Александър Урумов
Проблемът на злото е, че то не може да се контролира и при цялата си притворност неизбежно се изявява и разкрива себе си.
И хората разбират и се дръпват.
Защото - колкото и объркани да са времената - непроменим е фактът, че хората са създадени по Божий образ и подобие.
Каквото и да се случва, колкото и тежко да е даунгрейдването в резултат от грехопадението, колкото и дълбоко да е изкривено-роден този видим свят - човекът има Божествено ДНК в себе си.
Човекът изначално носи вечността в себе си.
За съжаление, носи и смъртта, змийската отрова от срива в Едем.
Животът е като биатлон - пропуснеш ли целта, получаваш наказателна обиколка и се връщаш отново на мястото за стрелба.
И трябва да улучиш.
Трагедията на злото е в самото зло, тя не е извън него, тя е иманентно заложена от собствения му избор да бъде това, което е.
Ако звучи сложно, то е, защото това се е случило извън линейната последователност на хронологичното време, в което живеем.
Вечността не е начално-крайна линия, като нашето време - с начало и край.
Тя е нещо различно.
Ще си говорим за време и вечност, още малко остава да излезе дълго подготвяната моя нова книга…
Ще бъда на Ваше разположение в страната, после и в чужбина.
Цялата следваща година ще има за какво да си говорим и какво да обсъждаме.
Защото нашият естествен избор е да застанем срещу злото - на страната на доброто.
По Божий образ и подобие сме създадени.
Това е Божият избор и той е непроменим.
Сега е време за нашият избор.
Преди да стане и той непроменим.
——
Дори и на тази картинка с надпис “вечност” се вижда невъзможността на човека да си представи вечността.
Представя си я като начално-крайна линия към своята представа за липса на начално-крайна линия.
И дотук.
Само дотук.