Набързо през Родопите

На Нели, която си отиде замалко

 

Набързо през Родопите,

през бързеи, през закъснели

снопи от трева горчива.

Не ни личи,

че сме щастливи.

Не знаем, че сме заедно

и затова така…набързо…

 

Набързо през кафявото,

през жълтото,

през рижавото на листата.

И няма спор – тук, в планината,

всеки бук и всеки бор

е със корона и е трон,

поставен в храма на балкана.

 

Набързо преминаваме –

небесни поданици сме.

И корените, и короните

ни чакат на небето.

Където няма глад, тъга…

 

Но мисля, че точно сега –

макар и да съм още млад –

сега говоря с теб – приятелко,

отишла си замалко…

Нали ще е безкрайно жалко,

да ти говоря, като остарея,

защото ти – останала си млада –

ще се засмееш на

ненужната ти мъдрост.

 

Ще махнеш с ръка и ще тичаш

напред устремено…

На младостта единствено прилича,

на нея само е простено

да мине ей така…набързо през Родопите…