Шивачът на задължителната /уж/ различност

Александър Урумов

Викахме му Дзипиликопче.
Беше един енергичен и много бързоговорещ чичко. Влакът-стрела на неразбираемата реч.
А прозвището Дзипиликопче се получи от единственото изречение, което ние, децата от моето родно градче, успявахме да схванем.
Беше шивач. Всъщност, беше шивачът на градчето:-)
И ни питаше „цип или копче“, докато ни взимаше размерите, защото ни шиеше панталони. Едни и същи панталони.
Стотици деца, един шивач. Няма време за губене!
Нямаше други въпроси:-)
Кройки-мройки, ала-бала.
Нали имаш гащи да носиш, сиреч – панталони:-))))))
Вземай и бягай:-) И гледай да не ги скъсаш, защото един е шивачът, а поръчките са много:-)
Носехме си наши платове. Те не бяха много различни, тези платове. Откъде да намериш толкова различни по онова време:-) Оттук-оттам някой габардин:-), по изключение.
Беше мило. Така поне изглежда днес от дистанцията на времето. Изглежда дори трогателно:-)
Дзипиликопче.
Бяхме деца.
Защо ви разказвам това?:-)
Защото никак не е трогателен устремът, с който днес един друг шивач иска да ни ушие едни и същи дрехи. И всички да са уж задължително различни.
Вече не сме деца.
Вече сме преживели матрицата на задължителната еднаквост.
Днес ни налагат матрицата на задължителната различност.
И дори не ни питат – цип или копче.
И дори се ядосват, когато ние питаме за какво са ни тези странни и нелепи гащи в цветовете на дъгата, в които иска да ни ушие шивачът на задължителната различност.
Не, не искаме да носим тези гейски гащи на задължителната различност.
Ние си имаме наши дрехи. В тях се чувстваме добре. И ако не се чувстваме добре, това не е проблем на гейския шивач.
Ние си имаме наше общество. И то не е отровено общество.
Да, може да боледува, но е живо!
И лекарят не е шивачът на отровеното общество, който вече евтаназира едни други общества.
И лекарството не е матрицата на задължителната гейщина, която вече отрови едни други общества.
Сбъркал си адреса, шивачо на задължителната /уж/ различна матрица.
И дори формално да ни попиташ – „цип или копче“ – ние няма да ти отговорим.
Защото вече не ти задаваш въпросите.
Вече ние задаваме въпросите.
А ти ще трябва да отговаряш пред нас.
Всъщност, не само пред нас.
Подготвяй се!