Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки – те са най-хубави, ама рядко се срещат.
Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето.