Дъгата като заложник на ЛГБТ

Ще стане малко като неделна проповед, ама няма лошо. Даже напротив.
За дъгата ми е думата. Дъгата е символ на завет между Бог и хората. И като знак за ново начало на Земята. Но нека караме поред.
Вероятно от векове прилагателното „Допотопно“ се използва като синоним на изостаналост и като антипод на модерност.
Крайните либерали и ЛГБТ-активисти днес с удоволствие биха използвали този термин по отношение на християнските ценности и на хората, които ги споделят.
Изненадващо на пръв поглед, но историята говори друго. Всъщност, именно агресивните либерали и ЛГБТ-екстремисти са символ на допотопното състояние на човешката цивилизация.
Защо? Защото допотопната цивилизация е унищожена с глобален потоп именно заради повсеместния разврат, възцарил се на земята – „умножаващото се нечестие“. /Битие 6:5-7/.
Тази история започва така:
И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие. И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята. И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята! /Битие 6:11-13/
Съвременно звучи. Тогава се случва потопът. И след него Бог казва:
„И Бог каза: Ето знакът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мен и вас, и всяко живо същество, което е с вас: поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята. Когато докарам облака на земята, дъгата ще се яви в облака, и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас, и всяко живо същество от всяка плът, и водите няма вече да станат потоп, за да изтребят всяка плът. Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да помня вечния завет между Бога и всяко живо същество от всяка плът, което е на земята. И Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който поставих между Мен и всяка плът, която е на земята.“/Битие 9:12-17/
Дъгата е символ на мир между Бог и творението – „всяко живо същество от всяка плът“.
Дъгата е знак за ново и чисто начало, нова ера на Земята.
Водната стихия унищожава злото и измива планетата, за да започне след-потопната епоха.
И в наши дни точно този допотопен дух на непримиримото зло, на глобалното насилие, на духовната извратеност – точно тази старовременна змия чрез своите слуги се протяга и обсебва дъгата.
И я превръща в символ на разврат и насилие, в знаме на подновената война срещу Създателя.
Това е дъгата, която новите слуги на старите демони ще развеят на извратената хомосексуална манифестация, която ще видим на 9 юни.
Импорт на гейове специално за случая и експорт на пропагандни клишета за успеха на борбата с дискриминацията у нас.
Допотопните демони с нови дрехи и стари претенции за модерност.
Дъгата, символ на победата над злото, днес е превърната в заложник на злото – така стоят нещата с либералния екстремизъм.

А как унищожението на злото променя климата на цялата планета и какви са били климатичните условия на Земята преди потопа – това също е интересна тема за следваща статия.

Край на разговора

 

Защо джендърмерията изяде боя?

Александър Урумов

Първо, защото ги мързи. Мързи ги, та ги боли. Не им се работи, въпреки добрите пари, които получават. Свикнали са да нямат съпротива срещу себе си, а това вече не е така. Хич не е така. И сега са объркани от това, че някой може да работи с цялото си сърце за една кауза, без да има заплащане и при това да го прави решително и за дълго време. Това принуждава джендърмеристите да бачкат много повече за същите пари както досега, а това явно не им действа вдъхновяващо. Мързи ги, както вече отбелязахме.

Второ, господарите им са допуснали тежки грешки в кастинга на джендърмеристите. Тези хора са изключително дезориентирани и духовно объркани по принцип, а в напечена ситуация като сегашната напълно губят самообладание. Единственото, в което ги бива е да ръсят обиди и измишльотини, което е крайно неефективно, тъй като не печели никаква обществена подкрепа. Хората по принцип са подозрителни към тях, а какво остава в тази „истанбулска“ офанзива, в която напълно паднаха и без това нелепите им маски. Така че шефовете на „джендърмерията“ да си направят сметката занапред дали изобщо си струва да се разчита на такива шматки. Пари на вятъра. Вярно, тези пари са или откраднати от нашия национален бюджет под формата на проекти, или са от финансови спекулации и измами, тоест – откраднати са от други национални бюджети. Така че – откъдето дошло, там отишло. Но все пак – никой не е щастлив да си хвърля парите на вятъра, дори и когато са откраднати.

Трето, нямат рационални аргументи в битката. Никакви. Как да обяснят на хората, че ще изкоренят традициите и така ще изчезне насилието. Че нали от такива изкоренявания на традициите я докарахме дотук?! Целият 20 век все изкоренявахме – първо комунизмът изкорени капитализма, после капитализмът дойде да си го върне на комунизма, и накрая стана ето точно тази манджа с грозде. Какъвто им беше комунизмът, такъв им е и капитализмът. И на всичкото това отгоре, точно сега се появиха някакви джендъри и шулцове, дето пак ще изкореняват! И то не кое да е, ами точно семейството!
Ми то никакъв корен не остана в тая нашата страна! Това си казват хората. И джендърите копче не могат да им кажат, защото хората са си прави. А джендърите са си криви. И то много, много криви! Приличат на магьосници, на които вече не им работи магията. Не че преди им е работила, но просто никой не е обръщал внимание. Но това време свърши. Както изглежда, окончателно.

Четвърто, прозрачността им действа много зле, светлината ги притеснява неимоверно. Колкото повече ги осветяват, толкова по-зле се чувстват. Накрая ще вземат да се вкаменят, като тролове от „Властелинът на пръстените“. Да се притесняват от прозрачността точно тези, които непрекъснато говорят за прозрачност, та и непрекъснато проекти правят, и ненаситно бозаят от по няколко гърди? Да се паникьосват от светлината точно тези, които постоянно баят за откритост и ломотят против задкулисието? Какво не е наред?! Ами не, всичко си е наред. Просто са лицемери. Говорят едно, правят друго. Крадат по навик, лъжат инстинктивно. Джендърмерия. Дежурни шамани на всяка токсична идеология, която си плаща за услугите им.
Между другото, ще бъдат ли така нежни и добри повечето от тях да декларират своя публичен конфликт на интереси? Би могло да звучи така: „Аз съм продуцент в известно тв реалити и съм върл хомосексуалист. Поради това сред участниците в това тв реалити винаги има гей, лесбийка или транссексуален, или техни роднини, които адвокатстват на ЛГБТИ-интересите.“ И така нататък, примери има много.
Ще дочакаме ли да излязат и да си кажат – това е въпросът.

Пето, липса на креативност и ерудиция. Харизмата им е на депресарското ниво на фрустриран брюкселски чиновник в края на мандата. Нямат нито едно спечелило симпатии тв участие, нито един впечатляващ тематичен анализ до този момент. Опитите да компенсират интелектуалният си дефицит със злоба, обиди и демодиран ПР им носят обратен ефект. Съвсем обратен. Обратността е естествено състояние при тях, разбира се, но не им върши никаква работа. Не че страдаме от това, просто го отбелязваме. Както отбелязваме и фактът, че точно това интелектуално безсилие в стил „Дойче-веле“ е същевременно и най-претенциозно. Комплекс на тежък нарцисизъм. В крайна сметка, скучно. Не става нито за четене, нито за слушане.

Шесто, пълно отсъствие на вътрешна убеденост, която заменят с прояви на истерия и омраза. Защото единствената им кауза е собствената им кариера. И не са готови да я изгубят в никакъв случай! А кариерата не само е доста ограничен идеал, а в техният случай именно тя е все по-заплашена! Защото срещу тези индоктринирани джендърмеристи са се изправили в защита на децата си достатъчно решителни хора, за които залогът е много повече от пари и кариера! И очевидно в своята решителност са готови да отидат много по-далеч от противниците си.

Седмо, защото тръгнаха срещу основата, срещу фундамента на творението! И презряха факта, че има един неограничен и всемогъщ Творец, Който е достатъчно силен да защити своето творение.

Е, какво тогава да направят джендърмеристите? Да отидат да се оплачат на господарите си?! И какво ще постигнат? Единствено домашно насилие, нищо друго. Като един местен пес от европейско значение, който първо го изпратиха тук, след което набързо си тръгна, после господарите му там го нахокаха и пак го изпратиха обратно тук, понеже иначе не можело да има втори мандат.
Немили-недраги в джендърски вариант /да ни прости Господ, че използваме такава литературна илюстрация/.

И как тогава може да се разчита на тези клети джендърмери?

Мъчат и господарите си, мъчат и себе си, мъчат и нас.
Това е положението, „истанбулско“ е положението.
Ето затова джендърмерията изяде този здрав бой и ето затова ще яде бой и занапред.

Защото това не е краят, това е началото!

„Истанбулски“ статистики и насилие над цял един народ

Александър Урумов

Тези дни една чужда компания за дамски козметични продукти призова своите служители, дистрибутори и клиенти у нас да подкрепят въвеждането на Истанбулската конвенция. У нас, не у тях.

В този козметичен призив се споменава между другото, че в България всеки четвърти мъж в България е престъпник. Неизбежно следствие – има ли жертва, има и престъпник.

От парламентарната трибуна по време на „истанбулските“ напъни се чуха още по-смели статистически полети на изящната словесност – „1 милион жени в България са жертва на домашно насилие“. /За какъв период от време – 1 година или 1 век, това изящната словесност не го каза. Но нека не издребняваме, все пак има хора с мащабно виждане за собствената си некомпетентност/.

В този случай дори бе споменат и източник на тази информация – „по данни на неправителствени организации“. Разбира се, това е толкова конкретен източник, колкото е конкретно и следното пространствено-темпорално упътване – „много отдавна, в една отдалечена галактика“. Знаете ли коя е тая отдалечена галактика? Не? Е, когато узнаете, тогава ще узнаете и кои са тези НПО, подали статистическата информация на козметичната загриженост и на изящната словесност.

Междувременно можем да поразсъждаваме малко, докато все още няма някоя конвенция в защита на задължителното умствено бездействие.

В България, според преброяването от 2011 г, има 3 777 999 жени, или 51.3% от населението на страната.

Мъжете на свой ред са 3 586 571 души, или 48,7 % от общ брой на населението – 7 364 570 души.

Не се отчайвате от числата, /почти/ свършихме. И ето какво се получава.

Ако наистина допуснем, че всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие, то значи, че 950 хиляди жени у нас са пребивани, измъчвани, тормозени физически и/или психически.

950 хиляди жертви-жени!

Съответно у нас има 950 хиляди престъпници-мъже!

И това се случва в домашни условия, пред очите и на други членове на семейството!

Логично е тогава този тормоз да се случва пред очите на поне около 950 хиляди деца и/или възрастни хора, които са членове на тези семейства и са безпомощни свидетели на случващото се!

Сумарно това означава, че 2 850 000 /два милиона осемстотин и петдесет хиляди/ български граждани са в ролята на жертва, престъпник или свидетел на домашно насилие.

Това са 35% от населението!

35% от населението на страната е въвлечено в домашно насилие!

Разбирате ли каква чудовищна вина се опитват да ни вменят „истанбулците“?! Да вменят чудовищна вина на народа на цяла една страна само и само да го накарат да се чувства виновен и да се подчини на зловещия им социален джендъризъм!

Може би някой ще каже, че нещата стоят точно така и че това е положението, и че наистина е баш такава „истанбулската“ истина за клетата ни страна. Но понеже няма реална статистика и… Стоп! Стоп да попитаме?! Защо няма реална статистика?! Защо в Германия има реална статистика, а в България няма реална статистика?!

Ще се върнем на България отново в друга статия по този въпрос, но сега ще продължим с реалната немска статистика.

Според нея, в Германия случаите на домашно насилие са около 100 хиляди. Впечатляващо число, наистина. Но не и на фона на /поне/ 80 милиона население на Федералната Република. Вероятно е около 85 заедно с последната емигрантска вълна, но нека се види, че и ние също сме ларж в сметките, затова ще ги закръглим на 80, та по-лесно да смятаме.

И знаете ли какво се получава, като разделим 100 000 случая на 80 милиона души?

Получава се, че жертва на домашно насилие в Германия са…0.125% от населението на страната.

Не, няма грешка – 0.125% или 1/8 от 1% от населението на Германия.

А в България – ако наистина има 950 хиляди насилени жени според НПО – тогава у нас са цели 13% от населението на страната!

Извинявайте! Баба ми, която редовно упражняваше домашно насилие върху скромната ми непослушна персона като малък – та баба ми казваше: Бива, бива, ама бивол за курбан не бива!

Перифразирано – Бива, бива, ама цял един народ за подигравка не бива!

Сериозно изречено, всеки сам може да си направи изводите.

В заключение трябва ясно да бъде казано едно:

Насилието над ВСЯКО човешко същество е престъпление!

/Освен в случаите на изпълнение на предвидено в закона наказание за престъпление/.

Насилието над жени, над деца, над беззащитни възрастни хора, над мъже – ВСЯКО насилие е отвратително и заслужава наказание!

Но жалко за горките насилени жени – защото такива реално има и със сигурност някои от тях дори и не смеят да се оплачат – жалко за всички тях с такива повърхностни, некомпетентни или дори – злонамерени „защитници“.

Лъжата, истерията, изнудването чрез вменяване на вина на цял един народ – това е подигравка с жертвите на насилие, нуждаещи се от реална подкрепа и реална грижа!

Това е подигравка и с необходимостта от превенция на насилието във всичките му форми в нашето общество.

Защото прословутата вече Истанбулска конвенция и нечуваният натиск за нейното приемане сами по себе си се превърнаха в пример за насилие над цял народ.

Ето това нека си спомним, когато следващият път чуем от телевизора:

„1 милион души по данни на НПО“.

А за козметичната компания и нейната социална безотговорност тепърва ще си говорим – как така една световна мега-корпорация се включва в чудовищния натиск срещу децата на този народ, който все още купува нейните продукти.

Но какво пък – „много отдавна, в една отдалечена галактика“ може би вече зрее бунт срещу чудовищния натиск на Канцлера. Защото вече се усеща, че и в нашия филм Канцлерът се превръща в Император.

По данни на НПО, разбира се.