург и натиск от ГРЕВИО към националните правителства за финансиране на тези НПО. /Все пак, Сорос дава донякъде, само да може после да взема повече/. Накратко, трябвало е джендър-организациите у нас да станат началници на националното правителство и да го командорят законно.

Разбира се, възможно е това да бъде направено сега в рамките на австрийското председателство. Но България няма да участва!
С днешното решение на Конституционния съд България е зона, свободна от джендър-идеология!

Какви са първите рационални изводи, освен многото емоционални и голямата радост за България?

1. Слугите на Сорос и на либерастката Клинтънова клика във всички нива на властта у нас трябва да поемат публична отговорност за „истанбулския“ натиск върху институциите и обществото!

Как така „този ключов въпрос за Европа“ се оказа с противоконституционни измерения?!

Как така председател на Народното събрание си позволява да нарича цяла България „тъмни сили“?!
8 Конституционни съдии „тъмни сили“ ли са?!
Кой ще отговори на този въпрос?!
Как така вицепрезидент и омбудсман, министър на правосъдието и министър на външните работи, кмет на София и евродепутати под една или друга форма си позволиха да оказват натиск и да вменяват вина на обществото, и да го изнудват да приеме една оказала се противоконституционна конвенция?!

Те нямат ли юридически съветници?!
Някои от тях нямат ли претенции самите те да са юристи?!
Колко струват дипломите им в този случай?!
Колко струва моралът им в този случай?!

Някой ще отговори ли?!
Или ще се ослушват да премине бурята и да се забрави?!

Само че тази буря ще се задържи и тяхното поведение няма да бъде забравено!
Напротив – ще бъде припомнено!
Защото утре отново ще дойдат избори и всички тези изнудвачи ще се появят на „килимчето“ на избирателите.
Е, чакаме ги с нетърпение!

2. Какво продължава да прави подписът на правосъдния министър на България под Истанбулската конвенция? На 21 април 2016 г. тогавашният правосъден министър Екатерина Захариева с дадени му правомощия от тогавашния Министерски съвет подписва Истанбулската конвенция.
Питаме в контекста на днешното решение на ИК – кога ще бъде оттеглен този министерски подпис?!
И да не се ослушват, защото ще продължим да питаме!

Питаме – ще изразят ли съжаление за нелепото си публично поведение и за обидите си към българския народ всичките „истанбулски“ изнудвачи на Соросовата ясла?!
И да не се ослушват, защото ще продължим да питаме!

Питаме – ще поемат ли отговорност ключови фактори в Министерството на образованието и науката за вкарването на джендър-идеологията в училищата и за посегателството над децата ни?!
И да не се ослушват, защото ще продължим да питаме!

Питаме – ще излязат ли с извинение бандата евродепутати, които спяха в телевизора, за да излъжат, да изнудят, да принудят гражданите на България да предадат децата си и семействата си на Сорос в името на една безумна, налудничава джендър-идеология?!

Кой Ви избра всичките Вас?!
Глобалният спекулант Сорос и зловещата Клинтънова клика, или ние, българските гласоподаватели?!

Не се ослушвайте, защото ще продължим да питаме и да ви припомняме!
И така – на всеки следващ избор, когато ще дойдете да ни правите мили очи и да ни се мазните!
Чакаме Ви!

3. Сорос приключи с аурата си на недосегаем и непобедим. Финито! Този глобален спекулант се оказа и досегаем, и победим от една малка България. Соросоидите губят стратегическото си психологическо предимство на всесилни контрольори в стил „каквото кажем ние, това става“. Не, свърши се с това! Една национална институция – Конституционния съд на Република България – днес сложи край на този зловещ мит.
С вяра и с любов към България, с решителност в закрила на семействата и домовете ни ние, българските граждани, може да преминем през всичко!
Включително и през лъжи и рекет, и да победим!

4. Човешката съвест и любовта към род и Родина надделя над политическата конюнктура. Срещу Истанбулската заплаха категорично и независимо един от друг застанаха отдалечени един от друг, и дори – диаметрално противоположни политици отляво и отдясно, от управляващи и опозиция.

Първият, който постави темата в общественото внимание и който никога не промени позицията си бе вицепремиерът Красимир Каракачанов. Всичко в публичното пространство започна още през декември миналата година, когато той категорично се противопостави на идеята Министерски съвет да одобри ИК и да я изпрати за гласуване в Народното събрание. Така започна всичко – това действие постави темата в центъра на обществения дебат и съпротивата срещу злото.
После се мина през гласуване в самия МС на 3 януари, когато правителството се раздели на две – 11 гласуваха „за“, 8 гласуваха „против“. За да се стигне до изявлението на Каракачанов – „Ако се направи опит за ратифициране на ИК, правителството ще падне“. Точно това беше преломната точка в публичния дебат, след което парламентът изпрати ИК в Конституционния съд, за да бъде отхвърлена днес.
Това е фактологично точното и е редно да бъде отдадено – както казва Левски – “ всекиму – своето!“
Защото много преувеличени спасители се появиха тези дни, та не е лошо да се помнят фактите. Както и имената на президента Радев, лидера на БСП Корнелия Нинова, депутатите от ГЕРБ Георги Марков, Красимир Велчев и Вежди Рашидов; председателя на ПГ на ОП Волен Сидеров и цялата парламентарна група на патриотите.
Всички те допринесоха за блокирането на всички възможности за гласуване в НС и за постигането на днешния успех!
И разбира се – поклон пред почитаемите конституционни съдии г-жа Кети Маркова, г-жа Мариана Карагьозова-Финкова, г-жа Стефка Стоева, г-жа Таня Райковска, г-жа Цанка Цанкова, г-н Борис Велчев, г-н Анастас Анастасов и г-н Гроздан Илиев.
Достойни!
Поклон доземи и благодарност с цяло сърце!

И нещо много важно и много знаково – категоричната роля на Българската православна църква! Ключов принос в тази епохална битка! Православната църква застана като истински закрилник на българския народ, като защитник на вярата и като носител на традиции и ценности, опазили националната ни идентичност през вековете! Тази нейна позиция – до която с признателност трябва да се отбележат позициите както на католици и протестанти, така и на мюфтийството! – се превърна в непреодолим фактор за „истанбулската“ клика в София.

5. Нека си представим, че коалиционен партньор на ГЕРБ бяха не хора с патриотични убеждения, а джендър-коалицията със соросоиден генезис „Да, България“. Днес Истанбулската щеше вече да е ратифицирана в НС. Затова да внимаваме кой вълк с каква овча кожа утре ще се яви на изборите, за да не го вкарваме отново вътре в кошарата, а да го оставим да стои отвън и да вие от глад.

6. Семейството е голяма сила в България! В разгара на дебата, когато ИК бе вкарана в парламента, родителите на един от депутатите от мнозинството му бяха казали следното: „Ние никога не сме ти се бъркали в политиката, но ако гласуваш за Истанбулската, помисли си дали имаш майка и баща и дали имаш бащин дом, в който да си идваш“. Иди и гласувай след това за Истанбулската! Голяма сила е семейството и думата на майката и бащата!
Голяма и невидима сила за онези промити мозъци в Брюксел и Страсбург! Непреодолима сила за тях!

7. Оттук нататък не трябва да забравяме – слугите на Сорос продължават да заемат важни позиции. В момента са в нокдаун, но ще се окопитят. И ще продължат да вършат всичко, за което са изпратени там.

Затова и ние трябва да продължим да вършим всичко, за да защитим семействата си!
Всичко, за да защитим бъдещето на децата ни!
Всичко, за да сме достойни за завета на родителите ни!

Битката бе ключова! Победата бе стратегическа!
Но войната сега започва!

Войната ще бъде дълга, ще бъде позиционна, ще бъде тактическа!

В тази война ще изтласкваме джендърите от техните ключови позиции на всички нива единствено ако сме такива, каквито бяхме досега – решителни, обединени, активни, всеотдайни, постоянни, безкористни!

Приятели,
с вяра и с любов към род и Родина, към дом и семейство – ние ще победим!

Да живее България!
Бог, Който ни даде тази победа е с нас!

 

Александър Урумов към Конституционния съд: “България цяла сега вази гледа“

 

Уважаеми дами и господа Конституционни съдии,
Утре, 17 юли, Ви предстои да разгледате делото за т.нар. Истанбулска конвенция и – дали утре или след седмица – да се произнесете относно нейната противоконституционност.

Ние, гражданите на България, които през последните 7 месеца отделихме толкова време, енергия, вяра, страст в борбата си срещу Истанбулската конвенция вече казахме мнението си.

Ние казахме мнението си по толкова ясен и непреклонен начин, че политическото лоби, надяващо се да пробута тези „отровни яйца в кадифена опаковка“ беше принудено да спре и да отстъпи.

Ние принудихме тези самозабравили се слуги на брюкселската политическа олигархия да отстъпят и да признаят своето безсилие.

Ние ви изпратихме за разглеждане т.нар. Истанбулска конвенция. Да, именно ние и нашата съпротива.

Ние, гражданите на Република България – християни, мюсюлмани, атеисти, агностици, българи, цигани, турци, арменци – всички ние застанахме като жив щит пред своите семейства, пред своите домове, пред паметта и примера на своите родители и своите баби и дядовци – и не допуснахме да бъде разрушен нашият свещен и неприкосновен храм – семейството от мъж и жена.

Храмът, в който сме провидяни и в който сме заченати.
Храмът, в който сме родени и в който сме израснали.
Храмът, който носим в душите си и който ще предадем на децата си.

Семейство от мъж и жена – и няма друго!
Мъжки и женски пол по рождение – и няма трети!
Полът като биологична категория – и нищо повече!
Никакви налудни либерал-фашистки видения не могат да бъдат превръщани в задължителни за нас юридически норми!

Лудостта и истерията на презадоволените, извратени, дехуманизирани лобистки групи по европейските политически върхове са проблем на обществата, които са ги допуснали.

Ние няма да позволим тази лудост да се разпростре над България и да ни бъде насила наложена и на нас.
Ние няма да жертваме нашия вечен храм – семейството от мъж и жена – заради лудостта на хора, временно сдобили се с власт, вместо с места за настаняване в специализирани психиатрични клиники.

Няма да се отречем от нашата национална държава, само защото тя има проблеми и кривици, за да я предадем на още по-изкривени и проблемни лобита в Брюксел, изплитащи своята задкулисна наднационална власт чрез „Истанбулски“ и други лукави конвенции.

Уважаеми дами и господа Конституционни съдии,
Вие сте пазителите на българската Конституция.
Вие сте положили клетва да защитавате тази Конституция.
Какъвто и да е бил Вашият професионален път до мига, в който сте дали този обет пред България, той е вече зад гърба Ви.

Днес важи единствено Вашият обет да пазите сърцето на българската държавност – Конституцията на Република България.

Ние сме спокойни за Вашето решение – преди всичко защото ние вече сме взели своето решение.

Каквото и да се случва занапред – ние ще отстояваме своята позиция и докрай ще защитаваме храма на семействата ни, наследен от предците ни.
Това е наша историческа отговорност и ние носим тази отговорност.

Днес е часът на Вашата лична историческа отговорност.

Време на изпитание и време на чест.

„България цяла сега вази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ви съзре!“, ако позволите тази уважителна перифраза на народния поет Иван Вазов.
„Венчайте България с лаврови венци!“

Направете ни горди със своето решение!

Направете ни уверени в силата на българската национална институция Конституционен съд на Република България!

Ние, българските граждани, Ви вярваме!

Да живее България!
Бог е с нас!

Александър Урумов,
гражданин на Република България
16.07.2018 г.

Писмото е заведено в деловодството на Конституционния съд на Република България под номер 235-ПГ/16.07.2018 г.

Защо джендърмерията изяде боя?

Александър Урумов

Първо, защото ги мързи. Мързи ги, та ги боли. Не им се работи, въпреки добрите пари, които получават. Свикнали са да нямат съпротива срещу себе си, а това вече не е така. Хич не е така. И сега са объркани от това, че някой може да работи с цялото си сърце за една кауза, без да има заплащане и при това да го прави решително и за дълго време. Това принуждава джендърмеристите да бачкат много повече за същите пари както досега, а това явно не им действа вдъхновяващо. Мързи ги, както вече отбелязахме.

Второ, господарите им са допуснали тежки грешки в кастинга на джендърмеристите. Тези хора са изключително дезориентирани и духовно объркани по принцип, а в напечена ситуация като сегашната напълно губят самообладание. Единственото, в което ги бива е да ръсят обиди и измишльотини, което е крайно неефективно, тъй като не печели никаква обществена подкрепа. Хората по принцип са подозрителни към тях, а какво остава в тази „истанбулска“ офанзива, в която напълно паднаха и без това нелепите им маски. Така че шефовете на „джендърмерията“ да си направят сметката занапред дали изобщо си струва да се разчита на такива шматки. Пари на вятъра. Вярно, тези пари са или откраднати от нашия национален бюджет под формата на проекти, или са от финансови спекулации и измами, тоест – откраднати са от други национални бюджети. Така че – откъдето дошло, там отишло. Но все пак – никой не е щастлив да си хвърля парите на вятъра, дори и когато са откраднати.

Трето, нямат рационални аргументи в битката. Никакви. Как да обяснят на хората, че ще изкоренят традициите и така ще изчезне насилието. Че нали от такива изкоренявания на традициите я докарахме дотук?! Целият 20 век все изкоренявахме – първо комунизмът изкорени капитализма, после капитализмът дойде да си го върне на комунизма, и накрая стана ето точно тази манджа с грозде. Какъвто им беше комунизмът, такъв им е и капитализмът. И на всичкото това отгоре, точно сега се появиха някакви джендъри и шулцове, дето пак ще изкореняват! И то не кое да е, ами точно семейството!
Ми то никакъв корен не остана в тая нашата страна! Това си казват хората. И джендърите копче не могат да им кажат, защото хората са си прави. А джендърите са си криви. И то много, много криви! Приличат на магьосници, на които вече не им работи магията. Не че преди им е работила, но просто никой не е обръщал внимание. Но това време свърши. Както изглежда, окончателно.

Четвърто, прозрачността им действа много зле, светлината ги притеснява неимоверно. Колкото повече ги осветяват, толкова по-зле се чувстват. Накрая ще вземат да се вкаменят, като тролове от „Властелинът на пръстените“. Да се притесняват от прозрачността точно тези, които непрекъснато говорят за прозрачност, та и непрекъснато проекти правят, и ненаситно бозаят от по няколко гърди? Да се паникьосват от светлината точно тези, които постоянно баят за откритост и ломотят против задкулисието? Какво не е наред?! Ами не, всичко си е наред. Просто са лицемери. Говорят едно, правят друго. Крадат по навик, лъжат инстинктивно. Джендърмерия. Дежурни шамани на всяка токсична идеология, която си плаща за услугите им.
Между другото, ще бъдат ли така нежни и добри повечето от тях да декларират своя публичен конфликт на интереси? Би могло да звучи така: „Аз съм продуцент в известно тв реалити и съм върл хомосексуалист. Поради това сред участниците в това тв реалити винаги има гей, лесбийка или транссексуален, или техни роднини, които адвокатстват на ЛГБТИ-интересите.“ И така нататък, примери има много.
Ще дочакаме ли да излязат и да си кажат – това е въпросът.

Пето, липса на креативност и ерудиция. Харизмата им е на депресарското ниво на фрустриран брюкселски чиновник в края на мандата. Нямат нито едно спечелило симпатии тв участие, нито един впечатляващ тематичен анализ до този момент. Опитите да компенсират интелектуалният си дефицит със злоба, обиди и демодиран ПР им носят обратен ефект. Съвсем обратен. Обратността е естествено състояние при тях, разбира се, но не им върши никаква работа. Не че страдаме от това, просто го отбелязваме. Както отбелязваме и фактът, че точно това интелектуално безсилие в стил „Дойче-веле“ е същевременно и най-претенциозно. Комплекс на тежък нарцисизъм. В крайна сметка, скучно. Не става нито за четене, нито за слушане.

Шесто, пълно отсъствие на вътрешна убеденост, която заменят с прояви на истерия и омраза. Защото единствената им кауза е собствената им кариера. И не са готови да я изгубят в никакъв случай! А кариерата не само е доста ограничен идеал, а в техният случай именно тя е все по-заплашена! Защото срещу тези индоктринирани джендърмеристи са се изправили в защита на децата си достатъчно решителни хора, за които залогът е много повече от пари и кариера! И очевидно в своята решителност са готови да отидат много по-далеч от противниците си.

Седмо, защото тръгнаха срещу основата, срещу фундамента на творението! И презряха факта, че има един неограничен и всемогъщ Творец, Който е достатъчно силен да защити своето творение.

Е, какво тогава да направят джендърмеристите? Да отидат да се оплачат на господарите си?! И какво ще постигнат? Единствено домашно насилие, нищо друго. Като един местен пес от европейско значение, който първо го изпратиха тук, след което набързо си тръгна, после господарите му там го нахокаха и пак го изпратиха обратно тук, понеже иначе не можело да има втори мандат.
Немили-недраги в джендърски вариант /да ни прости Господ, че използваме такава литературна илюстрация/.

И как тогава може да се разчита на тези клети джендърмери?

Мъчат и господарите си, мъчат и себе си, мъчат и нас.
Това е положението, „истанбулско“ е положението.
Ето затова джендърмерията изяде този здрав бой и ето затова ще яде бой и занапред.

Защото това не е краят, това е началото!

10 ползи от Истанбулската агресия

1. Народът радикално се събуди и се оказа, че хич не бил толкова прост, колкото им се иска на някои, а само се е правел:-)))) Което е древен национален спорт по нашите земи:-)))

2. Църквата застана наистина като скала! Какъв кураж дава на цялата нация едно толкова силно и категорично духовно лидерство! Позицията на БПЦ, на католици и на протестанти е изключително силна, духовно аргументирана и юридически безупречна!

3. Истанбулският натиск предизвика всекидневни национални молитви в православните храмове, пост и молитва сред протестантите – както някога в древните библейски времена избраният народ Израил заставаше срещу злото чрез пост и молитва към Бог. Това e епично и вдъхновяващо.

4. Становището на Главното мюфтийство срещу ИК се вписа в една голяма обществена картина, очертаваща реални възможности за ефективно взаимодействие в защитата на семейството от мъж и жена /и няма друго!/. Защитата на семейството е обединителна зона за нацията!

5. Невидимият досега НПО джендър-сектор бе принуден да излезе на светло и положението се оказа силно нефотогенично. Този добре захранен, впил се в редица държавни институции сив сектор се оказа с нулево „сиво“ вещество, истерично бълващ неразбираеми клишета в безсилна словесна агресия.
Грантови технолози, и нищо повече.
Попълвачи на формуляри.
Изпълнители на волята на невидимите си еврократични господари.
Не е добре.

6. Излезе на светло дългогодишната вредна практика избрани джендър-организации да командорят в министерства и агенции, без никой никога да им е давал легитимна власт върху секторните политики на законно избраните институции на националната държава. Сами сме си били полегнали пред тези анонимници и сами сме си били предали властта в техни ръце. Еми стига толкова.

7. Които трябва добре разбраха, че тая работа така няма да стане.

8. Натискът от Брюксел и Берлин ни показа едно неприятно изглеждащо, изкривено от злоба и надменност лице на самозабравила се еврокрация, която всъщност плаче за дълбоки реформи и за „довиждане“. /Може и в обратния ред, макар че ние обратните работи не ги харесваме много-много:-)/. Това е, от което се нуждаят видимо склерозиращите европейски институции – ясна промяна в полза на европейците. А не безвремие в полза на еврократите, както е сега.
Хора, това е нашата Европа и нямаме никакво намерение да се отказваме от нея – напротив! Искаме си я обратно!

9. Врагът е проникнал по-дълбоко, отколкото някога сме предполагали, но не толкова дълбоко, колкото със сигурност му се е искало. Сега е времето за настъпление.

10. „Докле е мъничка змията, елате да се съберем. С крака да й строшим главата, свободни да се назовем“.
Ако сега я пуснем вътре в дома ни, ще я храним с нашите собствени пари и с нашата собствена пасивност. И утре ще се чудим откъде се пръкна този огромен змей, необратимо уловил в пипалата си цялата ни образователна система на всички нива. И не само нея.

11, бонус-извод:-) Видяхме добре и не трябва да забравяме – Истанбулското зло е лукаво!
Истанбулското зло мутира през различни лица – „леви“ и „десни“, „богословски“ и „правозащитни“.
Истанбулското зло ще ни говори с различни гласове, ще ни умолява през различни телевизии, ще ни заплашва от различни телевизионни предавания.

Да не му вярваме и да не очакваме нищо добро от него!
И то също нека да не чака никакъв компромис от нас!

Защото – This is Bulgariaааа!:-)))))

Напред, приятели!:-)
Бог е с нас!

РЪКАТА, която пише на стената

Какво общо може да има една вавилонска случка отпреди 2500 години с едно „истанбулско“ напрежение от днешни дни?
И чия е ръката, която пише на стената?
И какво общо може да има старозаветната Книга на пророк Даниил с днешни събития?

Това се случило през една дълбока вавилонска нощ, когато цар Валтасар направил голямо парти на свои големци, с жените си и наложниците си. И както си пиели и забавлявали, изведнъж на замаяната царска глава й щукнало да му донесат свещените златни съдове от Соломоновия храм. Въпреки, че били трофеи от завладяването на Йерусалим от Навуходоносор, никой досега не си бил позволявал да посегне на тях. Имали си едно наум всички монарси дотогава, включително и самият Навуходоносор, който си имал много повече от едно наум.

Но нали е цар, изпълнили заповедта на Валтасар. Донесли златните съдове пред самозабравилия се владетел и всичките опиянени от власт и вино големци грабнали свещените съдове от Храма на Създателя. „Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове“, пише пророк Даниил за езическата им оргия.

И това посегателство слага началото на края:

„В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха срещу светилника, по стената на царския палат; и царят видя тази част от ръката, която пишеше. Тогава изгледът на царското лице се измени и мислите му го смущаваха, така че ставите на кръста му се разхлабиха и колената му се удряха едно в друго“.

В ужаса си царят обещал да направи равен на себе си онзи, който му изтълкува тези смразили духа му тайнствени думи на стената –
„М’не, м’не, т’кел, упарсин!“

Нито един придворен специалист не успял – нито един от цялото множество от астролози, врачки и специалисти по ретрограден Меркурий, с които се бил обградил Валтасар. Най-накрая се сетили да повикат възрастния вече пророк Даниил – „ще те направя равен на себе си“, казал му царят, за да го впечатли и мотивира. Не разбирал, че за един пророк такова предложение е всъщност унижение.

„Подаръците ти нека останат за теб и дай на друг наградите си“, отвърнал Божият човек и му обяснил напълно безплатно написаното от ръката на стената.

Ето какво значело това:
„Претеглен си на везните и си намерен за недостатъчен, Бог е преброил дните на царството ти и ги е свършил. 
Затова царството ти вече се отне и се даде на мидяни и на перси“, завършил пророкът.

Същата нощ самозабравилият се владетел бил убит и на трона застанал мидянинът Дарий.
Това бил краят на Валтасар и неговото царство. Край, настъпил заради оскверняването на съдовете от Храма на Създателя.

И все пак, какво е общото на тази случка с днешната реалност, освен тоталното главозамайване и окултните зависимости по някои от високите места у нас?
Общото е оскверняването на свещените съдове и предизвикването на Божия гняв.

Защото новозаветните свещени съдове са телата на хората.

Ето какво казва апостол Павел:
„Вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас… И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени“. /1 Коринтяни 6:19-20/

Цената е платена от Христос на кръста, това има предвид апостолът, който в друго свое послание добавя:
„А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас“ /2 Коринтяни 4:7/.

Днес нормативното „истанбулско“ безумие на съвременния Вавилон надминава светотатството на Валтасар – днес посегателството е насочено срещу самата Светая Светих на творението.

Защото именно телата са свещените новозаветни съдове, Храмът на Святия Дух.

Създателят, който направи човека от пръст и му вдъхна жизнено дихание, има много начини да защити свещения съд от посегателства – дори и посегателства на самото творение.

Затова, уважаеми съвременни Валтасари, не си играйте със сили, които очевидно не познавате, иначе няма да се държите по този опасен начин.

Не посягайте на свещените съдове, не посягайте на Храма на Святия Дух, като отворите вратата за мрака на „джендър“-идеологиите и „джендър“-практиките.

Спрете, докато е време.

Спрете, преди да видите ръката, която пише на стената.

Защото тогава няма да има връщане назад.

Вавилонската конвенция

„ЗЛО — ДОБРО, ДОБРО И ЗЛО, ОТ ЕДНО СА ПОТЕКЛО“?

Автор: Александър Урумов

Откъде идва натискът върху България да приеме Истанбулската конвенция – от Брюксел или по-скоро – от Берлин?

Защо е толкова силен този натиск да се приеме една пожелателна конвенция без задължителен характер?

Защо след като това е конвенция на Съвета на Европа, нито един от нейните автори и идеолози не желае да коментира и старателно отбягва въпроса за „джендърите“?

Защо е приета без гласуване в самия Съвет на Европа?!

Защо високопоставени хора у нас откровено лъжат – с почти истеричен и откровено панически тон – не само за характера и целите, а дори за самия текст, който е публичен?!

Защо политически жени са принудени „да се правят на мъже“ по медиите, а политически мъже са принудени да разкрият своята не толкова мъжествена страна при нейното налагане?

Защо висшият законодателен орган на страната е подложен на такава чудовищна преса от напълно анонимни хора?

Защо уж непримирими политически врагове изведнъж се съюзяват и са готови да разцепват собствените си партии, само и само да наложат този скандален документ?

И накрая – защо цели 11 страни от ЕС не искат да я ратифицират, а всички останали 17 са изразили множество резерви към различни текстове в нея?

Как така една конвенция /уж/ срещу насилието се налага с такова нечувано насилие?!

Защо точно наднационална конвенция, а не просто национален закон?

Всички аргументи в подкрепа на Истанбулската конвенция се сриват само при един-единствен въпрос – не може ли борбата с насилието над жени и домашното насилие /каквото е благовидното име на този акт/ да се води на ниво национално законодателство? В България има редица закони в тази сфера, като се започне с Конституцията и Наказателния кодекс и се продължи със:

          Закон за защита от домашното насилие и подзаконовите актове по прилагането му

          Закон за защита от дискриминация /и Комисия за защита от дискриминация!/

          Закон за закрила на детето и правилник за прилагане на Закона за закрила на детето

          Закон за равнопоставеност на жените и мъжете / ! Чл. 2. ал. 3 равно третиране на жените и мъжете и недопускане на дискриминация и насилие, основани на пола/.

          Закон за здравето, етични кодекси и др.

 Защо тогава „джендър“-организации и ЛГБТ-организации създават психоза в областта на насилието над жени и домашното насилие? Какво общо имат „джендър“-организациите с жените и с дома? Твърде отдалечена и предимно платонична, ако изобщо е връзка. Но не там е въпросът. На „джендърите“ откровено не им пука ни за жени, ни за дом, ни за борба с насилието. Единственото, което ги води е омразата към мъжа – „Спокойно, бели хетеро мъже! Сега рушим само патриархата“ – това бе написано на един от плакатите в подкрепа на Истанбулската. Омраза срещу мъжа! Ерозия на авторитета и подмяна. И точно затова е тази тяхна битка – за да бъде превърната думата „мъж“ в синоним на насилник /вместо закрилник/ и в синоним на престъпност. Мъж да се възприема като престъпник по рождение. Да, да, именно роден престъпник. Вижте този текст от Истанбулската, в който отровата /вижте думите в черно/ е сервирана сред изобилие от сладки медени думички:

Чл. 14 ал.1 “Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.”

Виждате ли как в черпака с мед са интегрирани капсулите с отрова?

Децата ще бъдат обучавани на „нестереотипни роли на пола“/?!/ – какво всъщност означава това?! Остава неясно засега. Това значи, че натискат парламентът на България да се подпише на празен лист, а после на този празен лист едни други хора ще ни напишат какво точно означава „нестереотипни роли на пола“. На тези точно хора със собствените ни пари на данъкоплатци трябва да платим, за да ни насадят „нестереотипни полови роли“.  По-надолу ще се досетим и кои са хората/НПО-тата.  

Подсказва ни го и любимото им „насилие над жените, основано на пола“. Ето това вече е безусловна присъда. Присъда над мъжа като роден насилник. Побойник по рождение. Възмутени ли сте? Не бързайте. Защото въпросът с „насилието, основано на пола“ е малко по-хлъзгав, отколкото си мислим. Либералните фашисти на име „правозащитници“ са му намерили цаката и тук – има и насилие на жени над мъже, основано на полов признак!

Моля?! Да, точно така. Ама как така – питате смаяно вие?! Ами нали точно това ви казваме – отговарят либералните фашисти – че самият пол е генератор на насилие! Затова е нашата борба – казват те – срещу половете и за налагането на „джендър“-ите.

Да, това е сатанинско изобретение! Бог е създател, дяволът е имитатор. Бог създаде два пола – „мъж и жена ги създаде“. Дяволът имитира двеста и двайсет джендъра. Без съмнение, това е шокиращо. И никакви „правозащитници“ не са тези, те са „кривозащитници“.  

Но нека нека продължим с Истанбулската. В нея има много откровени текстове, разкриващи в дълбочина истинския замисъл на анонимния „творчески“ колектив:

 

Гл. 1 ч. 4 ал. 3  Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.

 

Някъде в този текст да става дума за „насилие“? Нали Истанбулската се бори срещу насилието? Е? Някъде в този текст да виждате спомената думата „насилие“? Не, разбира се. На кукловодите не им пука за насилието и изобщо – за хората. Истинската цел е да бъдат „смлени“ обичаите и традициите, чрез наднационален натиск да бъдат преформатирани специфични национални модели. А пък думата „предразсъдъци“ е сложена единствено да внуши колко лоши са традициите и обичаите. Защото именно традициите и обичаите са истинската цел. И кой всъщност има проблем с българските обичаи и традиции, основани на стереотипните роли на пола и изобщо – какво лошо има в тези точно обичаи и традиции? Може ли да попитаме?

Не, не може! Приемайте я и не се обяснявайте! – това ни казва анонимното лоби, налагащо с незапомнен, чудовищен натиск една конвенция, която иначе не е задължителна.

Сега вече започваме да проумяваме защо е цялата тази „анонимна“ истерия.

Защото това е паневропейска наднационална матрица, целяща да разбие националните традиции и обичаи. Целяща да ерозира и „смеле“ този устойчив семеен модел от мъж и жена.

Така става ясно, че целта на Истанбулската не е да реши проблеми на национално ниво. Напротив, тя е предназначена да създава проблеми на национално ниво. Точно затова трябва да бъде приета такава наднационална конвенция. И точно затова кукловодите over there – там някъде – се отнасят с явна ехидност към всяко национално законодателство. Защото тяхната наднационална власт се нуждае от ефективни инструменти за подчинение на националните нива в целия континент и извън него.

Ето това е Истанбулската конвенция. И ето това са „джендър“-ите – езически капища на новата „кривозащитна“ религия – които „кривозащитниците“ искат на всяка цена да наложат.

Това е прословутият член 3, с който чрез думата „джендър“ въвежда законовото понятие „социален пол“. Защото „джендър“ няма дума-пряк аналог на български език. Добре, де, но тогава какво е „джендър“? Именно – не се знае. А тогава как така принуждават българския парламент да гласуват термин с неизвестен превод на български език? И как изобщо ще гласуват тази цялата отровна отвара от целенасочено неясна терминология, целяща единствено объркване?

 

Плам, пламти! Котел, бълбукай! Адска смес, мехури пукай!

 

Това е многократно повтореното заклинание на трите вещици от Шекспировата трагедия „Макбет“ – история за един патологичен стремеж към власт, постигната с убийство и договор с дявола. Вещиците варят своята адска смес, включвайки екзотични съставки като:  

„Змейска люспа, вълчи зъб,

пръча жлъчка, свински пъп…“

Гадно, но от сърце. Точно като някои от текстовете и целите на Истанбулската. А каква е целта на трите вещици /от „Макбет“/?

Да размият до заличаване моралните граници, да подменят хилядолетни етични категории и в крайна сметка да ни убедят, че:

„Зло — добро,

добро и зло

от едно са потекло“.

Ако това е така – че добро и зло от едно са потекло – тогава значи няма ни добро, ни зло. Няма ни бяло, ни черно. Всичко е едно и всичко е сиво. Само че съвременните Истанбулски вещици стигат по-далеч даже и от Шекспировите персонажи! Защото те искат да ни убедят, че доброто е зло, а злото е добро! Амбициозно начинание, нали? Злото в нашата съвременност явно е решено да надмине себе си от времената на Шекспир.

Все пак, класиката продължава да е актуална, защото следва указанията на шефката на вещиците – богинята на подземния свят Хеката:

 

Добре! Готови сте навреме

и всяка своя дял ще вземе.

Сега на феите игрите

наподобете вие трите

и всеки чар, в таз гозба смесен,

доомагьосайте със песен!

 

Коя е европейската Хеката на подземната власт? Къде живее тя? Какви указания дава на местните си вещици /разлетели се тези дни и у нас/ във всички европейски и не-европейски страни? /Защото в Съвета на Европа членуват и редица страни извън европейския континент/. Интересно е каква ще бъде песента на вещиците в предстоящите дебати при обсъждането на Истанбулската в нашия парламент. Със сигурност ще разпръскват чар и със сигурност ще се правят на феи. И със сигурност ще се опитат да ни омагьосват – къде с блага дума, къде с просъскване, къде с директно сплашване, ако им се върже някой. А не трябва да им се връзваме.

Защото никое отстъпване пред мрака не е довело до добро и никой, подписал договор със злото не е излязъл на печалба.

Тази история – както и историята на Макбет – също няма да завърши добре. Защото точно тази история е всъщност много по-стара, отколкото дори и добрият стар Шекспир. Защото това е един провален модел, който отново се опитват да ни пробутват и който – ако продължи така! – ще завърши със същия грандиозен провал. Това вече се е случвало – „не е възможно да не дойдат съблазните, но горко на онзи, чрез когото идват“.

 

Вавилонската конвенция…

 

Историята на Вавилонската кула е известна – Бог разбърква езиците на жадните за слава старовременни люде и оттам „ги разпръсва по цялата земя“. А Вавилон пък – за разлика от „джендър“ – има точен превод на български и означава „объркване“. Объркани езици, объркана комуникация, объркани понятия, объркани посоки и объркани ценности. Объркани лидери и объркано бъдеще. Вавилон. Да ви прилича на нещо днес?

Но нека да видим един малко известен факт от историята на тази прословута Вавилонска кула. За разлика от всичко строено дотогава – този проект е трябвало да бъде изграден от различни материали. Става въпрос не просто за кула, а за град, в който хората да живеят – ясно е, че такова множество не може да се събере в една кула. Но! Какви са тези други материали? Нетрадиционни за времето си материали, нестереотипни за онова строителство. Ето какви:

„Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяха вместо хоросан“.

Думата „вместо“ ясно разграничава традиционните практики тогава от идващото нововъведение. Дотогава са употребявани камъни и хоросан, но за Вавилон градивният материал е нетрадиционен – тухли и смола. Тухлите се правят от пръст – човекът е направен от пръст – и се пекат в пещ. А смолата не е от бор, както бихме си представили. Тази библейска смола е всъщност гъста лепкава смес от органичен произход /мъртви животни и растения/, подобна на мек разтопен асфалт. Добива се от ями в земята, където е натрупана в периода на потопа под голямото налягане на водата в анаеробна среда.

Добре, но защо изобщо трябва да се прави кула, след като Бог прави завет с Ной, че никога вече няма да има глобален потоп? Защото целта на славолюбивото и невярващо тогавашно множество е да се застрахова срещу втори потоп. Неверие. Заветите са забравени, ценностите са станали излишни, грешката ще бъде повторена, кулата ще бъде направен опит да бъде издигната. Както днес. И разбира се, както обикновено, това богопротивно съоръжение на глобалното его ще бъде изградено от нетрадиционни материали. Това е моделът. Вавилонската кула винаги е изграждана от нетрадиционни материали, нестереотипни роли на пола, джендъри и трансджедъри. Мъж – не. И жена – не. А нещо друго. Графа „друго“. Третият пол. Социален пол, различен от биологичния. Нетрадиционни „джендъри“ от неизбежната пръст, но слепени с нормативния асфалт на наднационални конвенции. Асфалтът е изолационен материал, предпазващ очистваща вода да не достига вътре.

Немският /да си дойдем на думата, понеже злото отново се е настанило в Берлин/ философ Зигмунд Бауман въвежда термина „течно общество“. И обяснява какви са неговите характеристики – пълно отсъствие на устойчиви ценностни ориентири. Лишено от смисъл е всяко позоваване на обществените ценности, идентифициращи отделния индивид като част от общност. Неудържим индивидуализъм, превърнал ближния от желан спътник в опасен конкурент, от когото трябва да се пазим. Този агресивен субективизъм подкопава основите на модерната епоха и при отсъствието на ценностни ориентири разтваря всичко в своего рода течливост. Треската на пожеланието мигновено превръща купеното в остаряло, поразявайки човека с потребителска булимия – новият телефон отстъпва на стария, но веднага трябва да го заменим и него с нов, за да участваме в тази потребителска оргия на ненаситното, самоцелно пожелание. Точно това е „течното общество“. Това е тази разложена, разтопена, втечнена ценностно-човешка смес /“мехури пукай!“/, в която „добро и зло все едно са потекло“. И точно от нея трябва да се гради новата Вавилонска кула. Защото „камъкът, който отхвърлиха зидарите“ не е необходим на архитектите на най-новия световен ред.  Никога не е бил. Божествено утвърдени институти като мъжки и женски пол /и няма други!/, като семейство от мъж и жена /и няма други!/, като майка и баща /и няма други!/ със своите деца – всичко това не става за градеж на най-новата Вавилонска кула. Трябва графа „друго“. Трябва трети, пети, десети пол. Друго, нестереотипно.  

Разбира се, Вавилон е изграждан само донякъде, защото той е концептуално неподлежащ на завършване. Винаги – с нетрадиционни материали и завинаги незавършен. Защото презираният от строителите фактор Бог винаги се намесва и резултатът от тази намеса остава като поука завинаги. А фактът, че днешните поколения са загърбили тази поука ще си остане за тяхна сметка – защото прадедите им отдавна са си платили сметката за онази, някогашна кула. Предстои да бъде предявена сметката за това, сегашно съоръжение.

 

…и „Прекрасният нов свят“

 

Но нека сега не говорим такива неща. Стига с това черногледство. Истанбулската конвенция и наднационалното законодателство ще решат всички проблеми и ще влезем в прекрасния нов свят. Гаранция за това е GREVIO. Не знаем какво е GREVIO? Нищо, не сме единствени. Има и едни други близо 240 души, повечето от които също все още не знаят, макар че агресивно ги принуждават да го гласуват. Така че нека да бъдем свободни от чувство за вина. А GREVIO e всъщност постоянен механизъм за наблюдение и контрол. Това пише в Истанбулската:

Гл. 9 Член 66 Експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие

 ал.1 Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (наричана по-нататък „GREVIO“) следи за изпълнението на настоящата Конвенция.

  И още:

Гл. 9 чл.68 ал. 1 Страните представят пред Генералния секретар на Съвета на Европа доклад за законодателни и други мерки, въвеждащи в сила разпоредбите на настоящата Конвенция, съставен на основата на изготвен от GREVIO въпросник, който да бъде разгледан от GREVIO.

 

Експертна група, която сама ще си изготви въпросник и сама ще си го разгледа?! Нима наистина сама? И откъде-накъде дори и най-добрите, но назначени /от някого/ експерти ще контролират несъвършени, но легитимно избрани национални органи като Президент, Парламент, Правителство, съдебна власт. Анонимни експерти ще извиват ръцете на национални институции, ще им дават оценка и практически ще ги натискат в желаната от анонимниците посока.  Това не се ли нарича съзнателен отказ от национален суверенитет? Не се ли нарича доброволно преливане на правомощия от националната държава към наднационални органи? Доброволно, защото Истанбулската има доброволен характер. Поне на книга, докато в реалността е нечуван натиск! Е, тогава защо да вярваме на добрите намерения на тези, които стоят зад Истанбулската конвенция и смятат да ни я прилагат, след като виждаме чудовищният натиск, с който те самите ни я налагат?!

Но това не е краят, това продължава:

Гл. 9, чл. 68 ал.4 GREVIO определя подходящите средства за провеждане на тази процедура по мониторинг. Тя може по-специално да приеме въпросник за всеки кръг на оценяване, който да служи като основа за процедурата на оценка на изпълнението от страните. Този въпросник се изпраща до всички страни. Страните отговарят на въпросника, както и на всяко друго искане за информация от GREVIO.

Добре, но каква информация и изпълнение на какво точно от страните, след като на всички ни е ясно, че нищо не е ясно?! И че няма яснота дори за значението на ключовата /очевидно третополова/ дума „джендър“? И че „стереотипни и нестереотипни роли на пола“ подлежи на свободно тълкуване и произволно прилагане! Кой ще определи как?!

Именно. GREVIO ще определи как, и ще ни го изтълкува и приложи това значение, защото ще напише всичко, което си иска. И ще го напише точно върху белия лист, върху който господарите на ГРЕВИО искат да принудят нашия парламент да се подпише. Празен наднационален чек, плащан с парите от нашия национален бюджет, за да ни се случват неща, които не искаме да ни се случват! И в същото време едни вещици пръскат чар и ни обещават светло бъдеще.

Олдъс Хъксли е автор на пророческата книга „Прекрасният нов свят“, написана през…1932. Измайсторена чрез генно инженерство, това е социална матрица от четири човешки модела – алфа, бета, делта и гама поколения. Всичко е подредено, стерилно, корпоративно ефективно… Нямаш право да обичаш една жена или един мъж. Полигамията е задължение, развратът е нормативно гарантиран, любовта между един мъж и една жена е наказуема отживелица. И все пак, днешните нечестивци надминават дори и Хъксли! Защото дори и неговата фантазия не достига извратеността на един – различен от биологичния – „социален пол“, който може да роди стотици измислени, но узаконени „джендъри“ под закрилата на закона.

Или с други думи – „Името ми е легион, защото сме мнозина“.

Може би си мислим, че все пак Истанбулската конвенция може да бъде приета с резерви и някои от нейните членове да не влязат в сила?

Това е много хитро от наша страна, но все пак – недостатъчно хитро. Защото член 78 на иначе доброволната Истанбулска конвенция, която е загрижена за жените и домашното насилие, напълно изключва всякакви резерви по отношение на „джендър“-текстовете.

Може и сами да проверим и да разсъждаваме– това все пак е публичен текст.

Засега Конвенция срещу разсъждаването все още не са въвели.  

Все още.