Историята има най-горчивото чувство за хумор. Тя е строг учител, който неизменно пише слаби оценки на мързеливите и безхарактерни ученици.
Тези дни в Мюнхен се проведе годишната конференция по сигурността, в навечерието на която по традиция се публикува доклад за глобалната сигурност. Тази година заглавието на този доклад е ето това: „Да се отучим от безпомощността“.
Според авторите, чувството на безпомощност заради съвкупността от различни кризи е завладяло по-скоро хората в утвърдените демокрации, отколкото живеещите в авторитарни общества.
Понятието „безпомощност“ в исторически план не е нещо непознато за срещи на високо ниво в баварската столица.
Именно там през 1938 г. Невил Чембърлейн – министър-председател на Обединеното кралство – подписва Мюнхенското споразумение с Хитлер, Мусолини и премиера на Франция Едуар Даладие. При завръщането си в Лондон Чембърлейн показва пред посрещачите подписаното споразумение с думите: „Аз ви донесох мир“.
Каква е цената на този мир, който Чембърлейн си мисли, че е осигурил на Великобритания? Цената е част от територията на Чехословакия – площ от 29 000 km² и население от 3,6 млн, което е около една четвърт от населението на Чехословакия. С други думи, британският премиер носи – илюзорен, както показва историята – мир на Великобритания, платен с територия и население на Чехословакия. За да може една империя да разшири своите територии под предлог за спасяване на своите братя – судетските немци.
Мюнхенската конференция от 1938 година, завършила с този печално известен договор за мир, всъщност дава увереност на Германия в безпомощността на Англия и Франция, което пък прокарва пътя по-късно за избухването на Втората световна война.
През тази призма изглежда безпомощността има исторически традиции в Мюнхен – затова е знаменателен факт заглавието на този доклад в навечерието на конференцията тази година: „Да се отучим от безпомощността“. Похвално начинание. Дано догодина някой изнесе доклад на тема „Да се научим как да не предаваме съюзниците си и как да не търгуваме с техните народи и територии, за да си осигурим нашия мир“.
Мъжество е нужно за това, но какво мъжество бихте търсили сред западните елити, които днес обявяват мъжеството за токсично?
Какво мъжество бихте търсили сред поразени от отровни джендър-идеологии слаби лидери, за които основният въпрос е кога мъжете ще започнат да раждат?
Какво мъжество бихте търсили в дементността, превърнала се в обект на посмешище за чуждите и на окайване и съжаление – за своите?
„Неефективното ръководство на Байдън помага за решенията на руския президент Владимир Путин да „възстанови стария Съветски съюз“, това посочва републиканският конгресмен Скот Пери преди три дни в коментар за Нюзмакс. И добавя:„Владимир Путин наблюдаваше позорното ни изтегляне от Афганистан – унизително поражение за Съединените щати. И ето какво каза той: „Е, мисля, че сега е моментът. Нека видим какво можем да направим, за да възстановим стария Съветски съюз, защото САЩ има президент, който няма да направи нищо."
През 1938 година Западът – Англия и Франция – си купи мир от Хитлер с цената на Чехословакия.
През 1945 година Западът – Западна Европа, САЩ и Великобритания – си купи мир от Сталин с цената на цяла Източна Европа.
Днес цената на мира е част от Украйна. Срещу това Западът получава нищо. Всъщност, не е нищо. Получава още една огромна порция унижение и безпомощност.
„Президентът Байдън и страни като Германия, наш съюзник в НАТО, им дават всичко, което те искат, за какво им е инвазия“, заявява конгресмен Скот Пери относно руските претенции спрямо Украйна.
От месеци насам, с постоянно нарастващ интензитет, администрацията на Байдън всекидневно излъчва страхови сигнали – Русия ще нападне Украйна, Русия ще нападне Украйна.
И какво направи Байдън в противовес на това очаквано нападение? Какво направи Великобритания? Какво направи Европейският съюз? САЩ и Великобритания още на 24 януари обавиха, че изтеглят своите дипломати и семействата им от Украйна.
Европейският съюз на същата дата – чрез Жозеп Борел, върховен представител по външната политика и сигурността – заяви, че „не трябва да драматизираме, докато преговорите продължават, но може би държавният секретар Блинкен /американският външен министър, б.м./ разполага с повече информация, която да сподели с нас“.
Безпомощност и страх – това е посланието зад на тези изявления. Алчността на Европейския съюз, основно на Германия, не позволи да се инвестира и едно евро в реална европейска система за отбрана и сигурност – затова Борел очаква Блинкен да им каже нещо, защото освен НАТО няма друга система за отбрана и сигурност в/на ЕС.
И какво се случи след тези изявления на безпомощност и страх?
Случи се нещо, което вече се е случвало – една империя разширява своята територия на запад.
Какво показва Западът в отговор – поне досега? Малодушие, празни приказки, купуване на мир за чужда сметка.
Най-тежката реакция от страна на Байдън до днес, 22 февруари, е тежки санкции срещу...Донецка и Луганска „народни републики“.
Отучването от безпомощността явно ще е дълъг процес, но за сметка на това още не е започнал.
Защото историята е строг учител и винаги пише двойки на слабите ученици.
Особено когато вече имат двойки от последния изпит през 1945 година, по същия предмет.