"Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари;
а ние Го счетохме за ударен, за поразен от Бога и наскърбен."
Исая 53:4
Мечтаех с години.
Но за първи път отидох в Израел чак през 2017 година.
Влязох в църквата, в която се съхранява мраморният плот, на който е положено мъртвото тяло на Христос.
Мраморна плоча с кървавочервени нишки. Коленичих, погалих студения мрамор и се разплаках.
Моето тяло трябваше да бъде положено там.
Моята кръв трябваше да бъде пролята там.
Моята смърт трябваше да ме посрещне там.
Но Йешуа ха-Машиах легна на студения мрамор вместо мен!
Царят стана слуга!
Безсмъртният стана смъртен!
Бог стана човек!
За да ме спаси от ада, от смъртта на душата!
За да ме извиси до Себе Си – мен, теб, всеки вярващ в Него!
Това е толкова лично!
Твърде лично!
Тези дни Бог ми нашепна в сърцето за нещо конкретно:
„Сине, не тъжи! Когато ти тъгуваш, и Аз тъгувам с теб! Когато ти плачеш, и Аз плача с теб!“
Христос и днес понася печалта ни, Христос и днес се натоварва със скърбите ни!
И всеки ден е днес!